7 декември, 2019

Стартиращите компании във Варна се развиват от години. Галин Желязков е един от основните стартъп евангелисти на града. Той разясни как се е случило всичко, как работи екосистемата в момента и какви са инкубираните компании.

Кои са приоритетите за инкубиране на стартъпите? Къде се търси най-висок приоритет?

Смея да кажа, че през годините, когато работихме със стартъпи, ние успявахме да ги мотивираме. Успяхме да им дадем частично на парче знания, като мозаечни. Било то в маркетинг, било то в програмиране, било то в product fix и всякакви други такива малки неща, но ние не бяхме структурирали годините като една цяла програма. И всъщност това беше пропуск за нашата екосистема, за подготовката на стартъпите сега. От юни 2018г.,  откакто е отворил North East Pre-Accelerator, вече имаме една структурирана програма, като решихме да адаптираме тази, която е на Tech Stars. По принцип всички акселераторски програми следват едни и същи стъпки, през които стартъпите минават. И сега се занимаваме с тези всички стартъпи, които 5 години назад са идвали по наши събития. Били са част на екосистемата, на Beehive Co-working Space, на града. Поемаме ги и минаваме по тези стъпки с тях. Което означава, че самите стартъпи са на различни нива и са с различни идеи. За първа година на работа на North East Pre-Accelerator, по-скоро имаме една много широка фуния и позволяваме всякакъв тип стартъпи, дори малки и средни предприятия, дори лайфстайл бизнеси да влязат в Пре-акселератора с цел да помогнем на всички и да изравним нивото. Целта ни и за това, което ще се борим догодина, за бъдещето отваряне на програмата във вертикален аспект, да бъде гейминг дизайн и изобщо неща, свързани с игри, имаме заявки това да бъде и в блокчейн, имаме заявки и във финтех. Това зависи от капацитета на нашата екосистема, защото трябва да има подготвени ментори да го правят, както и партньорите.

Работим в партньорство с 4 други акселератора от Европа – Валенсия, Рим и два от Париж. С тях комуникираме и разменяме знания и ноу-хау как да си подобряваме екосистемата. Всеки един от тези акселератори имат различен профил. И идеята е, кой профил Варна ще приеме да адаптира от тях.

Какво представлява вашата програма? Каква подкрепа всъщност получават стартиращите компании?

Те получават 16 часа индивидуални консултации с един от 6 ментора. Като сме подготвили ментори за всяка една нужда, която има – финансово планиране, юридически въпроси, предприемачество, маркетинг, финансови стратегии, дори имаме психолог, който да работи върху личностното развитие. Получаваме една комплексна услуга, през която те минават през всичките фази, за да се акселерират. Имаме предприемачи, които искат да бъдат предприемачи, но нямат идея, там установяваме каква е страстта и желанието в сферата на развитието и добавяме сферата на развитие, която те са избрали. По този начин гледаме да създадем бизнес модел, който да работи.


Каква е историята около развитието на екосистемата на Варна? Кои са другите дейци на града?

Нашата екосистема става на 5 години. Всичко започна през 2013г. и наличните организации в града бяха VarnaLab, неформалната група Beehive, тогава не бяхме все още неправителствена организация, съответно OpenCoffee, това е една месечна сбирка, която се организираше и в други градове, един бизнес клуб, който също се включи. Казахме си, че трябва да си стиснем ръцете. Заедно направихме първия Стартъп уикенд в града, а той се оказа доста голям – 25 екипа и победителят отиде в Силициевата долина в YCombinator. Наложи се тези екипи да имат къде да работят и така бе създаден Beehive Co-working Space, за да може да има co-working между стартъпите. Покрай Beehive започнаха да се получават различни вертикални формати, един от тях е Marketing Talks, Marketing Rastermind, имахме и Google група, която беше за програмиране. И множество други през годините. Има други организации, които работят и на комерсиален принцип, но те също работят чрез събитията си за екосистемата.

Какви са отношенията ви с държавните структури? Получавате ли подкрепа от тях и от вече утвърдили се компании?

Тук смея да твърдя, че моят бекграунд е, че имах софтуерна компания, която беше един от лидерите в развойната дейност на Варна. Това ми позволи да направя обща програма с други софтуерни компании, магистърска програма във Варненския свободен университет. Благодарение на това ние работим добре с всички компании в града. Обединени сме под един клъстер във Варна. Така че те са много добре настроени към екосистемата и когато имат възможност помагат предимно с финансови средства, защото времето им е кът. Но понякога идват и предлагат менторство също.

Относно държавните институции и конкретно нас, като организация, винаги сме срещали голямо уважение от тяхна страна и когато сме помолили за помощ и винаги е била отправена. Разбира се, помощта е много по-лесна, когато е финансова. Да се финансира някакво събитие, да се предостави зала, да се осигури храна. Такъв тип помощ. За съжаление, рядко могат да установят някакво законодателство и да направят нещо по-приветливо за стартъпите в града. По-лесно е да влезеш някакъв бюджет, в някаква рамка, в някакъв отдел. Варна спечели титлата “Дигитален иновационен хъб” в края на 2017г. Но на този етап не може да го разработи, сякаш има административни спънки. Не е ясно на коя организация да го даде. В обединение да го вземат и да го работят, но все още не е направено. Говореше се за заместник-кмет по дигитализацията, който трябваше вече да бъде назначен, но вече сме февруари месец. Но нито е избран, нито му е гласуван бюджет. Така той ще бъде глас в пустиня.

 

Какви са проектите, които преобладават? Залага ли се повече на “умните градове” или се разработват приложения за дигитални масови практики?

Преобладават технологичните стартъпи. Имаме един, който излезе вече на няколко изложения. Memofy.app използва NFC чипове, имаме NSpot, които правят умната пейка, която има разнообразни приложения за един смарт град. Разнообразно е. Както казах, фунията е много широка. Имаме също така едно момче, което разработва софтуер за лицево разпознаване, за да се използва в публични сгради като молове, общини и на база на това да адаптира рекламното съдържание в тези сгради.

По какъв начин смяташ, че трябва да се развие цялата екосистема?

Най-добрият вариант за нейното развитие е повече хора да се присъединят към нея и тя да става много по-полезна. Защото ако гледаме всички активни хора, които идват покрай събития, обучения или влезе в пре-акселераторния процес. Говорим за една сравнително микроекосистема в сравнение на Лондон, Берлин, Амстердам. Ние говорим за Варна за около 500 души, а активните от тях са даже половината, около 250. Говорим за един малък размер на екосистема. Бъдещето е да стават 1000-5000 и все повече хора да се интересуват от предприемачество. Надяваме се, стартъпите, които сме инкубирали, да бъдат успешни, да бъдат модел за подражание на останалите стартъпи. Да връщат знанията си в екосистемата и да помагат на други стартъпи като ментори, защото са минали по този път. Това си е екосистема. Когато всички стейкхолдъри, които са активно или пасивно загатнати в нея да си взаимодействат.

Тагове: , , , , , , ,