6 декември, 2019

Доц. д-р Петя Асенова e ръководител на департамент “Информатика” на Нов български университет. Нивото на разбиране на технологиите от студентите се повишава и НБУ работи добре с ИТ компаниите, особено с гейминг сектора. 

По какъв начин департамент „Информатика“ подпомага и кореспондира с българския ИТ сектор?

Ежегодно департаментът по информатика в НБУ обучава над хиляда студенти в четири бакалавърски и 4 магистърски програми, които се готвят за работа в ИТ сектора. Департаментът поддържа тясно сътрудничество с българските компании. В съвременните условия университетите и бизнесът вървят ръка за ръка. Университетите готвят квалифицирани кадри за индустрията и трябва да се съобразяват с нейните нужди. ИТ секторът също трябва да взаимодейства с университетите и да подпомага обучението. Сътрудничеството може да е разностранно и НБУ се стреми да създава полезни партньорства.

На първо място ние се опитваме да обвързваме учебното съдържание с потребностите на ИТ сектора. При създаване на всяка нова бакалавърска или магистърска програма правим консултации за компетенциите, които ще дава обучението. И подбираме курсовете така, че те да работят целенасочено за постигане на планираните компетенции. При нас е задължително всеки нов учебен план да има рецензия от експерт от ИТ сектора.  В това отношение са ни оказвали безценна помощ компании като Ontotext, Inter Consult Bulgaria, Fourth Bulgaria, ESI Center, Haemimont Games, XS Software и др. При проектиране на учебното съдържание е полезно да се използват и специално разработени системи за оценка на компетентностите. Използвали сме системите European e-Competence Framework (e-CF) и тази на Българската стопанска камара, за да оценяваме цялостно учебните си планове и отделни курсове. 

Също така препоръчваме на студентите да оценяват индивидуалните си компетентности чрез тези системи, за да имат реална представа къде са на пазара на труда. Следим ежегодните доклади на професионалните асоциации за състоянието и тенденциите в ИТ сектора. Считаме за особено полезно прякото участие на фирмени специалисти в учебния процес. За последните 5 години 19 преподаватели от бизнеса водят общо 35 курса в бакалавърските и магистърските програми в Нов български университет. Те внасят повече прагматизъм в обучението и го доближават до реалността. Честа практика при нас са фирмените  семинари. Чрез тях компаниите представят себе си, свои проекти и технологии, с които работят, възможности за работа. През последните години имаме активно сътрудничество в семинарната дейност с компаниите VMWare, Fourth Bulgaria, UBISOFT, SkyScanner, MusalaSoft, PMI Bulgaria Chapter, HP, SAP Labs и др. Компаниите стават все по-активни в това отношение.

Едно поле, което не е достатъчно пълноценно развито у нас, е работата по съвместни изследователски проекти между бизнеса и университетите. От една страна са малко българските софтуерни компании, които развиват изследователска дейност, но има такива и то добри. Ние се опитваме да развиваме тази дейност. Особено полезен беше проектът по ОП „Управление на човешките ресурси“, заедно с ESI Center, Haemimont Games и XS Software. Като резултат анализирахме бизнес нуждите, съответствието на компетентностите на нашето обучение с нуждите на бизнеса, актуализирахме учебни планове и курсове. Най-доброто беше включване в учебните планове на работа в почти реална среда, според което всеки студент участва задължително в разработването на два проекта по начин, по който се работи в една софтуерна компания. Това се оказа много трудна за изпълнение задача, но пък дава голямо израстване и увереност на студентите. МОН обаче като че ли не иска да стимулира сътрудничеството „бизнес-наука- образование“ и в последно време въведе ограничения за кандидатстване на частни организации по проекти.

Друга посока на сътрудничество са студентските  практики и стажове. В много чуждестранни университети на тази форма на обучение се дава голяма тежест и преди да се дипломират, студентите прекарват продължително време на работа в компаниите. У нас масово стажовете са незадължителни, но специфичното за България е, че почти всички студенти от компютърните специалности работят и трупат опит. Ние имаме договори с различни компании, които включват клаузи за предоставяне на стажантски места за наши студенти. Добра държавна инициатива е и програмата „Студентски практики“, от която за съжаление, частните университети са вече също изключени.

Български ИТ компании подпомагат материалната база за учебни цели. Предоставят за учебни цели собствени продукти или оборудване. Например компанията Fourth Bulgaria изгради в НБУ най-атрактивната и функционална компютърна зала в университета.

Как ИТ технологиите влияят на работата на НБУ и обратно? С какво е допринесло за повишаването на технологичното развитие в България?

НБУ се старае да е иновативен университет и думата „нов“ в името му е натоварена именно с това съдържание. Да се използват нови технологии в НБУ е нещо много обикновено. Регулярно се предоставят обучения и се стимулира участието в тях. Всеки преподавател използва удобствата на електронното обучение. Не само като средство за разпространение на учебни материали. Използват се възможностите за автоматизирано оценяване, за групова работа, за разработване на проекти, за синхронна и асинхронна комуникация. В НБУ се използва и т.н. виртуална класна стая, а лекция, изнесена в аудиторната зала, може да се гледа през уеб. Ние не само ползваме технологиите, но и ги развиваме. В последните години екип на НБУ разработи модул за чуждоезиково обучение, който може да се добавя като разширение към Moodle. 

Какво е необходимо да се промени, за да се подобри качеството на студентите и да има по-голяма реализация за иновативните технологични решения в страната?

Децата на България са интелигентни. За да дават резултат качествата , трябва да се развиват непрекъснато. Развитието зависи от много фактори – семейната среда, училището, университета, улицата, медиите, които ползваме и от много други неща. Всички въздействия се събират на едно място и формират човека. Много често обществото формира ценности и модели на поведение, насочени към консумативност, нетолерантност, безотговорност, прекалено уважение към парите. За да се промени това, трябва да има промяна на средата, а това е трудна и продължителна трансформация. Според мен недостатъчно се използва мотивацията на децата да учат компютри и от рано да се развиват в полезната посока. За да имаме успех, трябва да започнем от децата.

Много младежи тръгват да учат информатика с очакванията за висок стандарт на живот. Малко от тях се сещат, че този стандарт се предшества от упорита предварителна и системна работа, че ИТ специалистите  учат до края на живота си, защото технологиите се сменят често, а конкуренцията е голяма. Това трябва да разбере всеки, който се е запътил към тази сфера.

Що се отнася до университетското образование, кадровите проблеми ще се изострят в близко бъдеще. Не виждам след 5-6 години колко преподаватели по информатика ще останат в университетите?! Няма приток на нови кадри. И как да има, след като начинаещ програмист получава повече от доцент. А за да станеш доцент са необходими много години труд и постигнати добри резултати. Не виждам нито ръководствата на университетите, нито правителството да се опитват да решат тези проблеми. След пет години ще е късно. Наложителна е промяна в политиката към кадрите и уважително отношение към тях.

Друг важен фактор за  създаване на качествени специалисти в ИТ сектора е материалната база. Университетските условия трябва да изпреварват практиката, за да подготвят за нея, а реалността у нас е друга. Ние в НБУ нямаме проблем да си купуваме компютри, да си поръчваме софтуер или книги за библиотеката. Но повечето български университети имат. Лабораториите ни са далеч от стандарта на тези в добрите университети.

За формирането на добри специалисти е важен и подборът на учебното съдържание. В компютърната  сфера промените са динамични. Това изисква и бърза реакция от страна на университетите за пренастройване на учебното съдържание.

Грижата за отглеждане на добри специалисти в университета изисква непрекъснато въвличане на студентите в дейности  за самостоятелно усвояване на ново знание и за работа по проекти. Ние се опитваме се да го правим, но сме само в началото. През 2017 г. формирахме Учебно производствено звено (УПИЗ) и засега в него се включват  групи студенти, които програмират роботи. Очакваме разширение на звеното и работа по проекти и в други направления, включително включване на студенти в изследователски задачи.

Какво е нивото на студентите в технологично развитие? Кога са готови да бъдат част от пазара на кадри?

Нивото на новоприетите студенти е много хетерогенно. Зависи кой къде е учил и колко се е занимавал сам. Нашата цел е да развиваме всички, а с хетерогенни групи се работи трудно.  За съжаление, поради недостиг на кадри в ИТ сектора, почти всички студенти започват да работят много рано и на практика консумират частично обучението, което им се предлага. Според мен, поне през първите две години, те трябва да се съсредоточат върху формиране на фундаменталната част от подготовката си, а през третата и четвъртата година да работят на непълен работен ден. Така ще имат време да учат и да правят проекти. И фирмите ще имат по-добри работници. В много страни са въведени ограничения колко часа в седмицата могат да работят студентите. Те прекарват по-голямата част от денонощието в лабораториите и библиотеките на университета. Научават повече и по по-лесния начин. Всеки студент в края на бакалавърската си степен трябва да може да разучава сам дадена технология, за да може да я прилага.

Какви стратегии  сте обсъждали, за да подобрите ИТ пазара на кадри и как това влияе на компаниите?

Вече споменах за това, че следим анализите за ИТ сектора и реагираме със съответни промени.  Сверяваме часовниците си и с други университети, стремим се да адаптираме учебните си планове в съответствие с постиженията на науката и технологиите. Като конкретен пример мога да посоча новата ни магистърска програма по извличане на знания и технологии за големи данни. Хора с такава квалификация ще се търсят все повече на пазара на труда. Хубавото е, че при създаването на тази програма интегрираха капацитета си университет-научна организация-ИТ компании. Институтът по информационни и комуникационни технологии на БАН и компанията Ontotext направиха доста добър анализ и внесоха съществени подобрения в учебния план. Ангажираха се с това да водят курсове. Участват и специалисти от ЦЕРН. Надяваме се това сътрудничество да даде добър резултат, а българският бизнес да е доволен от кадрите.

На каква възраст и какъв е стандартът на възнагражденията за ИТ специалистите?

Средната възраст на преподавателския състав в университетите, ангажиран в подготовката на компютърни специалисти, е доста висока. Това е валидно не само за НБУ, но и за останалите български университети. Трябва да отбележа, че редица  университети в Западна Европа имат същия проблем.

В момента общият брой на щатните преподаватели в департамента е 27, от които: 4 професори, 9 доценти, 10 главни асистенти, 4 асистенти. Имаме нужда от още кадри, които няма откъде да вземем. Годишно обучаваме от 1000 до 1200 студенти. Това означава че на всеки преподавател се падат по 37-44 студенти, което е доста натоварващо.

Необходима е държавна политика за развитие на университетите, защото те са тези които готвят кадри за високотехнологичната индустрия. Без такива кадри няма как да мечтаем икономическото ни развитие да стигне далеч.

Kак виждате ситуацията на пазара на кадри в следващите 2 до 5 години?

Пазарът на кадри за ИТ индустрията навсякъде е недостатъчен. Дори в САЩ и в Западна Европа. И те изсмукват част от нашите добре подготвени кадри. Гладът за ИТ специалисти ще продължава и особено за онези с висока квалификация.

Не е по силите на никой университет да научи студентите си на всичко. Отговорност на университета е да даде фундамент, известен практически  опит и умения за самостоятелно усвояване на нови знания. Формирането на добри кадри за ИТ сектора виждам във взаимодействието между университетите, научните организации и бизнеса.

Интервюто проведе Атанас Нейчев

Четете още по темата „Пазарът на ИТ кадри от А до Я“

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , ,