23 май, 2019

“Инженерите мислят за това, което може да се направи, етиците мислят какво би трябвало да се направи, а законите определят какво трябва да се направи– това каза за DevStyleR Дейвид Полгар.

Дейвид е експерт по технологична етика и цифрово гражданство, което означава, че често говори за нормите във виртуалния свят на световноизвестни тех конференции и в ефира на най-големите медии. В разговора ни с него ще разберете как иновациите ни влияят от етична, правна и емоционална гледна точка, както и какво означава за един дивелъпър да живее в “ерата на умствено затлъстяване“ и „роботска комуникация“.

Какво разпали у вас любовта към технологиите?

Аз имам опит като адвокат и преподавател в колежа, но открих, че технологията винаги ме е влечала много силно. Годините ми в гимназията през 90-те бяха повлияни от нововъзникващата мрежа и диалога за „информационната супермагистрала“. Тогава бях привлечен от потенциала на мрежата и от технологиите като цяло, исках да разпространявам свободно информация, да създавам значими връзки и да залича напълно смисъла на границите.

Работата ми около техническата етика и влиянието на технологиите беше повлияна от Николас Кар и статията му „Дали Google ни прави глупави?“ в The Atlantic, излязла през 2008 г. Тази статия ни показа как технологията значително променя състоянието на човека, особено това как мислим. В този момент реших мисията на живота ми да бъде да разбера как технологията ни въздейства от етична, правна и емоционална гледна точка.

Когато става въпрос за технология и поведението ни онлайн възникват много етически дилеми. Каква е Вашата визия за легално решение на проблемите? Какво трябва да притежава една успешно функционираща правна система, когато става за въпрос за киберпрестъпления, тормоз и т.н.

Един от основните проблеми, които имаме в момента, е, че като цяло работим по различни случаи в различните държави, а същевременно в мрежата граници почти няма. Част от борбата включва големи световни компании като Facebook, изключително трудно е да се справим с мащабируем продукт, който преминава през една смесица от култури и право. В крайна сметка ще имаме нужда от усилия на глобално ниво, за да решим как да регулираме технологичните компании и мрежата.

Интересно е да наблюдаваме голямото несъответствие в начина, по който Европа се справя с големите технологични компании спрямо САЩ. Изглежда, че например GDPR има голямо влияние върху американския диалог по темата. В това отношение европейският активизъм около осигуряването на по-добра онлайн среда и по-социално отговорни технологични компании влияе върху създаването на закони далеч извън Европа.

Друг въпрос, който е повдига е, че това, което е етично и това, което е законно, не са едно и също нещо. През последните няколко години се наблюдава голямо нарастване на броя на хората, които призовават за по-етично разглеждане на въпроса как се създават и прилагат технологии. В много отношения потребителите смятат, че технологичните компании действат неетично, особено по отношение на проблемите на извличането на данни и неприкосновеността на личния живот. В крайна сметка законите се доближават максимално до нашата етика и това ще стане и в този случай. Важно е да помним, че инженерите мислят за това, което може да се направи, етиците мислят какво би трябвало да се направи, а законите определят какво трябва да се направи.

В едно от изданията на комедийното шоу “Funny As Tech” вие и вашият гост обсъдихте бъдещето на технологичните таланти и разнообразието (#Diversity). Бихте ли казали на аудиторията какво мислите за това и каква е идеята на шоуто?

Разнообразието в технологичната индустрия е доста сложна тема за обсъждане. Красотата на проекта “Funny as Tech” е, че взимаме сложни теми и ги обсъждаме в комедиен театър. Нашите предавания на шоуто се провеждат в театър за импровизации в Ню Йорк, където гостите ни могат да се отпуснат истински и да обяснят как действително се чувстват по даден въпрос. Това е един много по-различен подход от типичния, при който се задават въпроси към експерти. По много причини вярвам, че в този тип среда можем да получим по-честни отговори.

Едно от най-големите изводи от този епизод беше, че разнообразието в технологиите е не просто правилното решение, но и нужното решение, което трябва да се наложи. Много от нашите проблеми в технологиите произтичат от липсата на перспективи. Нуждаем се от широк кръг от хора, които могат да подхождат към проблемите със своите различни гледни точки и с различния си опит. Бъдещето на технологичните таланти е мултидисциплинарно.

Смятате ли, че дивелъпърите са жертви на „умствено затлъстяване“ и „роботска комуникация“?

Мисля, че всеки страда от начина, по който консумираме и обработваме информация. Целта не е да се изключим, а просто да не прекаляваме. Няма значение колко време прекарвате онлайн, а дали това се отразява на способността ви да се свързвате с други хора или да бъдете креативни. Един от най-големите проблеми, с които се сблъскваме, е огромното количество информация, която се опитваме да обработим, небалансирано спрямо нужното ни времето за размисъл. Ако в момента има едно нещо, от което се нуждаем повече от всяка, това е да отделяме време всеки ден, за да осмисляме.

Подобно на това, че сме претоварени и затлъстели от информация, ние също имаме и едно изобилие от взаимоотношения, с което се опитваме да се справим. Това е една от причините роботската комуникацията да ни се струва толкова примамлива. Много по-лесно е да Copy и Paste-нете или да използвате функцията за Smart Compose на Gmail или пък предложения текст от LinkedIn. Дивелъпърите, както и много други хора, могат да си мислят, че комуникацията е просто прехвърляне на думи. Но комуникацията е много повече – тя е начинът, по който се свързваме и изграждаме връзки.

Наскоро от Apple казаха, че никога не са имали намерението да накарат поребителите да прекарват повече време онлайн, въпреки всички възможности за нотификации от приложения. От Facebook пък смениха алгоритъма си така, че да получаваме повече информация от приятелите си, за сметка на реклами. Не смятате ли, че технологичните иновации всъщност просто целят да ни таргетират като консуматори, а не толкова да подобрят живота ни?

Технологичните компании се опитват да максимизират печалбите си в рамките на това, което е законно. В момента това стимулира технологичните компании да привличат повече внимание и данни, тъй като техните бизнес модели са фокусирани върху рекламата. Apple обаче е малко по-различна, тъй като те правят толкова много пари от продажба на продукти. Ето защо Тим Кук и Apple често са имали конфликти с Марк Зукърбърг и Facebook – Apple вярва, че не е необходимо да увеличава времето на потребителя на екрана.

Въпреки че е важно потребителите да разбират по-добре неприкосновеността на личния си живот и данните, които те отдават, често е трудно за потребителите да разберат до каква степен се използват техните данни. Ето защо е важно правителствените органи да играят ролята си за защита на потребителите от поведението, което дефинираме като “неподходящо”.

А вие самият бихте ли живял в напълно умен дом с всичките му IoT-свързани устройства и предмети от ежедневието?

Мисля, че често погрешно предсказваме доколко технологично структурирано ще бъде бъдещето ни. Винаги приемаме, че в бъдеще всеки елемент в нашата къща ще е свързан с интернет, но аз не съм съгласен с това. Хората не искат технологията заради самата технология, искат я, когато прави живота им по-лесен или по-приятен.

Макар че бъдещето обещава повече технологии, отколкото днес, то си има своите граници. Това е една от причините, поради които никога няма да имам дом в пълен smart режим. Аз гледам екрана на компютъра твърде много часове всеки ден. Понякога последното нещо в света, което искам, е повече технология. Да, може би ще забавно да командвам къщата си, за да изключа  осветлението, да включа музиката или да намаля топлината, но понякога и нямам нищо против да си го направя сам.

Интервюто проведе Вяра Стефчева.

Тагове: , , , , , , , , , , ,