20 септември, 2019

Ръководителят на националния отбор математика доц. Станислав Харизанов сподели за подготовката на учениците и какво е важно за образованието на всеки програмист. Той изследва обработката на дигитални изображения, но преподава в Ученическия институт по математика и информатика към БАН.

Какво съдържа подготовката на един отбор по математика? Какво е да си ръководител на националния отбор?

Подготовката на националния отбор е целогодишна. Тя е свързана с организацията на доста лекции, курсове и лагери. Ръководството на националния отбор е преди всичко отговорност и чест до голяма степен, тъй като това е сбъдната детска мечта от времето, когато самият аз бях състезател по математика. Подготовката включва съставянето на самите задачи за олимпиадите по математика, които са свързани с Министерството на образованието и науката, със селекционирането на отборите за важните международни състезания, които обикновено са Балканиадата по математика и Международната олимпиада по математика. През последните години се намира и едно ново състезание, което е като турнира по тенис в Лондон – Romanian Masters. То е в края на годината, където участват най-силните държави по математика от целия свят, т.е. там са поканени малко държави, където и ние взимаме участие. Представянето на тези ученици в тези състезания, както и подготовките, които водим, определят след това разширения национален отбор.

Какво по-точно подготвяте за олимпиадата? На какви теми са задачите?

Математиката е доста добре структурирана наука за състезания. Има 4 различни типове задачи – те са алгебра, геометрия, комбинаторика и теория на числата. Застъпено е, че от 6 задачи на Международната олимпиада 3-та и 6-та са винаги най-трудните. Те изискват по-индивидуални подходи и по-задълбочени изследвания. Винаги има по една от всеки тип. Трудно е човек да бъде изненадан на по-стандартните задачи, затова наблягаме на разработването на идеи и подготовката на учениците върху всяка една от тези теми. Имаме добри специалисти във всички области. Подготовката не се състои от един или двама човека. Националният отбор се готви от една голяма група от хора – това са учени от БАН, учители от различните училища и други експерти, някои от тях които са от индустрията. Но във всяка една подготовка са замесени поне 20-тина души и всеки допринася с каквото може. По време на лекциите се набляга на някаква конкретна идея, разработването на тази идея и показването как тя се реализира в широк клас от задачи. Това, което ние се опитваме да направим е трупането на опит в децата, решаването на много задачи, които все пак да имат някаква сходна идея и ако трябва да си говорим повече с термините от компютърните науки, подготовката за олимпиади си е Machine Learning. Ученикът трябва да има голям диапазон от задачи в главата. И основното нещо, което трябва да прави е Pattern Recognition. Резултатите се получават, когато си решил голям набор от задачи. Също така се използва голяма част от психологията, защото трябва да видим как децата реагират в по-стресови ситуации.

Какво се случи на последната олимпиада? Какви задачи се паднаха?

Последната олимпиада, на която участвахме беше Балканиадата по математика, на която се представихме малко по-зле от предишни пъти. Сдадохме първото място на сърбите. На тази Балканиада имаше една по-нетипична комбинаторна задача с много странна идея и нашите не се ориентираха добре. Надявам се, че тези неща вече сме ги изчистили и сме готови за Международната олимпиада.

Каква е Вашата методология за преподаване? Какви технологии използвате?

Имам колеги, които работят със слайдове и презентации или с LaTex, но аз залагам предимно на дъската и маркера. Тъй като колкото повече вида памет се използва от децата по време на лекцията, толкова по-бързо се усвоява материалът. Когато гледате една презентация, вие използвате зрителната памет, а докато човек пише, когато и аз пиша на дъската – има вече механична памет и други видове памети, които се включват в процеса на самата лекция. Това помага да се усвоява материала от учениците, така че аз съм си от стария стил и използвам маркер и дъска.

Как се става обучител на високо ниво по математика? Какво трябва да можеш? 

Най-важното е да имаш желанието да помагаш, тъй като ние винаги сме отворени и всеки, който може да представи интересна тема и има желанието и времето да се занимава с децата, добре е дошъл да изнесе някоя лекция и да помогне на отбора. В последната подготовка, която правихме на Пампорово, учениците, които са се занимавали с отборите по математика и са бакалаври в престижни западни университети в Щатите и в Англия, също направиха лекция на нещата, които навремето са си развивали и което учат в самите университети. Да бъдеш лектор не е трудно и вратите са широко отворени за всеки, който има желание да помага. А какво значи успешен лектор за децата? Това зависи от психиката на самите деца. Всяко дете е различно и има различни предпочитания за вида и трудността на лекцията. Няма универсална дефиниция какво значи да си добър и търсен лектор.

Какво се случи на състезанието Intel ISEF 2019?

Intel ISEF е може би най-престижният международен форум за развитие на млади таланти. Той се прави всяка година в Щатите и по различни места. Едната страна на медала е работата с олимпийците, а втората страна е разработването на т.нар. научни проекти от млади ученици или това са първите стъпки на тези хора в академичния живот. Моето лично мнение е, че тези, които се занимават с олимпийска математика предимно се готвят за индустрията и това го виждам като статистика. Много малко от тях продължават в академията. Това, което могат да развият е бързото мислене за кратък срок при фиксиран дедлайн. Там имате 4 часа и 30 минути за решаване на задачи и то за решаване на проблем, който вече е решен. Просто вие трябва възможно най-ефективно да го разрешите от набора със знания – модификации на идеи, промени на задачата. Смятам, че олимпийската тема е много подходяща за хората, които искат да се развиват в индустрията. Голяма част от нашите бивши олимпийци са по финансовите пазари или се занимават с неща, които са далеч от науката.

Другата страна, която е тази на Intel ISEF, са първите стъпки в академията. Човек се подготвя за научна кариера. Тези проекти, по които децата работят, са все още нерешени. Дава им се да изследват по-дълбок проблем. Там няма 4 часа за това изследване и имат седмици, месеци, дори години, ако се занимават сериозно. Идеята е да се предложи някакъв сериозен проблем. Ние избираме тези ученици на летни изследователски школи, които се правят към Ученическия институт по математика и информатика на БАН. Тези летни школи в период от 3 седмици децата трябва да опознаят проблема и да са написали реферат, който е научен доклад в рамките на 10 страници. Тези летни школи са винаги през август. Най-добрите изследователи са избрани да представят на тези международни мероприятия като Intel ISEF, който е “черешката на тортата”.

Математиците добри програмисти ли са и програмистите добри математици ли са?

Това е много интересен въпрос. Например, деветокласникът Мартин Копчев от Габрово още от VIII клас е в отбора по информатика за международни олимпиади, а при нас е втора резерва, което означава, че е на ръба да се класира, а той е едва IX клас. Той доста успешно съчетава математика с информатика. Той ни е човекът, който най-добре решава комбинаторните задачи, защото все пак трябва алгоритмично мислене и трябва да се направи някаква стратегия и тази стратегия е постъпкова, която е близка до писането на код.

От персонална гледна точка, аз също съм на ръба между математика и информатика, защото отделно от това, което работя с децата, моята научна кариера се развива в обработка на дигитални изображения. При мен също има, както математика, така и програмиране. Има различни философии. Поне в Германия, където съм работил, се изисква всеки един работник сам да прави всичко. Всеки един да си направи математическия модел сам и след това сам да си имплементира кода. Те държат всеки един работник да бъде достатъчно добър и математик, и програмист. Аз харесвам повече идеята, в която има по-големи групи от хора и имаме тесни специалисти във всяко едно от тези направления и вече при добра комуникация между отделните хора в екипа нещата стават доста по-ефективни, когато моделът е правен от специалисти и после самият код също се прави от специалист.

Но аз мисля, че математическата логика, която е свързана със задачи за по-малките класове – V и VII клас – е много необходима за направата на един добър програмист. Напоследък слушам идеите, че на човек не му трябва никакво образование да бъде програмист.Аз обаче се въздържам от такива твърдения. Защото някои хора могат бързо да извличат и да сглобяват различни части код. За тях по-скоро програмирането е някакъв конструктор, с който са много сръчни. Но ако човек иска да разбере по-фундаменталните основи на програмирането, за мен математиката си е наистина важна. И обратно – един математик трябва да може да мисли алгоритмично и да познава дигиталния свят на програмирането.

Какво предстои за Вас и за отбора?

Тази година сме домакини на най-големия Европейски научен форум за млади таланти EUCYS 2019, което е Европейско признание за качеството на работата на нашите младежи и техните ментори. България ще се представи с участниците от Intel ISEF 2019, без Ивайло Желев, който вече е студент и няма право да се състезава.  Иначе мотивация при нас не липсва. Искам да пожелая успех на националния отбор по математика от вашата трибуна и се надявам на 21 юли да се върнем с медали.

Екипът на DevStyleR пожелава успех на националния отбор! Те ще участват на Международната олимпиада по математика през юли във Великобритания.

Интервюто проведе Атанас Нейчев

Тагове: , , , , , , , , , ,