20 юли, 2019

Днес си поговорихме с Илиян Илиев и Христо Динков за “Дни на Роботиката”. Събитието е организирано от Клуба по роботика и Студентския съвет към ТУ – София. Нямаме търпение за всички уъркшопове, лекции и битки с роботи и дронове, които са ни подготвили!

„Дни на Роботиката” звучи интересно, каква е идеята?

Христо: “Дни на Роботиката” е събитие, което има за цел да събере всички технологични ентусиасти на едно място. Те да покажат над какво работят, както и да разкажат възможностите за развитие на проектите си. Събитието съществува от няколко години като главната му идея е била да се състои от лекции и състезания с роботи, но тази година искаме да го направим по-обширно и интересно за посетителите с уъркшопове и различни демонстрации.

Какъв е профилът на общността в България, която се интересува от роботика и посещава това събитие?

Христо: Очакваме събитието да бъде посетено от студенти и ученици от цялата страна, които ще се включат в състезанията. Имаме както малки зрители и участници, така и възрастни хора, които се интересуват от новите технологии. В лекционния ден са предимно студенти, а в демонстрационния – хора от всички възрастови групи.

Илиян: Общността по роботика в България се развива много добре. В цялата страна съществуват различни частни и училищни и университетски клубове, дори в малки населени места, които подготвят здраво мислещи личности още от ранна възраст. Идеалната цел на състезателната роботика е по-скоро образователна – в роботите се вплитат области като механика, мехатроника, електроника, има много физика. За всичко това е необходимо алгоритмично мислене, което веднъж усъвършенствано, остава за цял живот. Трябва да благодарим на всички ментори и учители в тези клубове, защото в България има много мотивирани млади хора и трябва някой да им обърне внимание.

Какво ще бъде специалното във формата на тазгодишното събитие?

Христо: Тази година на събитието ще се обсъждат най-различни теми като “Изкуствен Интелект”, “Квантови Компютри”, “Дронове” и други, ще се правят и демонстрации с тези технологии. Също така сме организирали работилници по запояване и сглобяване на роботи и дронове. За участниците една от най-привлекателните части е състезанието с дронове, като и зрителите ще имат възможност да се научат да ги пилотират. Приготвили сме и робофутбол за феновете. Ще има много интересни разработки от компании с възможност за задаване на технически въпроси по тях.

Какво ще научат посетителите от лекциите и уъркшоповете?

Илиян: Тази година ще наблегнем повече на лекционната част, която ще се проведе през първия от двата дни. Поканили сме лектори, които ще говорят по теми от области като изкуствен интелект, квантови компютри, 3D принтиране, IoT и разбира се, роботика. Това са направления, които вълнуват всички в технологичните среди, като ние искаме да “запалим искрата” още повече. Всеки може да присъства напълно безплатно.

Христо: През състезателния ден ще организираме работилници по запояване, управляване на дронове и сглобяване на роботчета. Идеята е да се включат и външните посетители, да пипнат нещо на практика. Както се казва, само с гледане не става.

Да очакваме ли технологични битки?

Христо: Освен уъркшопите и презентациите, втория ден е посветен и на битките с роботи и дронове. Има няколко дисциплини като една от тях е точно вид борба или още наречена “сумо”, като целта на роботите е да се избутат един друг от специален ринг.

Колко време и какви технологии изисква разработката на един робот?

Илиян: Ако се използва готова платформа (готов робот) е нужно по-малко време, защото трябват само модификации по една вече готова база. За 1-2 месеца може да се постигне добър резултат, като работата е основно непрекъснато тестване и оптимизации по кода и шасито.

По-предизвикателно, същевременно и по-интересно, е когато роботът е собствена разработка. Екипът сам си проектира платката с нужния хардуер, шасито и софтуерната част. Тук са нужни доста повече умения, като необходимото време за завършен проект може да стигне около 4-6 месеца. Собствената разработка има повече предимства, като се започне от това, че дава свобода в дизайна и се стигне до това, че минава през целия процес за разработка на продукт – проектиране на платка, подбиране на компоненти и материали, дизайн на шасито, съобразено по законите на физиката, писане на код. Много е важно правилното планиране на целия процес на работа.

Кой е най-впечатляващият робот, който сте виждали в рамките на събитието?

Христо: Най-впечатляващият робот, който сме виждали на такова събитие е автономен мобилен робот, който разпознава образи и в зависимост от това, решава какво да прави. Опциите са дали да се обади на полицията, дали да започне да го следва или да направи нещо друго, предварително конфигурирано от потребителя.

Има ли интерес от страна на дамите към роботите и дроновете или това е предимно мъжко занимание?

Илиян: Все още важи общоприетото мнение, че това е предимно мъжко занимание. През последните години, обаче, се наблюдават все повече дами, които се занимават с роботика и дронове, което води до заключението, че технологиите са за всеки.

Христо: Както във всяка техническо насочена област, рядко се срещат дами, които се интересуват от роботика, но все по-често виждаме технически настроени представители на нежния пол, като дори от досега регистриралите се зрители са повече именно те.

Ще ни обясните ли какво е специфичното във всяка от състезателните дисциплини? 

Христо: Нашите състезания се състоят от четири дисциплини. Най-много се включват състезатели в “Следене на линия”. Целта е автономен робот да премине възможно най-бързо трасе състоящо се от черна линия върху бял фон.

Друга дисциплина е “Преминаване през лабиринт”. Лабиринтът има два варианта. Единият е под формата на линия на бял фон, която да бъде следена или още “2D лабиринт”, а другият е наредени стени от най-често някакъв плътен материал, между които роботите се ориентират в “3D лабиринт”. Задачата отново е роботите да намерят възможно най-бързо изхода.

Дисциплината “Мини сумо” се състои от ринг, на който два автономни робота се опитват да се избутат един друг от платформата или да се разрушат по-някакъв начин.

Също така имаме и дисциплина “Свободен стил”. Тя дава възможност на всички, които искат да покажат своите разработки в сферата на роботиката да го направят и да бъдат признати за това. Това е може би най-впечатляващата дисциплина, защото се срещат много иновативни и интересни проекти.

Коя дисциплина затруднява най-много участниците?

Христо: Най-предизвикателен е “свободният стил”. За да направиш някоя своя идея – реалност, трябва да положиш много труд в проектиране, усъвършенстване на разработката, както и мислене в това как тя може да бъде направена така, че да бъде полезна на някого.

Разкажете ни интересна история от състезанието…

Христо: Най-интересните истории предстоят да бъдат разказвани след тазгодишното издание на събитието.

С нетърпение очакваме разработките на участниците!

Интервюто проведе Вяра Стефчева.

 

Тагове: , , , , , , , , , , , ,