16 ноември, 2019

Диан Илиев е хардуерен инженер, разработващ специализирани метеорологични станции, които прекосяват планетата и достигат далечната Антарктида. Неговият труд е невидим с просто око, но е от голямо значение за информацията която получаваме за Южния полюс и рефлективно чрез него – за Земята.

Какво ви привлече най-напред в изучаването на технологичната сфера? 

Физиката винаги ми е била слабост, а най-ранното ми запознанство с електрониката дойде от един близък семеен приятел. Спомням си, че когато бях 4-5 годишен много обичах да разглеждам всички тези миниатюрни части, които магически сработваха когато ги подредиш в определен ред. Типичното за тази възраст детско любопитство свърши останалото и 10 години по-късно вече имах ясен план за професионалното си развитие. В онзи период, той включваше преминаването през специализирана подготовка по електронна техника в Техникум по електротехника и електроника Пловдив, придобиването на инженерна степен по „Електроника“ в Технически университет – София, и обща идея за „учене през целия живот“.

Разкажете как се случи контактът с българската експедиция на Антарктида? Кога започна съвместната работа с екипа?

Естественото развитие на гореспоменатия план доведе до зачисляването ми в докторантура по „Електронизация“ към ТУ-София. Вече като докторант, ръководителите ми – доц. Митьо Митев и доц. Емил Димитров, направиха връзката с предстоящ за изпълнение проект на българската база на о. Ливингстън, който имаше нужда от помощ с техническото обезпечаване. Така започна познанството ми с Васил Гурев, с когото продължаваме да работим.

Какво представляват специализираните метеорологични станции и каква функция изпълняват? Какви технологии използвате за разработка?

Проблемът с глобалното затопляне и настъпващите като следствие климатични промени вече не е само прогноза на учените, а факт, който дори обикновеният човек може да види в ежедневието си. Част от тези изменения се проследяват и изучават от доста време, но съществуват и такива изменения, за които до скоро не бяха известни корелативни зависимости. Изследването и изучаването на все по-голям спектър от параметрите на околната среда става все по-важно и налага използването на нови инструменти, често за работа при тежки условия и с множество специфични функции.

Днес учените разполагат с широка гама от научни средства, включително сателитни и радарни изображения. Това са страхотни и много мощни инструменти, но са ужасно скъпи за поддръжка, а и също имат своите недостатъци. От друга страна, все още най-добрите измервания стават на място, от наземно разположени системи, снабдени с необходимите за целите специфични измервателни инструменти, въпреки всички проблеми, произтичащи от това. Налага се непрекъснатото усъвършенстване на системите, използвайки най-новите техники и технологии, за да ги направим по-функционални, по-леки, по-автономни, по-евтини и по-прецизни.

Споменахте, че не спирате да ги усъвършенствате от година на година… Това означава ли, че работите по тях докато не стигнат едно определено търсено ниво, или с постоянно менящият се стандарт на технологиите, непрекъснато те имат нужда от “ъпгрейд”? / Кое е достатъчното ниво? Има ли такова?

Инженерството е свят, в който се търси приемливият компромис, а целта е да се постигне най-доброто с ограничените ресурси, които имаме днес.

Самото разработване и усъвършенстване на отделните компоненти изисква време, с което почти никога не разполагаме. Това налага нуждата от приоритет на задачите и изграждане на план за развитие на системата. Понякога това означава да се лишим от функции и възможности, които не са приоритет или дори изобщо не са необходими за целите на текущото изследване, за сметка на по-важни такива. Подобно решение може да изглежда логично и разумно днес, но да се окаже проблем. Например, ако следващият проект даде много висок приоритет на някой от тези „пренебрегнати“ функции.

Междувременно разработването на нови техники и технологии отваря възможността за подобряване и усъвършенстване на системите, облекчавайки или напълно премахвайки ограниченията, с които сме били принудени да се съобразяваме преди. Това обаче, нерядко е свързвано със сериозна преработка на предишните системи, че дори и изграждането на чисто нови такива.

Какво означава тези станции да бъдат “независими”? Биват оставяни там и очаквате информацията от тях дистанционно? Съответно, какви са опасностите за тези машини: Студът ли е основен фактор?

Независимостта или автономността на системите е типичен пример за многослоен проблем, с който се боря от известно време. Най-общо казано, при автономните системи се стремим да премахнем необходимостта от обслужващ персонал, доколкото това е възможно. Ако говорим за системи за дълговременни измервания, би било страхотно ако може някой просто да отиде и да остави една кутия на място, а после да получаваме телеметрични данни от нея в лабораторията по интернет. Това би означавало, тази система да може да функционира без необходимост от намеса на оператор за практически целия  период на работа. Тук автономността на системата се осигурява с решаването на цяла плеяда от проблеми като енергийно обезпечаване, комуникационно обезпечаване, самоуправление на ресурсите, самодиагностика и самоуправление на грешките. Тези системи почти винаги се поставят на трудно достъпни места и трябва да работят при екстремни условия, а желанието е те да работят с години. Може да се добие представа за многообразието от фактори, с които трябва да се съобразим при изграждането.

При системите за работа в реално време приоритетите се променят значително – енергийното обезпечаване вече не е проблем на системата, а на операторите. За сметка на това изискванията за производителност и кооперативност на системата стават приоритет. Те често притежават широк набор от възможности и се налага операторите да преминават специализирана подготовка за работа с тях. В някои случаи се налага включването на инженер в изследователският екип, чиято основна функция е управленческата. Тези системи често са тежки и скъпи – налага се да се организира логистиката им и да се предвидят цял куп възможни сценарии, за да се извърши даденото изследване. Всички тези фактори намаляват гъвкавостта на изследователският екип и правят невъзможни определени изследвания. В тези случаи, автономност на системата би означавало тя да може да извършва всички пренастройки за работа самостоятелно, при минимално участие на оператора в процеса.

Очаквайте втора част.

Тагове: , , , , , , ,