17 юли, 2019

#DailyRoutine е рубриката, в която ще научим как минава денят на специалистите в IT индустрията. Поредният участник в рубриката е Антоанета. Тя е Automotive Project Manager в Luxoft. Също така тя сподели забавни и интересни истории, свързани с професионалния й път.

Как започва работният ти ден?

Най-често работният ми ден започва с чаша кафе. Най-много обичам да седнем сутрин с колегите, да се посмеем заедно и така денят ми е по-усмихнат.

С какви проекти се занимаваш?

Аз съм тест инженер. Работя в Automotive домейна. За мен този домейн е страст, защото виждам бъдещето и си избирам в каква кола искам да се возя. Обикновено имаме новите неща няколко години преди да са на пазара, радваме се на добрите идеи. Премиерата на автомобила, в който са вградени, е повод за празник и за нас. Някак си виждаш труда си материализиран, което за мен е много мотивиращо.

Как изглежда бюрото ти? Имаш ли нещо по-специално на него, напр. талисмани, специална чаша?

Срам ме е да си призная – бюрото ми е пълен хаос. Пазя си доста талисмани, подаръци от колеги, били в командировка. Имам и специална чаша. Но истината е, че отстрани погледнато е хаос, но за мен е особена форма на ред и ми е удобно така.

Какви програмни езици използваш? Къде си ги научилa?

Най-много време съм работила със C/C++ и Visual Basic. Ползвала съм и JavaScript. Най-много обаче ми допада C-то. В университета съм учила C, но мисля, че най-много съм научила в процеса на работата. Като тест инженер не използваме кой знае какви алгоритми и на практика сме се научили да се адаптираме към всякакви езици.

Какво четеш за разпускане?

Обичам да чета криминални романи, трилъри, книги, свързани с тестването, с управлението на проекти и хора. Обичам също и исторически романи.

Къде откриваш решение на професионалните си предизвикателства?

Напоследък – на най-неочаквани места и от най-неочаквани източници. Трябваше да мисля наскоро за решение на технически проблем и решението се вдъхнови от една статия в нета, за добри практики в управлението на екипи. Нищо общо, но ей на, вдъхнових се.

Как се справяш с концентрацията в работна среда?

Противно на насадените схващания за програмистите и тест инженерите, те са весели и обичат да се забавляват. При нас работим в Опън спейс офис и затова е доста шумно. Музиката ми помага да се изключа от общите разговори, когато трябва да се свърши нещо спешно. А когато съм по-свободна, с най-голямо удоволствие се включвам в тях и се зареждам с енергия за следващите задачи.

Имаш ли интерес към даден спорт?

Не съм особено спортна натура. Макар че като бях дете, ме бяха приели в спортно училище с волейбол. Обичам да се разхождам сред природата, да разглеждам нови неща. По телевизията обичам да гледам плуване, лека атлетика, спортна гимнастика.

Какви са ти хобитата след работа?

Да проверявам домашни и да изпитвам по разказвателни предмети. Шегувам се, разбира се. Имам две дъщери – на 14 и на 8 г. Така че не е точно хоби, но се налага.  В малкото ми свободно време обичам да чета книги. Сега намерих нова страст – уча немски от един сайт. Помага ми да се разтоварвам от стреса. Едва ли ще го проговоря по този начин, но ме зарежда с енергия.

Помниш ли първия си работен ден? Как беше интервюто?

Да, помня кога започнах да се занимавам с тестване. Беше като че ли е вчера, а оттогава са изминали почти 13 години. Чувствах се като в небрано лозе. Доста комични случки имах в началото на кариерата си.

Помня и интервюто. Не беше за Luxoft, а за друга компания. Започна в едно фоайе, защото нямаше заседателна зала, после се преместихме в заседателна зала и продължихме с изпитващия ме мениджър. Беше зимата, беше вече и тъмно навън.

Трябваше да изчакам в залата да дойде следващия изпитващ, обаче нещо се случи и светлината изчезна. Аз останах сама в тъмната зала и щом мръднех лекичко, се включваше аларма. След около 10-ина минутки се оказа, че залата е нужна за следващото интервю, бях благодарна като ме намериха и заведоха в друга зала. В тази

компания изкарах около 10 години, много хубави години. Там научих много и се изградих като специалист.

Посещаваш ли технологични събития? Защо според теб са важни?

Да, много обичам да посещавам конференции за тестване. В България се провеждат няколко и се старая да не изпускам нито една. Действат ми вдъхновяващо и винаги научавам по нещо ново, макар че рядко Automotive тестването е застъпено. Важни са, защото виждаш другите къде са и можеш да си свериш часовника. А и винаги е полезно да се поучиш от чуждия опит.

Разкажи ни за интересна/забавна случка по време на работа?

Ох, толкова много имам. Сега се сещам – прибирам се от една командировка. Нося хардуер, кабели, какво ли не в ръчния си багаж. Много бързахме предишната вечер, защото работихме до късно и съответно хардуера с жиците, омотан на топка. Не помня защо, но бяха засилили мерките за сигурност по летищата точно в онзи момент. Дойде време за проверката на моя ръчен багаж. Обаче той много се бави. И аз се притесних какво се случва. Деликатно до мен пристигат двама симпатични младежи – от немските митници и немската гранична полиция. Притесних се, те пристъпиха към проверката на моя ръчен багаж и намериха омотания хардуер с жиците. Обясниха ми, че изглежда като бомба и ме подхванаха да ме ескортират за допълнителни проверки. Единият от колегите веднага дотича да види какво се случва с мен, обясниха, че не съм арестувана (Боже Господи, арестувана!!! Сърцето ми слезе в петите, та се замислих леле,

Антоането, тая твоя разхвърляност ще те довърши някой хубав ден!), но трябва да се проверят омотаните кабели, че не са фитили на бомба.

За малко не ме изкараха терорист. Притесних се, че ще си изпусна полета, но видях силно впечатляващо нещо – германци да нарушават правила – изпреварихме опашка от около 40 човека. Понеже ме видяха колко се ошашках тогава, митничарят каза: „Много те уплашихме, ще направя така, че да минеш през безмитния магазин за един шоколад, имаш нужда.“ Граничният полицай се засмя и каза: „Да, разбира се“. Сега се смея, но тогава хич, ама хич не ми беше смешно.

Къде си се представяш след 5 години?

Честно казано, не знам накъде ще ме отвеят ветровете. Но със сигурност си се представям в България. С всичките ни проблеми, тя е една прекрасна страна, която не ми се иска да напускам.

Кое е любимото ти програмистко meme/виц?

Метриката за ревютата.

Кои са трите неща, които обичаш в своята професия?  

  1. Това, че непрекъснато уча нови неща и се развивам като професионалист и като личност;
  2. Това, че мога да спомогна за световното съвършенство – шегувам се. Но искрено се радвам, когато моята работа помогне, софтуерът да стане по-добър и по-стабилен;
  3. Предизвикателствата – както технически, така и при композирането и изграждането на екипи.

 

Тагове: , , , , , , , ,