20 септември, 2019

Представяме ви поредния участник в #DailyRoutine. Този път в рубриката ни се включва Милка Вълканова, която е Member of Technical Staff 1 във VMware и студент на Софийския университет. Тя отговори с усмивка и страхотна доза чувство за хумор на нашите въпроси.


Как започва работният ти ден?

Почти винаги се успивам, та работният ми ден започва с лека паника и бързане. Отивам на работа с колело, което ме разсънва доста добре, след това естествено си правя чаша кафе и чак тогава мога да сложа официален старт на деня.

С какви проекти се занимаваш?

Скоро ще стане точно една година, откакто работя във VMware. Първите 5 месеца бях стажант и проектът ми беше Ransomware Detection with Machine learning. В момента съм в Storage and Availability отдела и по – точно в disaster-recovery-as-a-service(DRaaS) екипа. Нашият компонент отговаря за това например, ако спре тока или торнадо удари data center-a на даден клиент, неговите данни/приложения, да бъдат „преместени“ и достъпни отново.

Как изглежда бюрото ти? Имаш ли нещо по-специално на него, напр. талисмани, специална чаша?

Бюрото ми… питайте какво няма. От дебъг патета, оригами, до лами и снимка на колелото ми, кактус… някъде там успявам да вместя монитор, клавиатура и тефтерче. Харесва ми да е цветно и може би е има лек хаос, но уверявам ви, през повечето време знам кое къде е.

Какви програмни езици използваш? Къде си ги научилa?

На работа – Java, с която се сблъсках първо на стажа, а сега продължавам да уча в движение на работа.

Какво четеш за разпускане?

Падам си по трилъри и криминални романи, като цяло предпочитам книги с леки сюжети. В момента чета Дан Браун, който засега ми допада най-много и естествено имам цялата му поредица.

Как се справяш с концентрацията в работна среда?

Трудно… Аз съм от хората, които лесно се разсейват! Обикновено си слагам слушалките и това ми помага да се изолирам. Това, естествено, не винаги е полезно. В такива моменти предпочитам да стана и да се разходя за 10-15 минути.

Имаш ли интерес към даден спорт?

Да занимавам се с колоездене от известно време, имам МТБ и фикси. Освен да ходя на работа с колело, излизам вечер из града за няколко часа и също така през някои уикенди ходя на велообиколки или състезания (с аматьорски характер, естествено).

От скоро ходя и на уроци по танци. Още съм доста некоординирана и на всяко едно ново движение, което взимаме, съм: „Чакай малко, как се очаква да го направя това“.

Какви са хобитата ти след работа?

Както най-вероятно вече сте разбрали, аз съм луда на тема велосипеди. След работа ходя на уроци по танци за няколко часа. Друго мое хоби е фотографията, но честно казано напоследък не ми остава много време да изляза и да снимам. И накрая когато се прибера вечер и нямам сили за нищо, сядам и редя пъзели. Най-новият е с 3000 части и нямам търпение да го наредя.

Друго нещо, за което отделям част от деня си, е университета. Често ми се налага да излизам по средата на деня и да ходя до ФМИ на някоя лекция или упражнение.

Помниш ли първия си работен ден? Как беше интервюто?

Да, естествено, че го помня – 11 септември. Бях много развълнувана и се чувствах като дете в лунапарк. От друга страна се притеснявах да не счупя лаптопа, който ми дадоха, кафе-машината в кухнята, буквално всичко. Колкото до екипа, в който започнах – всички бяха много мили и ми помогнаха доста бързо да навляза в нещата и да се ориентирам.

Интервюто беше третото в живота ми – нормално, бях притеснена. Естествено сбърках някои от въпросите, бях се изчервила, но хората отсреща (бъдещите ми ментор и мениджър) бяха спокойни и се опитваха да създадат една доста спокойна и приятелска обстановка. След интервюто си мислех, че съм се справила много зле, в крайна сметка обаче се оказа, че са ме харесали.

Организирате ли интересни събития с екипа ти, които да са традиция?

Да, правим си team lunch всеки петък, което много ми допада, защото разбирам малко повече неща за хората, с които работя. Наскоро ходихме и на team building. Като цяло, смятам екипа си за доста сплотен, всеки е готов да помогне на останалите при нужда (аз например, доста често се допитвам до останалите). И освен за работа успяваме да си намираме и други общи теми, с които да си разнообразяваме работния ден.

Какво очакваш да ти се случи в бъдеще?

На първо място, да завърша университета. Това в момента ми е топ приоритет. Следващото нещо, естествено, е да продължавам да се развивам в кариерата си.