22 август, 2019

Иван Йонков е съосновател и изпълнителен директор на Codexio – софтуерен стартъп, който вече от близо година оперира на българския пазар и поддържа международен софтуерен проект за резервация на хотели и имоти, който е блокчейн базиран. Преди Codexio кариерата на Иван преминава през редица различни други технологични неща и в продължение на няколко години той работи като програмист, проджект мениджър и дори гейм продюсър.

Какво те запали по програмирането?
Общо взето моята кариера тръгна от гейминг средите, не знам как ще завърши, но в момента съм фокусиран върху блокчейн. Иначе това, което ме накара да започна да се занимавам с програмиране, е желанието ми да разбера как работи играта. Често се случваше така, че аз намирах някакви проблеми в играта, но не знаех как тези хора, които са я разработили, са допуснали тези проблеми, защо нещо се  чупи при определени входни параметри и т.н. Това любопитство ме запали по програмирането.

Кой е най-ценният съвет, който получи в гейминга и по-късно приложи в програмирането?
Общо взето най-ценното нещо, на което ме научи геймингът, е мислене. Хората казват, че за да станеш програмист трябва да блъскаш яко математика. Е, аз в училище бях слаб по математика, но пък за сметка на това бях добър в стратегическите игри. Те всъщност те учат на същото аналитично мислене, на което те учи и математиката – на това да можеш да предвиждаш много напред във времето и да предполагаш какво и накъде ще се разви. Интересното е, че това, което научих от гейминга се оказа основното нещо, което ме води в живота и до днес. Цялото това стратегическо мислене и наученото от години играене на някакви игри в момента ми е пътеводна звезда и ми е приложимо по всякакъв начин, не само в програмирането, но и в развитието на бизнеса.

Кой успя да те вкара в блокчейн хайпа? Беше ли скептично настроен в началото?
Аз всъщност много отдавна чух за първи път за технологията блокчейн, Честно казано, винаги съм намирал блокчейнът за нещо интересно, но никога не съм мислил, че може да се окаже нещо, което може да бъде масово, и то доста години подред. Това, че технологията беше доста обвързана с криптовалути, ме накара да бъда скептично настроен доста години наред и може би съжалявам донякъде за това.

Миналата година удари доста сериозен бум по блокчейн и сякаш всички започнаха да говорят за това, включително текущите ми сътрудници – Христо Тенчев и Светлин от Софтуерния университет, които много стабилно започнах да работят в тази насока. Христо е ранен инвеститор в блокчейн средите, така че около тях двамата започна да ми става все по интересно и започнах да забелязвам, че всичко това може да придобие масов характер.  Честно казано мисля, че дори сега, 10 години по-късно, блокчейн не е достатъчно мащабно разпространен, но пък постоянно нарастващите му приложения карат хората да могат да се възползват от тази технология по много нови начини.

Трябва ли университетите да се фокусират върху обучението на блокчейн специалисти и това ли е професията на бъдещето?
Според мен университетите не трябва да се съсредоточават само и единствено върху блокчейн, но и върху други технологии, тъй като има толкова много други възможности за бъдещето, които, разбира се, винаги трябва да бъдат в комбинация с нещо друго, за да бъдат успешно приложими. Всички знаем за AI, машинно обучение  и всички други неща, които ще доведат до автоматизация и автономия на обществото и като цяло този демократичен модел, който позволява блокчейна. Всички технологии, които могат да накарат светът да се движи напред, ще бъдат „нещата на бъдещето“ и създадат нови професии на бъдещето. Нашата роля е да се фокусираме върху тях. С развитието освен на технологията, но и на техниката – изчислителните машини , компютрите, това нещо ще става все по-трудно за реализация, защото блокчейн в момента като технология разчита напълно на това компютрите да могат да правят конкретно изчисление за конкретно време, за да може да бъде валидирано, че има някакъв демократичен модел.  Но ако компютрите, от своя страна, станат още по-силни? Знаете, говори се за квантов компютър и е редно да се помисли за съвсем нов модел как може да се реализира тази демократична децентрализирана организирана система. Съответно ще има и доста големи предизвикателства към хардуерните и софтуерните  специалисти в тази сфера.

Какво ще научат дивелъпърите от Вашата лекция на Soft Unit Conf ?
Моята лекция няма да бъде блокчейн базирана, тя е върху нещо друго, което е доста нашумяло в технологичния свят напоследък. Това е така наречения Serverless, тоест как програмистите могат да се насочат върху това да пишат код, който лесно може да бъде натоварен от милиони потребители, вместо да се фокусират върху това да управляват средата. До скоро, за да направиш някаква програма, която може да бъде натоварена от милиони потребители, трябваше да се фокусираш върху средата – сървърите, настройката на сървърите, помещенията в които те се намират. Възникваха въпроси: Колко сървъра трябва да си купиш? Как те да си комуникират по между си? Всичко това съставя 80 % от работата на човека.  В момента с cloud providers като Amazon и Google, които ни предоставят инфраструктура, програмистите могат да се фокусират само върху писането на код и да направят нещо готино, което да издържа на целия лоуд на света, както се казва.

На днешната лекция ще говорим за това как да направим едно Java приложение, което да бъде деплойнато в един от тези провайдъри на Amazon с един много лесен фреймуърк, който върши нужното общо взето с две команди. По този начин съзнанието на програмистите е фокусирано само върху писането на код, както всъщност е редно да бъде, а не в съпътстващите неща като DevOps и SysAdministration и т.н.

Какво очаквате да бъде бъдещето на Java?
Чувал съм доста разсъждения по тази тема, разбира се имам и собствени такива. Мисля, че това е една от технологиите, които ще издържи много години напред, както е успяла и да издържи до този момент. Java има много голямо community,  много хубава стандартизация, а и в момента Oracle доста движат нещата напред. Разбира се и доста комерсиализират, но истината е, че живеем в  такъв свят, в който комерсиализацията е начинът, с който можеш да продължиш напред. Аз не съм евангелист на тема open source или на тема свободни технологии и т.н. Смятам, че щом някой е отделил време да свърши нещо определено е съвсем нормално и да поиска някаква лицензионна политика. Моето мнение е, че Java е една от технологиите, които доста ще напреднат в бъдещето, като не бих казал точно Java езика, тъй като той търпи доста малки промени, а по скоро платформата, която движи цялото това нещо. В момента има доста езици, които вървят около Java виртуалната машина – Scala, Clojure, Ceylon и прочее – всички тези езици се движат много напред и те могат да се фокусират върху това да движат езика Java напред, а пък Oracle да се фокусират върху това да движат освен езика си и платформата. Съответно тези две неща в комбинация са много по-силни от повечето други платформи, които трябва те първа да емърджнат и т.н. Разбира се винаги ще има и други провайдъри и  производители, които също конкурират, но това, че конкурират е единствено и само в полза за всички нас.

Интервюто проведе Вяра Стефчева

Тагове: , , , , , , , , , , , ,