23 август, 2019

Кристиян Горанов е ученик в МГ „Д-р. Петър Берон“, Варна. Интересите му са свързани с физика и математика, научни сфери, в които се представя на отлично ниво. Той е носител на много отличия от национални олимпиади и международни състезания, а едно от най-големите му постижения е първо място в конкурса на NASA –  NASA Ames Space Settlement Contest.

Кристиян, какво учиш в момента и какви са интересите ти?

Паралелката, в която съм в МГ “Д-р. Петър Берон”, е с усилено изучаване на физика, математика, английски език и информационни технологии. С две думи – това, от което имам нужда. Отделно от това, нашата гимназия дава възможност за засилено допълнителното, извънкласно обучение по същите тези предмети. Аз посещавам занятията по физика и астрономия, както и занятието по математика. Освен това ръководя екип от още 8 души, с които заедно спечелихме един от най-трудните конкурси на Американската космическа агенция – NASA Ames Space Settlement Contest.

Интересуваш ли се от програмиране?

Програмиране изучавам от 2 години и владея два езика за програмиране, C# и C++, на средно ниво. Чисто любителски проявявам интерес към софтуерното инженерство и инженерството на микро и клетъчно ниво.

Участваш ли в състезания по природни науки?

Ежегодно се състезавам в националните олимпиади по физика и математика, където съм достигал до областни и национални кръгове. Всяка пролет и есен има и национални състезания по физика, в които няколко пъти доближих наградата на 1 точка, но така и не съм я взел все още.

Два пъти съм участвал и в националната конференция по физика и астрономия „От Атома до Космоса“ на Шуменския университет. Тя се организира от Катедрата по теоретична и приложна физика и Катедрата по експериментална физика и методика на обучението по физика на Факултета по природни науки.Там, с още едно от момчетата от екипа, представяхме други подобни научни проекти. Щастливи сме, че миналата година се класирахме на първо място. Според регламента, проектите трябва да бъдат с фокус атомна и ядрена физика, астрономия, физика на кондензираната материя, медицинска физика и радиоекология, технически науки, биофизика и биохимия, науки за Земята, археоастрономия и археометрия.

Как вашият отбор разбра за конкурса на NASA?

За конкурса на NASA разбрахме първо от г-жа Силвия Захариева – нашият учител по физика. Усилено, обаче, по проекта работихме с д-р. Веселка Радева. Постарахме се проектът да бъде възможно най-пълно научно обоснован. Затова цялостната му подготовка продължи около 2 години. Голям принос за това има както г-жа Силвия Захариева, така и посещението ни в CERN (Европейската организация за ядрени изследвания).

Какво научихте от посещението си в CERN?

В CERN имахме поредица от лекции водени както от български учени, така и от чуждестранни. Те ни помогнаха да сме теоретично запознати с механизма и действието на колайдера. Паралелно с тях получихме и практическо обучение. То включваше експериментални модели, които ни запознаха с основните частици, които са обект на изследване там. Част от него беше и работата със специализиран софтуер за обработване на получените данни. Тоест имахме възможността да обработваме реални данни с изготвена от тях програма. Успяхме и да видим компютрите, съхраняващи всички данни. Самите компютри биват съхранявани при специфични условия, нужни за нормалното им функциониране.

Всичко това беше един безценен опит и знания, имайки предвид, че CERN е ядрото за развитие на технологиите в Европа, а и по света!

Каква беше твоята роля в проекта?

Аз работих по научната страна на проекта, което е доста голяма част от работата. Идеята за колайдера дойде доста спонтанно, после трябваше да се запозная с характеристики и параметри, чисто теоритично, за да приложим всичко това. Като източници използвах главно публикуваното в интернет, в сайта на CERN, както и някои книги, от там дойдоха доста идеи за формули и концепции.

Накратко, това, което CERN прави в момента е, че екипът е изготвил стандартен модел, който описва целия свят и материята около нас. Този модел се състои от няколко колонки и реда. Ние имаме 4 вида взаимодействие – електромагнитно, силно, слабо и гравитационно. Стандартният модел на CERN просто изключва гравитационното взаимодействие, което е навсякъде около нас и според нас е невъзможно да го изключваме. Затова нашата идея се състои в това да се опитаме да разширим този стандартен модел и да включим гравитацията в него, да разберем как възниква масата и да се доближим най-много до момента на Големия взрив. Постигаме това с лъчи, които идват от Космоса, най-често от пулсари и от магнетари – неутронни звезди, които идват със скоростта на светлината. Тъй като идват с тази скорост, няма нужда да ги ускоряваме, както прави CERN, което означава голяма икономия на енергия и съответно на пари. Всичко това прави колайдера ни много практичен и не много голям.

 

Кое беше най-трудното в работата по проекта?

Мисля, че за мен най-трудната част от проекта беше да вземем решение. Няма значение какъв беше проблема и задачата, с която се сблъсквахме. В отбор от строго индивидуализирани лица (при това 9 на брой) това е много сложно. Все пак успяхме да изслушаме всеки и да постигнем консенсус, така че да спечелим първо място. Искам да обърна внимание на факта, че всички снимки в проекта са изцяло наши и като дизайн, и като направа. Направиха ги три момчета, които работят с програмата BlenderRender.

Какво е следващото предизвикателство пред отбора?

Това, че сме спечелили е хубаво, защото сме класирани и отличени на определено място. Трудното, обаче, е защитата, която предстои да се представи на Конференцията на NASA за международно космическо развитие. Преди нея работата по проекта не свършва. Отборът подготвя презентация и наши филмчета, както и планираме да принтираме наш макет с 3D принтер. Всичко това ще бъде представено пред “тежка публика” от учени, които са най-добрите в своята област.

С какво искаш да се занимаваш в бъдеще?

Плановете ми след завършване на средно образование е да продължа в сферата, в която сега се обучавам. Става въпрос за инженерство. На какво ниво и с какво специфично ще се занимавам ще реша впоследствие.

Повече за проекта и работата по него, можете да научите от интервюто с доц. Радева, ръководител на отбора на Кристиян. Интервюто проведе Вяра Стефчева.

Тагове: , , , , , ,