21 ноември, 2019

Виктор Андонов е директор на Devexperts България. Той има ясен поглед върху глобалните технологични операции в пазара на Балканите и ръководи продажбите, продукцията и управлението. Преди да поеме сегашния си пост Виктор ръководи развойния център на DataArt Юръп, бил е вицепрезидент на софтуерното инженерство в Moody’s Investor Services, както и технологичен директор на RecycleBank.

Devexperts е известна със своите експертни и тясноспециализирани софтуерни решения в областта на капиталовите пазари, чиито клиенти са предимно ритейл и институционални брокери, компании за управление на финансови активи, банки, стокови борси и борси за криптовалута.

Тази година Devexperts отвори своя първи развоен център в България. Какви са Вашите очаквания и планове за развитие на компанията у нас?

Първо идва въпросът, защо избрахме България? Фактът, че аз съм от България, разбира се, не ми даде възможност да лобирам развойният център на Devexperts да бъде у нас. Впоследствие се проведе изследване и кандидат държавите бяха Унгария, Чехия, Словения,Румъния и България. След подробно разглеждане на известно количество параметри като законови разпоредби, такси, възможност за интернет банкиране, географско положение, политическа стабилност решихме, че България е един отличен избор!

Един от многото плюсове у нас са фантастичната ИТ структура, както и огромното разнообразие от специалисти с познаване на различни бизнес модели. Това са не просто инженери, а инженери, които са запознати със застрахователните продукти или продуктите във fintech сферата. Този тип инженери са много по-производителни, когато работят по продукт или проект, защото разбират какъв трябва да бъде крайният продукт като качества, които помагат на бизнесът да върви напред. Плановете ни в момента включват изграждане на групи за развитие на нашите продукти и ИТ инфраструктура под формата на DATA център, както и развойно звено за иновативните технологиите VR, AR и т.н.

Какви са технологиите и продуктите, които ще разработвате в новия Ви офис в София?

Продуктите при нас са добре познатите. Единият продукт е платформа за търговия на почти всички възможни финансови инструменти. Другият ни продукт са така наречените “данни”, за да могат тези търговии да се осъществяват. В момента сме интегрирали много световни борси, което от своя страна довежда до обработка на над 10 милиона операции в секунда. За целта са ни необходими доста мощни DATA центрове, тъй като милиони части от секундата са критични при изпълняване на трйдинг операциите. При този тип операции се изпълнява заявката, която е успяла първа да достигне до борсата. Също така няма гаранция, че заявеното ще бъде изпълнено. И все пак, местните лидери в трейдинг платформите традиционно имат много голям процент успеваемост при изпълнение на заявките. Друго нещо, което разработваме са нашите нови продукти за холографски трейдинг в среда на добавена реалност.

Кои са амбициите и целите, които сте представили пред себе си като ръководител на R&D центъра на Devexperts за България?

Интересното е, че тези амбиции и цели при мен не са се променили в последните над 20 години, откакто ръководя колективи от инженери. Целта ми винаги е била да създам сплотен колектив от интелигентни специалисти. Това може да звучи прекалено просто като изискване, но не е изобщо просто да се постигне. Причините са няколко, първо – интелигентният човек дори да не е запознат с определена технология, може много бързо да я научи, което е един голям плюс за ръководството на компанията. Другото нещо е, че софтуерното инженерство все повече се превръща в колективен спорт – хора, които са важни един за друг, дори се допълват, довеждат до много по-голяма производителственост и способност за генериране на идеи, в сравнение с гениалните индивидуалисти. Не че има нещо лошо в гениалните индивидуалисти, но когато говорим за основни духовни качества, това са основните изисквания, които аз имам към хората,, които ще работят с мен.

Все пак трябва да се има предвид, че това са хора, които прекарват ⅓ от живота си в работа. Затова е важно да бъдат на място, на което получават интересни задачи, да комуникират с добри колеги, както и да се чувстват комфортно. Ние сме в един по-различен бизнес, затова е важно да не се управлява чрез заповеди и нареждания, тъй като вдъхновението е много чуплив елемент. Редно е да се дават насоки, без да се съсипва личностната фантазия и желание за инициативност.

Какви са най-големите предизвикателства при разработка на продукти, предназначени към финансовия сектор?

Нещата, които не ми дават възможност да спя през нощта са две – едното е много характерно за трейдинга във финансовия сектор. Това е скоростта. Скоростта е над всичко и това е един от основните параметри. Важните въпроси са колко бързо се изпълняват задачи и колко бързо се доставят данни.

Другият важен момент е съобразяването със законовите разпоредби. Продуктите ни към този момент се използват от над 2 милиона трейдъри от цял свят, като започнем от САЩ и стигнем чак до Япония. За всяка една локация ние трябва да съобразим начина на търговия с различните законови разпоредба, като това е малка част от нещата. Понякога дори всички тези законови разпоредби да са спазени, никой не казва точно в каква форма и честота тия данни трябва да се събират, затова и трябва да се съблюдава съответния баланс.

Как иновативните технологиите като AI, VR и AR улесняват процеса на работа в тази сфера?

Ретроспективно, ако погледнем, на всеки 20г. се променя начинът за консумация на информация – започваме от морзовия апарат, отпечатването на графика и информация на хартия, терминалите, холограмите, а днес и добавената реалност. Холографският начин за представяне на данни и добавената реалност вървят ръка за ръка и са фундаментално различен подход в сравнение с предишното разполагане на данните в пространството.

Днес, благодарение на очилата за добавена реалност, цялата стая се превръща в трейдинг борд. Така само с намигане или щракане на пръсти трейдърът може да отвори прозорци със статистика на пърформънса на определени акции или в реално време да проследи движението на акциите, които трябва да се купят или задържат. Също така могат автоматично да преместят елементите в преден или заден план. Това добавя много други възможности за разположението на данните. Дори в кабината на изтребителите има таква функционалност и на практика пилотът с насочването на погледа може да изстреля една ракета. Е, за щастие при нас не е такава приложимостта на технологията. Но един такъв пример показва как системи за милиони долари постепенно навлизат в ежедневието ни.

Какви са софтуерните кадри, които търсите към този момент? Кои са компетенциите, които един дивелъпър трябва да притежава, за да бъде успешен специалист във Вашата компания?

Както споменах, на първо място търсим интелигенти хора, които да могат да се справят със задачите. Също така държим и на опит в различни типове алгоритми като например алгоритми за обработка на големи масиви от данни, алгоритмичен трейдинг, изкуствен интелект, AR и VR. Умишлено не споменавам конкретни платформи като Java или .NET, защото имаме както клиенти, чиято инфраструктура е базирана на тези платформи, така и клиенти, които са на други платформи. От тази гледна точка не сме специализирани само в определени технологии.

Сериозният алгоритмичен опит e от огромно значение, защото е важно един инженер не просто да знае как да кодира една идея, а и да може да прочете описанието на бизнес необходимост, да го дестилира до съответните компоненти на софтуерната платформа и на формата на комуникация на тези компоненти. Едва това се достига до кодирането на тези компоненти и ако тези компоненти архитектурно са направени добре, те могат да бъдат разработени на различни платформи.

През месец октомври DevStyleR обръща внимание на темата за образованието. В тази връзка, какви са насоките, в които Devexperts планира да инвестира, за да спомогне за образователното развитие?

Исторически погледнато аз съм кадър, който още от първи курс започна да работи по проекти, съвместно с фирми. Това беше начинът, по който се издържах като студент и дълбоко вярвах, че това е идеалният начин да се сдобиеш със служители. Действително известен процент от студентите в специалностите “Изчислителна техника”, “Автоматизация”, “Информатика” в университета са такива, които вече имат зад себе си няколко години опит като програмисти. И ако се намерят тези, които не възприемат университета просто като място, което им дава информация, а като място, на което да се срещнат с хора от бизнеса и академията, то тогава можем да говорим за взаимноизгодно сътрудничество и за трите страни – фирмата, която отделя време и ресурси за поддържане на тази връзка, университета и студентите.

Наблюдаваме, че образованието преминава една трансформация и от една пасивна и доста скучна дейност на консумиране на информация се слива все повече в реалния от живота контекст където “науката става производствена сила”. Аз мога да ви разказвам много дълго време за това как посещаваме университети, организираме инициативи, лекции, хакатони, но това са неща, които всяка компания може да разкаже. Съвсем друго е обаче, когато една фирма го прави с дълбоката увереност, че тази система работи – и тя работеше преди, в значително по-сложни времена, когато аз бях в лапите на висшето образование. Сега нещата са много по-раздвижени, учебните заведения са отворени за сътрудничество и ние поддържаме сътрудничество с основните университети в столицата.

Най-ефективни, според мен, ще бъдат малките и редовни стъпки. Като цяло в България образованието е аутсорснато на държавата и сякаш се е превърнало в едно универсално средство за извинение за липсата на добре подготвени кадри. Подобни извинения са до болка познати както у нас, така и в чужбина, проблемът не е локален и е нужно да се осъзнае, че държавата играе голяма роля в разрешаването. Също така не бива да забравяме, че на нито един от нас не е дадена извинителна бележка да не участва в процеса на подобрение на образованието. Нека погледнем реално на нещата, отговорни сме за хората, които един ден ще плащат пенсиите ни.

Как развитието на индустрията оказва влияние върху служителите в ИТ сектора?

Нека погледнем на “развитието” в смисъла на увеличаване на работните места и съответно обогатяване на палитрата от проекти и технологии. Незабелязано България и София се превръщат в един ИТ център в тази част на Европа. За сравнение си спомняме веднага преди, когато много кадри отиваха в чужбина поради липсата на работни места у нас. В момента успешното и динамично развитие създава възможност на служителите да открият добри работни места с интересни проекти. Условията вече са драматично подобрени и хората не са закотвени на своите работни места заради заплатата.

В изминалите две години успях да посетя доста от модерните ИТ сгради и впечатленията ми са, че компаниите у нас не само, че не отстъпват на чуждите, но и са значително по-добри от подобни сгради в други географски локации. Надявам се това развитие да продължава и вярвам, че ще бъде така. Мисля, че достатъчно показателен е самият факт, че е за изминалите 45 дни получих над 5 запитвания от българи и хора от САЩ, Канада и Великобритания, които искаха да се релокират в София и да работят за нас. В този смисъл можем да кажем, че със сигурност има известно количество “oбратна емиграция”, хора, които са заминали, натрупали са опит и се връщат. Това е процес, който е печеливш и за двете страни, тъй като по този начин аз имам възможността да работя със специалисти, които разбират западния контекст и имат възможността да работят в комфортна среда, близко до своите роднини.

 

Благодарим на Виктор Андонов! Интервюто проведе и подготви Вяра Стефчева.

Тагове: , , ,