21 септември, 2019

“Инженерите мислят за това, което може да се направи, специалистите по етика съобразяват какво е редно да се направи, а законите определят какво трябва да се направи” – това каза за DevStyleR Дейвид Полгар.

Дейвид е експерт по технологична етика и цифрово гражданство, което означава, че често говори за нормите във виртуалния свят на световноизвестни технологични конференции и в ефира на най-големите медии. Към този момент е фокусиран върху проучване за съвременните изменения в обществената комуникация. В разговора ни с него ще разберете как иновациите ни влияят от етична, правна и емоционална гледна точка, както и какво означава за един дивелъпър да живее в “ерата на умственото затлъстяване“ и „роботската комуникация“.

Какво разпали у Вас любовта към технологиите?

Имам професионален опит като адвокат и преподавател в колеж, но осъзнах, че технологиите винаги са ме привличали силно. Годините ми в гимназията през 90-те бяха повлияни от нововъзникващата мрежа и диалога за „информационната супермагистрала“. Тогава бях обсебен от темата за потенциала на мрежата и технологиите като цяло. Исках свободно да разпространявам информация, да създавам значими връзки и напълно да залича смисъла на границите.

Работата ми по етиката и влиянието на технологиите бе повлияна от Николас Кар и статията му „Дали Google ни прави глупави?“ в списание “The Atlantic”, публикувана през 2008 г. Материалът разкриваше как технологията значително променя състоянието на човека, особено начина по който мислим. В този момент реших, че мисията на живота ми е да разбера как технологиите ни въздействат от етична, правна и емоционална гледна точка.

Когато става въпрос за технологиите и поведението на потребителите онлайн, възникват много етически дилеми. Каква е Вашата визия за легално разрешаване на проблемите? Какво трябва да притежава една успешно функционираща правна система, касаеща киберпрестъпления, тормоз и други?

Един от основните проблеми, които имаме в момента е, че като цяло в различните държави работим по различни случаи. Същевременно в мрежата граници почти няма. Част от борбата включва дори големи световни имена като Facebook. Изключително трудно е да се справим с толкова мащабен продукт, преминаващ през една смесица от култура и право. Имаме нужда от полагане на усилия на глобално ниво, за да можем да решим как да регулираме технологичните фирми и мрежата.

Интересно е да наблюдаваме голямото несъответствие в начина, по който Европа се справя с големите технологични компании в сравнение със САЩ. Изглежда, че например, GDPR има голямо влияние върху диалога в Америка. В това отношение европейският активизъм за осигуряване на по-добра онлайн среда и по-социално отговорни технологични брандове, влияе върху създаването на закони далеч извън Европа.

Важно е и това, че етичното и законното не са едно и също нещо. През последните няколко години нарасна броя на хората, призоваващи за по-етично отношение при създаването и прилагането на технологии. В много отношения потребителите смятат, че технологичните компании действат неетично, особено по отношение на проблемите, касаещи извличането на данни и неприкосновеността на личния живот. В крайна сметка законите винаги се стремят да отговарят максимално на етиката ни. Важно е да помним, че инженерите мислят за това, което може да се направи, специалистите по етика съобразяват какво е редно да се направи, а законите определят какво трябва да се направи.

В едно от изданията на комедийното шоу “Funny As Tech” Вие и Вашият гост обсъдихте бъдещето на талантите и разнообразието (#Diversity) в технологичния сектор. Какво е мнението Ви по тези актуални въпроси?

Разнообразието в технологичната индустрия е доста сложна тема за обсъждане. Красотата на проекта “Funny as Tech” е в това, че избираме сложни теми и ги обсъждаме във формата “комедиен театър”.

Предаванията ни се провеждат в театър за импровизации в Ню Йорк, където гостите ни могат да се отпуснат максимално и да споделят какво е действителното им отношение по даден въпрос. Това е един далеч по-различен подход от типичния, при който има задаване на въпроси към експерти. Много са причините, заради които вярвам, че в този тип среда можем да получим по-честни отговори.

Един от най-големите изводи от конкретния епизод беше, че разнообразието в технологиите е не просто правилното решение, но и необходимото за налагане. Много от проблемите ни в технологиите произтичат от липсата на перспективи. Нуждаем се от широк кръг от хора, които могат да подхождат с различни гледни точки и опит. Бъдещето на талантите в IT сферата е мултидисциплинарно!

Смятате ли, че дивелъпърите са жертви на „умствено затлъстяване“ и „роботска комуникация“?

Мисля, че всички страдаме от начина по който консумираме и обработваме информация. Целта не е да се изключим, а просто да не прекаляваме. Няма значение колко време прекарвате онлайн, а дали това се отразява на способността ви да се свързвате с други хора или да бъдете креативни. Един от най-големите проблеми, с които се сблъскваме, е огромното количество информация, което се опитваме да обработим небалансирано спрямо нужното ни време за размисъл. Ако в момента има нещо, от което се нуждаем повече от всякога, то е ежедневно да отделяме време за осмисляне.

Както сме претоварени и “затлъстели” от информация, аналогично се опитваме да се справим и с изобилието ни от взаимоотношения. Това е една от причините роботската комуникацията да ни се струва толкова примамлива. Много по-лесно е да Copy-Paste-нете, да използвате функцията “Smart Compose” на Gmail или пък предложения текст от LinkedIn. Дивелъпърите и много други хора, може би приемат комуникацията като едно прехвърляне на думи, но тя е много повече – тя е начинът, по който се свързваме и изграждаме взаимоотношения.

Преди време от Apple заявиха, че никога не са имали намерението да накарат поребителите да прекарват повече време онлайн, въпреки всички възможности за нежелани нотификации от приложения. От Facebook пък промениха алгоритъма си така, че да получаваме повече информация от приятелите си, за сметка на съобщения от рекламодатели. Не смятате ли, че технологичните иновации всъщност просто целят да ни таргетират като консуматори, а не толкова да подобрят живота ни?

Технологичните компании се опитват да максимизират печалбите си в рамките на законното. В момента това ги стимулира да се борят за повече от нашето внимание и данни, тъй като бизнес моделите им са фокусирани върху рекламата. Apple, обаче, е малко по-различна, тъй като те правят много пари от продажба на продукти. Ето защо Тим Кук и Apple често са в конфликт с Марк Зукърбърг и Facebook – Apple вярва, че не е необходимо да увеличава времето на потребителя на екрана.

Въпреки, че е важно потребителите да се запознаят по-добре с неприкосновеността на личния си живот и данните, които отдават, често е трудно за тях да разберат до каква степен информацията им влиза в употреба. Ето защо е нужно правителствените органи да изиграят ролята си на защитници на потребителите от поведението, което дефинираме като “неподходящо”.

А Вие самият бихте ли живял в напълно умен дом с всичките му IoT-свързани устройства и предмети от ежедневието?

Мисля, че често предсказваме погрешно доколко технологично-структурирано ще бъде бъдещето ни. Винаги приемаме, че в бъдеще всеки елемент от дома ни ще е свързан с интернет, но лично аз не съм съгласен с това. Хората не искат технологията заради самата нея, искат я, само когато прави живота им по-лесен или по-приятен.

Макар че бъдещето предвижда повече технологии отколкото днес, има определени граници. Това е една от причините, поради които никога няма да имам дом в пълен “умен режим”. Всеки ден аз гледам екрана на компютъра си твърде много. Понякога последното нещо, което искам в живота си, е още повече технологии. Да, може би ще е забавно да командвам къщата си, за да изключа осветлението, да включа музиката или да намаля топлината, но нямам нищо против понякога да го правя сам.

 

Интервюто проведе Вяра Стефчева.

Тагове: , , , , , , , , , , ,