18 ноември, 2019

Още през месец март на откриването на “Цифрова среща на върха 2019” в Копенхаген, българският еврокомисар по цифрова икономика и общество Мария Габриел, заяви, че Изкуственият интелект е способен да помогне много в сферата на здравеопазването, помагайки за лечението на нелечими болести, както и в сферата на енергетиката, помагайки с климатичните промени.

Ето че няколко месеца по-късно, от Българска академия на науките предложиха Национална стратегия за развиването на изкуствения интелект 2030 г., като по предложение на Европейската комисия, стратегията обхваща срок от 10 години.

Технологичното и иновативно развитие определено може да донесе много ползи в различните сектори от българската икономика. Много от процесите в страната ще могат да се автоматизират, като това непременно ще повлияе на образование и образователна квалификация. От Бан дават пример, че ИИ може да се приложи в развиващата се сервизна роботика, като микро и нанотехнологии в биологията, както и безпилотни летателни апарати, системи за сигурност, системи в индустрията, разработване на софтуер и др.

От БАН предупреждават и, че няма как това да не доведе и до някои социално-икономически промени. Непременно, с навлизането на ИИ ще бъдат заличени някои професии, защото ще бъдат излишни при роботизирането в различни отрасли Пазарът на труда ще се промени. Но това е риск, който трябва да бъде поет, защото България не може да си позволи да изостава от другите държави. Но не трябва да се намесва и черногледство в развитието на ИИ, защото с неговото навлизане, със сигурност ще се отворят нови видове квалификации, защото цялата екосистема на ИИ ще има нужда от поддръжка, което ще доведе до необходимост и интегриране на нов тип специалисти.

Работната група на Българската академия на науките апелира за създаването на стратегията, като най-напред се анализира ползата от ИИ, в кои сектори може да се приложи и кои са най-приоритетните области.

Тагове: , , , , ,