23 юли, 2019

Цветанка Боева от Media Academy обича конната езда и с удоволствие написа материал за DevStyleR на тема “Мястото на конната езда в технологичния свят”. Вижте какви са преимуществата на този красив спорт и времето, прекарано сред природата.

В първата част от материала ще прочетете разговор с Ивайло Иванов, инструктор и съосновател на конна база “Войнеговци”. Благодарение на Ивайло, един от читателите на DevStyleR ще спечели посещение в конна база “Войнеговци”. За целта е нужно само да харесате и коментирате тази публикация във Фейсбук страницата ни със снимка, на която практикувате своя любим спорт! Ние ще се свържем с победителя в социалната мрежа.

 

Практикуването на конна езда като хоби набира популярност. В забързаното ежедневие много хора отделят част от времето си, за да контактуват с тези силни и благородни животни. Какво ни дава контактът с конете в днешния технологичен свят? Разговаряме с Ивайло Иванов, ездач, инструктор по конна езда, един от основателите на конна база „Войнеговци“.

 

Разкажете ни за вас. Как решихте да се развивате в тази насока, на какви принципи работите в базата?

 

Аз работих 12 години в конната полиция. В един момент реших, че искам да имам свой собствен път и да го следвам. Направихме конната база с много ентусиазъм, с партньора ми вложихме много от себе си в това начинание. Началото не беше лесно, имахме доста трудни години.

Повечето от нашите коне живеят на полето. За нас това е важно, защото конят е социално животно и не е създаден да живее в кутийка. Боксовите коне имат един цикъл работа-клетка, изнервят се и са лишени от възможността свободно да общуват помежду си. Не могат да изпитат емоцията от смяната на сезоните, от свободното препускане. Нашите коне са любопитни и дружелюбни към човека, защото живеят и общуват помежду си по естествен начин. Друг основен елемент в нашата работа са правилата за безопасност – на хора и животни.

 

Какви хора идват при вас? Има ли работещи в ИТ сферата?

 

Близостта на нашата база до София е голямо предимство. При нас идват всякакви хора, с най-различни професии, особено с изтощителни и изискващи професии. Идват хора, които търсят смяна на напрегнатия модел на работа в София и търсят истинските усещания. Хората идват при нас, защото имат нужда от неподправена комуникация, от липса на фалш. Конете са точно такива: той ще дойде при теб, ще те подуши, ще остане при теб, но ще изисква от теб същото – ще изисква ти да си истински с него. Много от хората, които идват, се радват просто на смяната на картината, на връзката с природата, на преоткритото усещане, че светът не е само кариера.

Мнозина идват с децата си, защото искат те да се докоснат до това усещане, да дадат на животното храна, да се погрижат за него. Родителите забелязват промяната, която настъпва почти неусетно в детското съзнание – децата започват да мислят за този момент, те го чакат, полагат усилия. Учат се, че дадено тяхно действие има конкретен резултат, ще зарадва някого. Това не е игра, в която да минеш нивото и да получиш точки – твоите действия са насочени към едно живо същество, с което ти имаш отношения.

 

Как общуването с конете учи човек да работи в екип, да бъде лидер? Променя ли начина, по който хората общуват помежду си?

 

Не е задължително да си лидер, за да бъде един екип успешен. В екипа всеки има своя задача, дори не е задължително тя да е една и съща. Ти можеш да намериш решение, ако се научиш да оценяваш ситуацията гъвкаво и адекватно. Точно на това ни учат конете- при общуването с тях няма правила, подписани и ясни. Възникват много различни ситуации – по време на езда, по време на тренировка, в зависимост от коня. Например, ако работиш с млад кон, ти трябва първо да спечелиш доверието му, не можеш само да изискваш от него – той просто ще се обърне и ще избяга. Същото се случва и при работата в екип – ако ти не можеш да бъдеш адекватен на ситуацията в екипа, той просто се разпада в даден момент. Конят е много екипно животно, той живее в една общност със строга йерархия и има своите задължения в тази общност. Конете са много наблюдателни и всеки път, когато нарушиш правилата, те ти го показват. Те не подписват договор с теб, но ако ти не си лоялен и етичен в отношенията си с тях, просто ти обръщат гръб. Това е истински урок, който е от голяма важност и за общуването между хората.

 

Организирате ли тийм билдинги?

 

Да, правили сме тийм билдинги.  Поради всичко изброено дотук, разполагаме с много предпоставки за провеждането на успешни такива. Тийм билдингът не е шоу, той трябва да провокира съвместната работа. Дори при поставянето на съвсем лесна задача, например дадена група да отиде и да хване един кон, се изисква екипност, планиране. Впоследствие може да се поставят по-сложни задачи, които формират редица качества и носят удовлетворение на участниците.

 

Какви хора имат кон за домашен любимец?

 

Най-различни хора избират да се грижат за кон, както по-заможни, така и съвсем обикновени хора. Някои хора купуват кон за децата си, за да полагат те грижи за него, да общуват и да прекарват свободното си време навън. Има коне, осиновени от фирми, които поемат издръжката им и дават на служителите си възможност да общуват и работят с коня по предварително уговорени условия.

Общуването с конете е начин на живот. Неподправеното общуване с тях е пристан в нашия забързан, технологичен свят.

 

Благодарим на Цветанка Боева за отличния материал!

Отново ви срещаме и с един от нашите Дивелъпъри на фокус – Лора Караманолева, която е инструктор по езда.  Към момента фокусът й е нейният стартъп “SUUPA”. Лора ни разказа какво е общото между работата в ИТ сектора и добре прекараното време в яздене на коне сред природата.

Кога беше първата ти среща с конете? Как реши да започнеш да преподаваш езда?

 

За мен любовта към конете е вродена. Според майка ми от много малка съм искала да стана “яздец” и винаги съм имала отношение към животните. Сериозно започнах да се занимавам с езда в университета. Тогава станах инструктор, тъй като работата е сезонна – основно лятото и уикендите, когато нямах лекции. Не се налагаше да правя компромиси нито с работата, нито с университета, а и правех нещо, което ми доставяше удоволствие.

 

Какво правиш към този момент и с какви технологии се занимаваш?

 

До скоро бях web developer в български стартъп. Наложи ми се да напусна преди няколко месеца, тъй като имам собствен стартъп в хранителната индустрия – SUUPA, който в момента изисква цялото ми време и внимание. Освен уебсайта на SUUPA, който в момента разработвам и поддържам, не се занимавам с друго в тех сферата, но имам доста идеи в бъдеще. Като цяло продължавам да чета и да се интересувам от технологиите, но за съжаление в момента коденето ми е останало на заден план.

 

Как ездата и природата ти помагат в професионално отношение и подобряват твоите постижения?

 

Това, което различава ездата от всички други спортове е, че е едновременно отборен спорт – ти и коня, но в същото време не е типичен отборен спорт – партньорът ти не е човек и отсъстват всички затруднения, които обикновено възникват при комуникацията между хора. В същото време значително подобрява уменията за невербална комуникация и усет, което е важно умение. Също така конете са страхотни животни и винаги ми помагат да разпусна когато съм имала тежък ден. А в крайна сметка за да си успешен и да работиш на 100% винаги трябва да знаеш как да разпускаш.

 

Има ли нещо общо между този спорт и разработката на проекти?

 

Разбира се. Работата по проекти, без значение дали са тех или не, почти винаги означава работа в екип. В ездата партньорът ти често пъти има различно мнение от твоето, не иска да съдейства, не говори твоя език, мързи го или пък му се играе, а и тежи около 600 килограма. Научиш ли се да се справяш с такъв партньор след това екипната работа в офиса е по-лесна.

 

Защо би препоръчала на дивелъпърите да започнат да се занимават с езда?

 

Защото е различен спорт, който учи на една по-мека невербална комуникация и разбирателство. Носи прекрасно разнообразие от технологичната работа в офиса и помага да се откъснем дори и за малко от модерния и забързан живот. А като физическо натоварване е много полезен, тъй като натоварва много равномерно мускулатурата – всички мускулни групи се натоварват по балансиран начин, което го прави спорт подходящ за всички възрасти – спортът с най-много хора над 50, които са участвали на олимпийските игри (Hiroshi Hoketsu на 71 г. и Ian Millar на 65 г. са двамата на-възрастни състезатели на Летните Олимпийски игри през 2012). Ездата е много балансиран спорт, който връща връзката с природата.

 

Знаеш ли как технологиите могат да бъдат полезни в този спорт?

 

Следя много активно технологиите в спорта.  За съжаление се води аристократичен спорт, и съответно е сравнително консервативен. Все пак има доста иновации – от апове до всякакви сензори. Това, което за мен е най-готиното и следя с интерес са симулатори за езда – по функция напомня велотренажор. Ужасно са скъпи и няма в България, но определено някой ден бих пробвала. Тренажорът следи баланса, стойката, усилието и позицията на краката, контакта на ръцете с устата на коня. Показва какво трябва да подобриш, дали имаш дисбаланс и върху какво още трябва да се работи. Има още доста джаджи, но до момента не съм забелязала нещо, което супер активно да навлиза в конния спорт, както например пулсомерите са достъпни за всеки бегач, а компютрите за велосипед – за всеки колоездач, без значение от нивото.

 

 

Тагове: , , , , , , , , , , , , ,