24 август, 2019

Работният ден на Зорница Бисерина е изпълнен с UI/UX, танци и още нещо. Тя е UI/UX дивелъпър в Donatix, където работи по най-разнообразни проекти.

Как започва работният ти ден?
Обикновено пристигам в последния момент. Аз съм от хората, които обичат да си поспиват сутрин, след което стигам до офиса на „бърз спринт“. Правя кафе или хапвам бърза закуска и се включвам на daily sync с колегите, за да обсъдим дневните си задачи.

С какви проекти се занимаваш?
Donatix е компания, която предоставя услуги в сферата на UI/UX, уеб и мобилни разработки и имаме много разнообразни проекти. Един от тях е дизайн на self-managed платформа в сферата на туризма, която ще улесни работата на хотелиерите. Друг интересен проект, по който работя в момента е fintech startup, който смятам че ще набере голяма популярност. Stay tuned!

Как изглежда бюрото ти? Имаш ли нещо по-специално на него, например талисмани, специална чаша?
На бюрото ми цари един истински творчески хаос, не съм сигурна, че е добра идея да го снимам и показвам пред аудиторията :D. Като цяло задължително около мен има тефтери и хвърчащи листчета, на които си водя записки по проектите. Някой път си скицирам идеи за лога, wireframes, и такива подобни. Друго интересно нещо, което може да видите на него са подаръчета от приятели, които ми донасят от пътувания. Зареждат ме положително, обичам да си ги гледам 🙂 Има и едно стрес драконче, на което му изхвърчат очите като го стиснеш.

Имаш ли интерес към даден спорт?
Народните танци са моята страст и начин на живот. Ходя на танци от 5-годишна и не мога да си представя месец, дори седмица без тях.

Разкажи ни нещо повече, какво ти носи това?
Преди дни се прибрахме с ансамбъл „Балкан“ от двуседмично турне в далечната Южна Америка, в Еквадор. Страна, в която хората живеят бедно, много по-бедно от нас тук, но нито веднъж не видях тъжен или унил човек, всички са много отзивчиви и усмихнати.

За мен е чест и огромно удоволствие да представим българския фолклор пред света, да излезем на сцената и да развеем българския флаг. Хората там не са чували за България, не знаят, дори къде се намира на картата. Като видят нашите носии и танци те започват да питат, да се интересуват от нас и от произхода ни. Оставихме силно впечатление, след всяко участие ни чакаше групичка да се снима с нас, прегръщаха ни и ни целуваха малки дечица. Не бяха виждали европейци, а ние определено се отличаваме от местните. Всеки един такъв запален интерес към България е една малка победа за мен, че сме популяризирали родината си. Фолклорът ни е огромно богатство, което трябва да съхраним, да го предаваме и представяме пред света с гордо вдигната глава.

 

Каква литература четеш за разпускане?
Честно казано чета книги, които ми препоръчват приятели. Ако запалят интереса ми, то тогава това е моята книга. Обикновено са някакви женски психологии – архетипите, които управляват женската природа.

Къде намираш решение на професионалните си предизвикателства?
Работата ми до голяма степен е творческа, а муза един творец може да открие на най-неочаквани места. Ако все пак не успявам да открия решение на конкретна задача се допитвам до колегите си, които също са доста креативни.

Как се справяш с концентрацията в работна среда?
Научила съм се да се концентрирам дори в шумна среда, тъй че нямам много проблем с това. Но ако наистина ми е трудно, излизам навън за кратко, разхождам се или си правя кафе.

Какви са ти хобитата след работа?
Зависи какво имам по график, ако имам танци си хващам сакчето и припкам към залата. Ако пък ми е свободна вечерта, обичам да се виждам с приятели и да се разхождам с тях навън.

 

Помниш ли първия си работен ден? Как беше интервюто?
Да, разбира се, мога ли да го забравя? На първия си работен ден бях леко шашната, сложиха ме да седна срещу колега, който по това време беше записал рап песен, направо си бях до звезда 🙂 Та отнесох шеги, че съм се уредила на хубаво бюро с приятна компания.

Що се отнася до интервюто основното, което трябваше да направя бе една тестова задача. Трябваше да направя анимиран банер на флаш и да се вместя в 40Кb file size. Анимацията не бе проблем, но пустото ограничение от 40Кb много ме измъчи. При първия ми опит изпратих файл с размер 150Кb, след няколко връщания успях да смъкна файла до 100Кb и това беше максимумът, на който бях способна тогава.
След седмица ме взеха на работа, оказа се че най-големият фактор, който е изиграл роля да започна е бил упоритостта ми, не толкова беглите ми познания на флаш по това време.

Посещаваш ли технологични събития? Защо според теб са важни?
Посещавам, защото на тези събития много често човек може да черпи страшно полезна информация от гурута в областта, да се запознава с хора, стигнали върхове в кариерата си, да поговори с тях, абе да си черпи от извора, както се казва. Много са полезни и ги препоръчвам. На последното такова събитие, което посетих се появи арт директорът на Pixar, който за мое удивление е българин – Антъни Христов. Бях страшно впечатлена, определено си заслужава да се посещават такива събития.

Разкажи ни за интересна/забавна случка по време на работа?
Имаме един много енергичен колега – Добри, който трудно можем да задържим на едно място, дори на daily sync. Една сутрин по време на синк Добри, както си подмръдва натук-натам, подритна неволно палмата, която седи по средата на офиса. Всички вперихме поглед към нея, за да видим как почти 2-метровата палма се сгромолясва на пода. Палмата се счупи и части от нея имаше навсякъде… чудо беше. Малко след това Добри добави още един скил към биографията си – оператор на прахосмукачка.

Къде си се представяш след 5 години?
В един идеален свят на някой красив плаж със съпруг и деца. Ааа, ако гледам реалистично на нещата, може би в една стремглаво развиваща се компания – Донатикс, натрупала още повече опит и професионални умения в UX/UI дизайна.

Имаш ли домашен любимец? Как се казва той?
Реално не, но приятелят ми има един огромен сладур, който чувствам и обичам като свое куче. Казва се Бадр Хари, кръстен е на известен кикбоксьор, но далеч по характер не прилича на него, а по-скоро на миловидно коте.

Тагове: , , , , , ,