21 септември, 2019

Няма как всички зрители да са любители на научната-фантастика. Много хора предпочитат по-земни (буквално и преносно) истории – нещо по-познато, по-близо до тях. Такъв тип кино е по-достъпно. Поради тази причина неведнъж се е случвало публиката да изпитва сериозни затруднения в разбирането на даден филм.

Изобразяването на далечното бъдеще винаги опира до все пак някакви научни обстоятелства и факти. Специалисти, отговарящи на въпросa – “възможно ли е това”? Но оттам-нататък нещата поемат към чисто въображение. В тази класация сме подбрали филми, които смело представят една различна визия на света. Дързостта на фантазията е срещнала сполука и се е стигнало до изключителна точност в много от детайлите. А от други – съвсем не сме далеч.

 

По хронологичен път, най-напред се връщаме към 1968 година, една по-рано от  кацането на Луната. Представата за Космоса още не е напълно развита, представата как изглежда Земята – също. И тогава се появява “2001: Космическа одисея” на режисьора Стенли Кубрик. Филмът ни впуска в едно голямо космическо пътешествие, отрупано с технологичен прогрес, който по онова време изглежда невъзможен в очите на много хора. Можем да видим как персонажите използват таблети, клетъчни телефони, компютри, подобия на лаптопи. Но  кулминацията идва с умния асистент Хал 9000 – предшественик на Алекса и Сири. Той има не по-малко важна роля във филма. Използвайки своя изкуствен интелект, съдейства в работата на експедицията. Поне до момента, в който не се превръща в злодей.

И в двата филма “Blade Runner” (1982) и “Blade Runner 2049” (2017) моралната дилема е поставена на централно място. Свят, в който съществуват “репликанти” – клонинги, създадени за да служат на човечеството като изпълняват непосилни за хората мисии. За тази си цел, те са създадени много по-здрави отколкото човек някога би могъл да бъде. Отклонявайки се от първоначалния си робски път, те биват преследвани и елиминирани. Филмът показва дигитализирани градове (напомнящи на Хонг-Конг или Токио), летящи коли, голям набор от неприсъщи нито за 1982 г., нито за 2017 г. електронни устройства и холограми, до които обаче, е възможно да не сме чак толкова далеч. Вече се мисли в посока летящи коли, дори съществуват прототипи. Но акцентът, върху който филмът се концентрира е изкуственият интелект. Имаме ли необходимост от цялото стремглаво технологично развитие и какво би станало ако след време се стигне до конфликт между роботите и техните създатели?

Следващият филм не е конкретно за изобретение, колкото по-скоро успява да предвиди целия социален аспект на света, в който пребиваваме днес. В “The Truman Show” с режисьор Питър Уиър (1998), наблюдаваме човек, който през целия си живот е част от риалити предаване, денонощно наблюдаван от милиони зрители, без да осъзнава.  Филмът излиза на екран преди появата на съвременните риалити формати, като Big Brother, Survivor и др. Но дори и без тяхното наличие, не живеем ли в момента в подобна паралелна среда? Постоянно наблюдавани и следени от някой, някъде. Улични камери, офис камери, лаптоп и телефонни камери. Социални мрежи, в които дори доброволно предлагаме живота си и с това ни участие, сами го превръщаме в риалити за нечии очи, нечие устройство.

“Minority report” на Стивън Спилбърг (2002) произлиза от идеята – какво би било ако живеем в свят, в който можем да предотвратим престъпленията? Полицията във филма използва PreCrime system – хора с прекогнитивни умения, свързани с компютър, визуализиращ мястото на престъпление и начинът, по който ще бъде извършено то. По този начин службите на реда изпращат екип още преди престъпникът да има намерение да извърши злодеянието. Действието във филма се развива през 2054 година и също така включва управление на компютри и данни с действия, базирани на жестове. Нещо, което вече съществува в контекста на Xbox 360 Kinect. Интересно е, че вече съществуват разработени софтуери, чиято цел е именно да служат за предотвратяване на престъпления. Чрез алгоритми и анализиране на информация в Англия, например, полицията поставя допълнителни патрули на местата, на които е най-вероятно да бъде извършено закононарушение.

Накрая, но не и на последно място е филмът “Her” на Спайк Джоунс (2013). Той се появява в момент, в който разговорите и дебатите за изкуствения интелект се трансформираха в реалност. А ето че днес вече имаме роботът Sophia. Но в “Her” не става въпрос за превземане на човечеството, подслушване и прочее, а за самотата на един човек. Персонажът на Хоакин Финикс си няма никого на този свят, докато не среща Саманта. Оттам нататък започва да се определя чрез нейното присъствие в живота му. Влюбва се, а тя се превръща в негово спасение. Една забележка – Саманта е AI и може да запълни всичките му нужди, но съществуването ѝ е единствено вокално. Тя  представлява усъвършенствано подобие на Алекса, Кортана или Сири. Проблемът, който се разглежда е, трябва ли да се използва AI за компенсиране на липсата от близост? Липсата на лице, липсата на физическо присъствие достатъчна ли е за запълването на празнотата? И на двата въпроса отговорът е един – за теб има една Саманта, но за нея ти не си единствен. За AI ние сме потребители.

Независимо от нагласата ни към бъдещето и всичко което то крие, засега е факт, колко много фантазии от преди 50-60-70 години се превръщат в реалност или се доближават до нея. В тази насока трябва да се надяваме че успеваемостта на припокриването на киното и технологиите няма да е 100%. Защото в този материал не споменахме “Терминатор”, а по света има достатъчно мастърмайнд злодеи.

Материала изготви Пламен Михайлов

Тагове: , , , , , , , ,