23 август, 2019

След като наши ученици прославиха България с първи места в конкурс на NASA , успяхме да се свържем с доц. д-р Веселка Радева – ръководител на Планетариума на Висше военноморско училище “Никола Йонков Вапцаров”, Варна. Като ръководител на проекта тя разказа повече за подготовката и сподели, че чрез учениците и студентите, участващи в подобни проекти, тя успява да изживее своята космическа мечта. През юни месец предстои участниците в конкурса да посетят Конференцията на NASA за международно космическо развитие, където екипът ще бъде не просто “отборът на МГ “П.Берон”, Варна, а отборът на България.

Втора част от интервюто можете да откриете тук.

Разкажете ни за усилията, които полагате като ръководител на екипи, участващи в проекти на NASA?

Аз съм ръководител на екип от студенти на Висше военноморско училище “Никола Йонков Вапцаров”, с които заедно работим от 2 години по проекти на NASA за създаване на компютърни симулации за федерации на обратната страна на Луната. Когато се подготвя космическа мисия, задължително се правят такива симулации, за да се предвидят и изчистят всички проблеми, които е възможно да възникнат. И тази година отборът на един от преподавателите ни, Евгений Андреев, е поканен в космическия център “Джон Ф. Кенеди” на NASA, където в рамките на два дена ще разработят компютърна симулация на федерациите на 16 университета по цял свят, работещи по този много интересен проблем.

Това, което се полага като усилия за програмата на NASA дава по индиректен начин възможност на България да участва в подготовката за бъдещи космически мисии. Процесът е много сложен, първо се прави дизайн на федерата за симулациите, миналата година разработихме лунно летище, а тази година луномобил, който пуска 2-4 луноходчета, които събират минерални ресурси. След това качват ресурсите в лунобила, който се насочва към лунолет (космолет). Всичко това е много интересно, прави се със специален софтуер на NASA, като се предоставя лиценз само за няколко месеца докато се работи по програмата.

Имаме научноизследователски екип, който търси подходящо място, разглежда се лунния релеф, за да базираме ситуацията, след това дизайнер, който прави красиви и почти реални модели на тези обекти, които американците наричат “федерации”. След това 3-ма души са ИТ специалистите, които правят самата компютърна симулация, задача която е много трудоемка. Те отиват до САЩ след това. Всяка сряда имаме разговор с NASA, за да се следи напредъка на работа и ако има нужда от помощ. Мога смело да кажа, че нашите младежи са най-добрите в екипа, имат опита от миналата година и максималното желание да направят всичко добро, успешно и работещо.

Разбрахме, че във ВМУ вече има обучение и за магистър по “Киберсигурност”. Разкажете ни повече.

Да, във Военноморското училище започва много силното развитие на специалност “Киберсигурност”. Истината е, че имаме много добри млади специалисти, които могат да разкажат интересни неща, когато става въпрос за сигурността изобщо – било то национална, лична, обществена или фирмена. За сега имаме магистратура по дисциплината, а скоро ще имаме и обучение за бакалавър. Това е едно много важно направление, на което държат от Министерството на образованието, Министерството на отбраната и много други държавни институции.

Под Ваше ръководство тази година България спечели две първи места в конкурс на NASA и National Space Society – National Space Society Space Settlement Contest. Кога започна партньорството ви с NASA и как се променя участието ни през годините?

Аз съм астроном, работя в Астрономическа обсерватория и планетариум „Николай Коперник“ във Варна, задачата ми е да обучавам младежи и винаги съм търсила за тях възможности за изява. Подготвяла съм екипи за участие в конкурси на Европейската асоциация за астрономическо образование, където имаме много призови места, отличия в конкурси на Европейската космическа агенция. Търсих възможности за места, на които младежите да се изявяват, защото усещах, че имат много голяма нужда да покажат своите знания и умения. Така в интернет открих най-трудният и най-престижният конкурс на NASA и National Space Society – те организират конкурс за проектиране на градове в космоса.

В National Space Society Space Settlement Contest могат да участват екипи от ученици или индивидуални участници. Конкурсът се провежда ежегодно от 1997 г насам, ние участваме вече 13 години.

Когато участвахме за първи път, преди 13 години, просто опипвахме почвата. Тогава направихме един много красив град, който младежите нарекоха “Тангра” – красиво, звучно българско име. Те разработиха една невероятна конституция на космическото селище, имахме също интересна научноизследователска и инженерно-техническа част. Участвайки с този проект, бяхме класирани на призовото второ място, което беше много изненадващо.

От тогава всяка година непрекъснато участваме, дори колегите от община Варна се шегуват: “Радева все участва и все печели!“ 😀 Е, няма как, с такива млади и умни деца. Младежите, които разработваха колониите не са едни от супер отличниците ни, те просто се интересуват от всичко – от физика, астрономия, математика, инженерни науки, психология и икономика. В тези проекти всеки намираше своето местенце и интерес, за да помечтае и да проектира своето бъдеще. Така ги мотивирах и аз – казвах им, “Вие правите проекти на градове, в които вие самите бихте искали да живеете един ден”. Затова градът трябва да е перфектен, стабилен, работещ, функционален и красив.

До миналата година подготвяхме проектите на хартиен вариант, представете си 150 стр., които пишем, печатаме и изпращаме с DHL, за да сме стигурни, че ще стигнат навреме за конкурса. В тези страници имаше първо научноизследователската част, в която обясняваме науката, как точно се върти, за да има изкуствена гравитация, да се обоснове място и от научна гледна точка смисълът на съществуването на този космически град. След това следва сложната инженерно-техническа част, в която стъпка по стъпка се обяснява как точно да бъде изграден този град, неговите сложни животоподдържащи системи, външния и вътрешния му дизайн, който трябва да е максимално комфортен, за да гарантира една стабилна психика на хората, които ще го населяват, далеч от Земята. Все пак тези хора там ще се раждат и живеят.

 

Какви са постиженията Ви до този момент?

Всяка година имаме много първи втори и трети места, най-голямата ни награда беше гранд призът, което е най-голямата възможна награда в този конкурс. И всичко това на фона на хиляди проекти и хиляди ученици. Преди няколко години гранд призът отиде при нашия проект “Зелен Космос”. Предната година голямото признание отиде при Индия и тогава на гранд вечерята, на която се представяше техният проект, присъстваше министър председателят им. За съжаление, когато наградиха България с гранд приз за “Зелен космос” – до екипа бях само аз.

Много е важно младежите да бъдат оценявани в България, защото когато отидем в САЩ, те са страшно ухажвани от американските университети. Нито един от моите “колониалисти”, които са над 300, не се съгласи да учи в Америка, всички съвсем откровено и смело казваха на предложенията, че ще останат да учат в България или в Европа. И всички уважаваха тяхното мнение. Днес те учат астрофизика, аерокосмическо инженерство, компютърни науки, дизайн, икономика. Разбира се, една част от тях учат и работят в Европа. Един от участниците в първия ни проект – “Тангра”, завърши аерокосмическо инженерство в Ливърпул, върна се и сега работи на Летище Варна, това е Димитър Анастасов.

Истината е, че е възможно нещата да се случват и у нас, стига българските фирми да искат да се даде възможност на участниците, защото това са нашите деца. Когато те правят своите космически градове, те правят български градчета, които са много хубави. Градчетата им съдържат точно нашия роден начин на живот. В проектите им личи влиянието на семейството и училището, медиите обществото.

Защо проектът “Зелен космос”, който спечели гранд приз, удиви NASA?

Младежите предложиха една планетарна стратегия за изчистване на т.нар. „гробищна орбита“ около Земята, изпълнени с космически спътници, които са спрели да работят и са се превърнали в „спейс джънк“. Те реално са опасни, защото може да паднат върху Земята и да наранят хората. Какво се случва сега? В момента космическите агенции решават проблема на парче. Една си прави някаква апаратура и решава да чисти определени спътници, но това са инцидентни проекти. Нужен е планетарен проект – всички космически агенции да се обединят в една, за да се справят с това да изчистят близкоземното пространство от тези стотици хиляди сблъскали се или отработени спътници, които са много опасни за всички излитащи ракети. Проектът “Зелен космос” беше отлично изработен и от NASA бяха много впечатлени от нашите възпитаници.

Мога да ви споделя, че когато спечелихме гранд приза на тази конференция, от NASA споделиха, че сред младежите има три космически сили – Индия, Румъния и България. В Румъния на тези конкурси и обучение се отделя страшно много внимание, имаме над няколкостотин проекта, а индийските проекти са хиляди. Няма училище там, което да не подготвя проекти по този много труден и интердисциплинарен конкурс. В България участваме само ние и затова се старая да подготвям нашите участници качествено.

Втора част от интервюто на Вяра Стефчева можете да откриете тук.

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,