12 ноември, 2019

Никола Каравасилев е един от най-добрите учители в България, който активно води школи и запалва ученици из цялата страна по природните науки. Заслуга на Никола са голяма част от международните постижения на родните олимпийци по физика и астрономия. 

Никола Каравасилев е възпитаник на НПМГ и завършва Астрофизика, Метеорология и Геофизика във Физическия факултет на Софийския университет. Към момента той е преподавател в ПЧМГ и в Izzi Science for Kids.

Какви са Вашите научни интереси? Какви са интересите Ви, свързани със сферата на информационните технологии?

Като студент, а после и като докторант, проявявах интерес към извънгалактичната астрономия и фотометричното изследване на далечни галактики. Като докторант се занимавах с изследване на звездни купове в близки до Млечния път галактики.

От няколко години не се занимавам активно с научни изследвания. В момента съм концентриран основно върху подготовка на ученици за различни състезания и олимпиади и ръководство на отбори. 

Никола, Вие сте ръководител на отбора ни от астрофизици, които съвсем наскоро се върнаха с злато, три сребра и бронз от Международната олимпиада по астрономия и астрофизика в Кещей, Унгария. Какви усилия, подготовка и колко време изисква едно такова състезание?

Това е много хубав и в същото време сложен въпрос. Ако трябва да съм честен усилията, които полагаме (ние ръководителите и учениците) са огромни и което е по-важното – много систематични. Подготовката за предстоящите олимпиади и състезания продължава целогодишно. 

През учебната година аз водя различни школи по физика и астрономия във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Те се провеждат в почивните дни, като целият ми уикенд е зает само с това. От няколко години, почти цялото ми лято е заето с подготовка за най-разнообразни състезания, защото те стават все повече. Но, без никакво съмнение, всичко това си струва. Особено много усилия ни коства подготовката за състезания, в които се изисква някаква експериментална работа. 

Тук е редно да споменем също, че подготовката за състезанията струва много усилия и на учениците, участващи в тях. Много от тях започват да се занимават с науката, която им е интересна в ранна възраст и с години се подготвят.

Кои други отбори са под Ваше ръководство? Каква е мотивацията Ви да го правите?

В момента под мое ръководство са отборите, които представят България в следните международни състезания: Международна олимпиада по астрономия и астрофизика (IOAA), Международен турнир на младите физици (IYPT), Международен турнир на младите естествоизпитатели (IYNT) и Международната олимпиада по експериментална физика (IEPhO). Освен това, водя ученици и на Жаутиковската олимпиада по математика, физика и информатика, която ежегодно се провежда в Казахстан.

Занимавам се и с подготовка на ученици за участие в различни конкурси, на които се представят научни проекти. 

Правя всичко това, защото смятам, че така предавам максимално ефективно своите знания, умения и опит в науката на по-младите от мен. Истинско удоволствие да видиш как твой ученик е вдъхновен да се занимава с наука и да знаеш, че именно ти си причината за това. Определено мога да кажа, че това ми се е случвало многократно. Всъщност, тук дори не говоря толкова за спечелване на медал от олимпиада. Много от моите ученици така и не стават големи състезатели и не печелят някакви големи награди, но започват да се занимават с голямо желание с наука. Освен това, най-важното, лично за мен, в една олимпиада не е толкова наградата, колкото опитът и знанията, които учениците придобиват подготвяйки се за нея. 

Каква е оценката Ви за нивото на подготовка, което държавните образователни институции в България дават на учениците по природните науки?

Ще бъда честен и ще кажа, че нивото на подготовка по природни науки в българските училища, общо взето е трагично ниско. Тук дори не говоря за подготовка за олимпиади, а за това, че българските ученици в училище не получават дори необходимия за всекидневния им живот знания по природните науки. Материалът е така структуриран, че учениците се заставят да учат всичко наизуст (казано накратко „да зубрят“) почти без да се търсят никакви логически връзки между уроците, а за междупредметни връзки и дума не може да става. Почти никъде (тук включвам и елитните училища), експерименти в час не се правят, което допълнително убива интереса към тези науки сред учениците. Освен това, в много редки случаи се говори за практическата полза от тези науки. Вследствие от всичко това, средностатистическият български ученик не вижда абсолютно никаква полза от изучаването на природни науки и за него това е поредното бреме. 

Без никакво съмнение подготовката в училище е крайно недостатъчна за успешно участие в каквито и да било олимпиади. В особена сила това важи за олимпиадата по астрономия, защото този предмет на практика не се изучава училище. От много години, подготовката за олимпиадите се осъществява в специално предназначени за целта школи. У нас вече има изградени много такива школи по всички природни науки.

Впрочем, често ми се налага да използвам част от времето за подготовка за „изтриване“ на вредни навици, които нашите ученици придобиват в училище. Това в пълна сила важи за състезания като Турнира на младите физици и на младите естествоизпитатели, където учениците представят и защитават своите решения на изследователски задачи. За съжаление, в родните училища те не се обучават да презентират и да водят дискусия. Поради това, на мен и на моите колеги, занимаващи се с тези отбори, се налага да ги научим на такива умения, често за много кратко време, започвайки от самата нула. В началото, много от учениците ни изобщо не могат да се изразят правилно, дори на български език. В редица случаи, талантливите ни ученици не притежават никаква увереност и буквално нямат смелост да говорят пред хора. Това също е придобито в училище… и не само.

Как държавата подкрепя участието на ученици в олимпиади и представяния в елитни международни състезания по природни науки? Какви са мерките, които е редно да вземе?

Клишето е, че държавата „нищо не дава за децата ни“, но това просто не е вярно.

Първо, от много години Министерството на образованието и науката има не една програма за финансиране на извънкласни дейности по науки за ученици, които проявяват интерес. Чрез тях се осигуряват хонорари на учителите, но също така и средства за закупуване на необходимото оборудване. Аз самият получавам финансиране от такива програми и гарантирам, че условията не са лоши. 

Също така, държавата финансира до немалка степен участието на учениците ни в международните олимпиади. За много олимпиади МОН заплаща пътуването и таксата за правоучастие на отборите ни.

Не на последно място, бих искал да кажа, че от страна на МОН и други държавни институции се осигуряват стипендии за изявените ученици.

Аз разбира се, мога да говоря много за това по какви програми може да се кандидатства за финансирани на извънкласни дейности, но не това е целта в момента. Мисълта ми е, че държавата не бива да бъде заклеймявана като орган, който бездейства  по отношение на талантливите ни деца

Ако едно дете е добро в дисциплина “ИТ” и вярва, че го очаква високо заплащане в софтуерния бранш, то какви са перспективите пред учениците, които имат интерес да се развиват в сферата на астрофизиката?

Това е много хубав и прагматичен въпрос, който си задава всеки млад човек. 

Всеки завършил астрофизика може да постъпи на работа в институция, занимаваща се с научни изследвания в тази област. В България това са: Катедра Астрономия към Физическия факултет на софтуерния бранш, Институтът по астрономия към БАН и Шуменския университет

Всъщност, пътят на младия учен преминава през няколко задължителни стъпки. Първата е завършване на бакалавърска и магистърска степен в университет. След това, всеки който има желание да се занимава професионално с наука трябва да прави своята докторантура в съответната област. Тук няма да навлизам в големи подробности какво представлява докторантурата, само ще спомена, че нейният смисъл е докторантът да покаже, че вече може да извършва научни изследвания самостоятелно. Тя продължава различно в зависимост от това за коя държава по света говорим, но в България стандартното време е 3 или 4 години. 

След получаване на докторската си степен, много учени започват постдок и много често това се случва в институция, различна от тази, в която е праведна докторантурата. Това се прави с цел да се придобие повече опит в областта и да се натрупат контакти с други специалисти. Много хора избират да направят дори повече от един постдок. Всъщност, този етап продължава до около 35-годишна възраст, след което вече се мисли за постъпване на постоянна работа някъде. 

Както вече споменах, човек може да се занимава професионално с астрофизика точно на три места в България. Заплащането в никакъв случай не е конкурентно на това в други сектори, особено в IT сектора макар и в последните години да има все повече възможности за работа по различни проекти, от които идват повече пари. 

Относно това какво представлява работата на един астрофизик, това е много обширен въпрос. Много колеги се занимават с обработка на наблюдателни данни, с помощта които изследват различни явления и обекти. Има такива, които се занимават предимно с теория, т.е. създават теоретични модели на това, което се наблюдава.

Кое е следващото състезание, което предстои пред Вас?

През следващия месец предстои мои ученици да вземат участие в XXIV Международна олимпиада по астрономия. Тя ще се проведе в гр. Пятра Немц, Румъния. Очаквам повечето български ученици да се завърнат с медали, като не е изключено сред тях да има и златен медалист. 

Интервюто проведе Вяра Стефчева.

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , ,