16 септември, 2019

Направена е поредната стъпка към иновативен подход за следене и анализ на дивата природа. Международното сътрудничество за изследване на животни чрез използване на космическото пространство (ICARUS) има за цел да прикрепи малки предаватели към огромно количество животни, а астронавтите тази седмица инсталират антената на Международната космическа станция (ISS), която ще събере всички данни и ще ги предаде на учените на земята.

Някога проследяването на животни изискваше тяхното хващане, маркиране, освобождаване и след това повторно хващане, за да може данните да се съберат. За щастие този метод е в миналото и от 80-те години на миналия век насам, учените използват сателити за проследяване на движението на дивата природа, които могат да предават данни за местоположение чрез радиосигнали и дават на учените по-ясна картина на миграционните модели.

Тенденцията е проследяващите устройства да продължават да стават по-малки, по-точни, по-евтини и способни да изпращат повече данни. Учени, работещи по програма ICARUS, са главните двигатели зад този напредък. Амбицията е до 2025 г. екипът да разработи толкова малки предаватели, че да бъдат натъпкани в дребни слънчеви батерии, които скакалците да могат да носят.

„Системата представлява квантов скок в изследване на движенията на животните и миграцията и ще позволи мониторинг на биоразнообразието в реално време в световен мащаб“, заяви Уолтър Джет, професор по екология и еволюционна биология в университета „Йейл“.

Ключът към този така наречен “квантов скок” е набор от сензори, които екипът може да опакова във всяко от своите предавателни устройства. Те тежат едва 5 грама и разполагат с GPS модул, акселерометър и магнитометър, както и сензори за температура, налягане и влажност. Слънчевите панели и батерии могат да бъдат под формата на мини раница, лента около ръката или крака или етикети, прикрепени към по-хлъзгавите видове като рибите.

Сред възможностите, които предоставя технологията, е предвиждане на тенденции като настъпване на суша или изменение на климата, стадо от бягащи животни в очакване на природно бедствие и т.н. Друго интересно приложение може да бъде мониторинг на разпространение на смъртоносни болести. Мартин Уикелски, главен стратег за ICARUS, планира да използва системата, за да научи повече за поведението на африканските плодови прилепи, за които се смята, че са естествени домакини на вируса на ебола, поради тяхната силна имунна система. Той казва, че ICARUS ще позволи на изследователите да видят „не само къде е животно, но и какво прави.“

Екипът на ICARUS очаква да има включени 1000 предаватели за мониторинг до началото на 2019 г., започвайки с плодни прилепи, костенурки, папагали и пойни птици.

 

Източник: NewAtlas

Снимка: MPI f. Ornithology/MaxCine