В последните дни от месеца, който посветихме на равноправието, ще Ви запознаем с гледната точка на две успешни дами. Първата от тях е Павлина Джартова, главен оперативен директор в HyperAspect.

Павлина има работен опит като програмен директор в Българския център на жените в технологиите и темата за женското присъствие в сектора й е близка. Като част от BCWT, тя помага на жените да се информират за възможностите, които IT индустрията дава.Павлина Джартова вярва, че жените не само имат място в IT света, но и той има нужда от тях, защото липсата на кадри ще става все по-огромна.

Като COO в HyperAspect Павлина продължава да работи за показването на ролеви модели на успели жени в технологиите и да популяризира сектора като подходящ за жени. Вярва, че е изключено да има дискриминация въз основа качеството на работа на един програмист, защото тя се вижда ясно – кодът ти е там и ако е добър, няма кой да го обори. А в крайна сметка IT компаниите се борят за най-добрите от най-добрите.

Съществува ли изградена политика срещу дискриминацията (на база сексуална ориентация и полово различие) във вашата компания?

Нямаме изградена официална политика, защото не е имало такава потребност. В HyperAspect работният процес е такъв, че по естествен път никой не е дискриминиран. Освен това и ръководството, и колегите искат да сме още по-разнообразни като екип и се стремим към това. Една жена дава съвсем друг поглед върху работата, допринася за свързаността на екипа, дори и донякъде му помага да се развие.

Смятате ли, че компаниите имат нужда от изграждането на подобна политика? Защо?

Нуждата от специална политика в която и да било компания се проявява по време на майчинството. Защото преди това разлика в работата на мъжете и жените няма. Съществената разлика се появява, когато една жена стане майка и има нужда да излезе в майчинство, после да ползва по-често болнични. Смятам, че в по-големите компании трябва да има политика в тази посока – да се говори повече за този специфичен момент, за това, че е нормално жената да отсъства и че не трябва колегите й да се дразнят, че тя има това право. И в крайна сметка децата бързо порастват, стават по-независими и всичко това приключва. За съжаление обаче жените доста често трупат вина в себе си, че не са били на максимум в работата си за този кратък период. Но пък точно поради това неприятно чувство, в момента в който се върнат обратно, са неуморими, за да компенсират всички дни, в които са отсъствали, а това е само в плюс за компанията.

В HyperAspect също имаме хора с много малки деца – както майки, така и татковци. Имаме майка с малко бебе, която си работи само от вкъщи. Това по-никакъв начин не й пречи и се справя с всяка задача, която има. А когато детето на някой колега е болно, той или тя просто работят от вкъщи.

Какво е съотношението мъже/жени сред служителите на вашето работно място?

За съжаление все още нямаме жени програмисти, но имаме четири дами в екипа.

Много бихме се радвали да имаме жена програмист, но от 200 кандидатури за последните 6 месеца, е имало само 3 кандидатки.

Мъжете си сменят без проблем работата през една година, докато жените много по-трудно взимат решението за промяна. Те започват да възприемат компаниите като семейства и да се чувстват ангажирани към това свое второ семейство. И съответно да си тръгнат от него за по-добри условия или просто за нещо различно, би било предателство в техните очи. А когато тръгнат да търсят нова работа и са добри в професията си, започва борба за тях в различните компании, защото всеки иска да ги привлече. Защото ако си Senior Java Developer, няма значение дали си мъж и жена. Ако кодиш чудовищно добре, просто си кодиш чудовищно добре.

Според вас нуждае ли се женското присъствие в IT сферата от специално внимание и насърчаване?

По-скоро обратното.
Има нужда да се обърне внимание на жените, които има шанс в бъдеще да пристъпят към тази индустрия, за да им се представи, да им се покаже какво може да им донесе тя, да им се популяризира с добри примери от нея. По този начин в дългосрочен план съотношението мъже-жени ще се изравни максимално.

Втората успешна дама, която DevStyleR има удоволствието да ви представи е Аниела Русева, изпълнителен директор на Webit. Ето какво сподели тя пред DevStyleR по въпроса за наличието на дискриминация на работното място към дамите в технологичния сектор.

Аниела Русева:

“Истината е, че за мен темата за дискриминацията на работното място е малко изкуствено създадена в България. Подчертавам, че говоря конкретно за България. Ние сме на едно от първите места по брой жени на управленски позиции, не просто в IT индустрията, но и на управленски позиции изобщо. Също така ние сме на едно от първите места в Европа за жени в сферата на Информационните технологии. Общо взето това е един “hype”, който в Запада Европа, може би трябва да му се обърне внимание като проблем, да има изградено нещо специално, събития и други инициативи.

Ние подкрепихме от името на Webit и всичко, което правим с фондацията си, eдна инициатива на комисар Мария Габриел – No Woman No Panel. Истина е, че съотношението на Webit за 73 000 участници от 110 държави беше 60:40 (мъже:жени). Присъствието на 40% жени на подобен тип събития е наистина огромен успех. Аз го отдавам на факта, че все пак жената в бизнеса не е просто бизнес дама, а и майка, жена, която трябва да поддържа огъня вкъщи. Така, че жените по-трудно могат да отделят част от свободното си време, за да отидат на събитие. И все пак от гледна точка на брой жени посетители и процентно съотношение нашият успех наистина беше огромен. Но специално в България аз не смятам, че има дискриминация по отношение на каквито и да е било позиции дори да са лидерски.

Аз лично не съм се чувствала дискриминирана. Напротив аз смятам, че един умен човек е добър професионалист и би могъл да извлича сам позитива от това какъв е и кой е, независимо от пола си. Никога не съм се чувствала неравноправна в никакво отношение. Не забравяйте, че ние не правим Webit не само в Европа – ние го правим и в Близкия Изток, Истанбул. Сингапур, в Индия и имаме поглед над нещата. Ако трябва да бъда откровена има известна разлика, но това е отново въпрос на собствено самочувствие и на на това в крайна сметка какъв професионалист си.”

Благодарим на Павлина Джартова и Аниела Русева, че споделиха своето мнение по темата!