15 ноември, 2019

Иван Гинев е специалист в сферата на дизайна на електронни издания, мобилни приложения и корпоративна идентичност. Всичко започва през 90-те, когато е запленен от цветовете на първия монитор с DOS! Днес в работата си използва целия пакет програми на Adobe, много хартия и молив. Фен е на дизайн гридовете и стегнатата типография и се определя като “последовател на Масимо Винели”. 

Когато не работи, Иван прекарва времето на някое от колелата си, като се старае да изминава поне 100 км. седмично. Или пък се опитва да схване последната мета в Hearthstone…. 

И сам дизайнерът е дизайнер – дори в голям екип от дивелъпъри, затова ви препоръчваме да чуете съветите на Иван за гладка работа и щастлив живот! 🙂

Какво породи любопитството ти да отвориш Photoshop за първи път? 

Имах късмета родителите ми да купят компютър в началото на 90-те, когато бях в основното училище. Без да изпадам в прекалена носталгия, наблюдавах еволюцията на екранната графика от монохромен монитор с DOS, през CGA игрите с 4 цвята, до невероятния Windows с WYSIWYG редактор и TrueType шрифтове. Когато в гимназията аз и няколко съученици поехме правенето на училищния вестник, някак логично на мен се падна оформлението и печатът. Бях твърдо убеден, че ако не използвам всички филтри на Photoshop върху снимките, не съм се постарал достатъчно. Скоро след това започнах да сглобявам вестника в Aldus PageMaker, a после открих и Microsoft FrontPage, Macromedia Flash и HomeSite.

С годините се научих да подбирам софтуера така, че да мога най-безпроблемно да си свърша работата, но се опитвам и да следя за новости в сектора. Затова съм много впечатлен от Adobe XD! Той промени начина, по който правя дизайн на сайтове и приложения. Програмата е толкова проста, че 10-годишният ми син се научи сам да работи с нея, но е достатъчно мощна, за да сглобявам в нея интерфейси с десетки екрани, за сериозни бизнес клиенти. От близо година има безплатна версия и очаквам да се превърне в стандарт за дизайн софтуер.

Как би описал своя стил на работа? Какво те вдъхновява?

Комбинирам практическия опит с наученото от книгите, от статиите на колеги и от университета. Старая се дизайнът ми да решава повече проблеми, отколкото създава. Търся обективно обяснение за всички решения, които взимам в работата си – цветове, композиция, шрифтове.

Вдъхновява ме работата на гигантите в графичния дизайн, най-вече Масимо Винели и Дитер Рамс – принципите на дизайна, които те са дефинирали десетилетия преди появата на модерните графичните интерфейси, са напълно приложими и днес.

Ти се занимаваш с дизайна на приложението на Wattbike, за което вече разказахме в нашето издание. Кои бяха най-интересните моменти в хода на разработка?

Имам удоволствието да работя по дизайна на мобилните приложения от 3 години в тясно сътрудничество с Tumba. През това време срещнахме 3 сериозни предизвикателства.

Началото на работата по дизайна на приложението съвпадна с току-що приключилия ребрандинг на марката. Наложи се да променим изцяло стила и подредбата на интерфейса, за да адаптираме новия дизайн, но след първоначалния шок успяхме да се окопитим и се получи още по-добре.

Второто предизвикателство беше нуждата дизайнът да отговаря на високите технически изисквания – трябваше да бъдат проиграни много сценарии за различни устройства и операционни системи. Подготвихме и сериозна документация за прилагане на дизайна. За някои неща се учехме в движение и в ретроспекция мога да кажа, че някои задачи е можело да бъдат свършени по по-оптимален начин.

Преди година преминахме от отделни статични Photoshop темплейти на общ интерактивен прототип в Adobe XD и обединяването на всички екрани в един общ споделен cloud-базиран документ също е интригуваща и всеобхватна задача.

Кое е най-сложното в работата на един дизайнер с дивелъпъри?

Имам една любима шега – когато мислиш, че спориш с идиот, вероятно в този момент той мисли същото.

Важно е да не забравяме, че неща, които за дизайнера са очевидни, не са такива за дивелъпърите – и обратно. Нищо не се подразбира и всичко трябва да бъде търпеливо последователно обяснено, най-добре в писмена форма. Оттам нататък е лесно – особено с редовни срещи и agile методика.

Има ли програма, която използваш, въпреки, че виждаш проблем в нея?

Като редовен потребител на продуктите на Adobe, срещам проблеми всеки ден, но съм се научил да приемам нещата по-философски, да ползвам Google и да общувам пълноценно с техническата поддръжка.

Коя дизайн “грешка” би искал да спреш да виждаш?

Много бих искал дизайнерите да се научат да казват най-много с най-малко средства, за да стане, по думите на Дитер Рамс, „по-малко, но по-хубаво“. Това значи по-малко цветове, по-малко варианти шрифт, по-малко различни стилове пиктограми и т.н.

С какъв софтуер НЕ СЕ прави дизайн, колкото и да те убеждават, че е възможно?

С PowerPoint, но съм готов да бъда убеден в обратното.

Кои са най-новите и интересни хардуери и оборудвания в бранша?

Възлагах големи надежди на таблетите и като цяло интерфейсите с допир, но за съжаление доброто старо комбо – клавиатура и мишка остава ненадминато. Интересни са ми и ултрашироките екрани, 21:9 и подобни, защото дават възможност да подредиш много инструменти и палитри, без да покриваш самия дизайн!

Ако забравим за познатите пакети – кои са най-интересните софтуери за дизайн?

С интерес следя развитието на браузър-базираните инструменти за уебдизайн – по-точно Webflow, ReadyMag и Tilda, тъй като те премахват няколко технически стъпки от процеса и съкращават значително срока и усилието, необходими за публикуване на сайт онлайн.

Как изглежда мечтаният working station за всеки дизайнер?

Дизайнерите не държат на мега мощни конфигурации, по-скоро на хубави монитори и надежден софтуер (Adobe, гледам теб). В идеалния случай – 30-инчов матов монитор с широка гама възпроизвеждани цветове, 16 гигабайта RAM, голям SSD и ултрабърз интернет. За разкош – тиха мишка и клавиатура с нормални f-клавиши и numpad.

Как си представяш визията на онлайн платформите в бъдеще?

Вероятно бъдещето ни ще включва все по-малко директно взаимодействие с машините – клавиатури за натискане, форми за попълване, файлове за сваляне, ъпдейти за инсталиране. Представям си и все повече „агенти“, които вършат с машините необходимото за нас – Siri, Alexa и т.н. Възможно е, дори самата нужда от дизайн на екранни интерфейси да остане в миналото. Лично моите надежди са, че ще прекарваме по-малко време, вгледани в светещите екрани, за сметка на повече хубави преживявания с реални хора.

Интервюто проведе Вяра Стефчева.

Тагове: , , , , , , , , , ,