11 декември, 2019

Роден във Враца, Емилиян Кадийски завършва математическата гимназия в града, след това магистратура по Информатика в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи като уеб програмист и през 2011 г. е част от първата кохорта учители на “Заедно в час”. През 2013 г. заедно с двама приятели стартират “Враца софтуер общество”. Организацията развива дигитална индустрия в родния им град, предлагайки курсове по програмиране и интересни IT събития. В момента Емо работи като програмист и като учител в професионалната техническа гимназия “Н. Й. Вапцаров” във Враца, където от 2015 г. има специалност по програмиране. Хобитата му са да спортува футбол, ски, тичане; да пътува и да обикаля сред природата.

Кои са основните общества, които поддържат IT развитието на Враца?

IT екосистемата във Враца тепърва се заражда и е в начален етап на развитие. Мога да ви споделя за най-изявените организации с IT дейности в града:

Враца софтуер общество

Обществото от 2015 г. организира 9-месечен курс по програмиране, а от 2018 г. има и 4-месечен курс по дигитален маркетинг. За 2020 г. планираме 6-месечни курсове по дигитален дизайн и по софтуерно тестване. Организираме и двудневни работилници като част от CodeWeek Vratsa, хакатон HackVratsa и други интересни IT събития. Тази есен предстои да отвори врати и първото споделено работно пространство в града Гнездото. 

Училищна Телерик Академия

От 2014 г. Телерик имат една група по състезателно програмиране (4-6 клас); от 2018 г. имат общо 9 групи в града: 5 групи по състезателно програмиране (4-6 клас), 2 групи с дигитални науки (4-6 клас и 8-12 клас), 2 групи по разработка на игри (4-6 клас и 8-12 клас). През 2019 г. планират да увеличат групите по разработка на игри.

СофтУни

От 2016 г. провеждат безплатен двумесечен курс от 8 лекции по основи на програмирането, което се случва в около 40 града в България.

MindHub

Имат 4 групи по програмиране за деца от 6 до 11 годишна възраст, което се случва от 2018 г. насам, а за новата учебна година планират да се разраснат до 6 групи.

Клуб по роботика Леонардо

Те са група младежи-ентусиасти, които организират клуб, към който всеки с интерес към роботиката може да се присъедини и заедно да работят по проекти с учебна цел. Организирали са няколко летни курса по роботика за начинаещи за ученици 8-12 клас. 

Регионална библиотека Христо Ботев

От 2018 г. насам провеждат редица курсове по роботика за малки деца.

Аделина Тодорова и Кристина Борисова

Двете дами са организатори на Rails Girls Vratsa, проект с вече 4 издания в града.

Професионална техническа гимназия “Н. Й. Вапцаров”

От 2015 г. учениците могат да станат част от паралелката “Системен програмист”.

ППМГ “Акад. Иван Ценов”

Гимназия с утвърдени традиции в сферата на математиката и информатиката. От есента на 2019 г. ще имат професионална паралелка “Приложен програмист”. 

 Как Враца софтуер общество подпомага IT развитието на града? Какви са резултатите и примерите за принос?

Във Враца софтуер общество се стремим да си партнираме с всички организации, които развиват дигиталната екосистема. Това включва Училищна Телерик Академия, Майндхъб, Софтуни, Move.bg и други. Откакто сме започнали дейност, преди 5 години, над 300 души са преминали през наши курсове, от които 30 души работят в IT сферата във Враца, a 4 дигитални компании отвориха офиси в града.

Кои технологични компании във Враца определяте като основни играчи на пазара и предпочитани работодатели от софтуерните разработчици?

Към момента три са основните софтуерни компании с офиси в града Inveytiks, BGO Software и A Data Pro. Също така и агенция по дигитален маркетинг “Evol”. 

Съществува ли недостиг на кадри във Вашия град и какви са заплатите в града? 

Дигиталният бизнес във Враца все още прохожда и компаниите дори не се осмеляват да правят смели планове за годишен растеж на екипите си. Кадрите са силно ограничени и не позволяват планиране за разрастване. Както в столицата, така и тук, заплатата на специалистите зависи от представянето на служителите и техните способности. Все още е рано да се говори за средна заплата, тъй като има малък брой софтуерни специалисти и голяма част от тях са начинаещи, което би изкривило статистиката.

Средните заплати за програмисти във Враца все още са по-ниски спрямо тези в София и достигат 70-80% от това, което е в столицата. Това не ни се струва справедливо, защото качеството на кадрите е сравнимо с това навън. За това, нашата цел е да стимулираме работодателите заплащането да настигне това в големите градове. По този начин хората ще имат по-добър стандарт на живот и покупателна способност спрямо колегите си на съответните позиции в София и ще са мотивирани да остават в града!

Какви са плюсовете на Враца като технологичен хъб и място за позициониране на IT компании?

Основното предимство се крие във фактът, че в момента Враца тепърва изгражда своята дигитална екосистема. Разполагаме с отлична възможност да се почерпи от опита на други подобни екосистеми в България и по света, за да се случат нещата много по-бързо и качествено тук. За целта трябва хора с много опит и експертиза в тази сфера да се включат в планирането и определянето на стратегия. Добра индикация е, че екипът на Училищна Телерик Академия от 2014 г. развива дейност в града и я разширява. Също така опитни бизнесмени от Враца имат интерес да помагат за развитие на екосистемата.  

Какво е необходимо, за да се мотивира развитието на IT бизнеса извън София?

В последните години се забелязва тенденция все повече да се развиват IT общности извън София. Все повече компании отварят офиси извън столицата в търсене на допълнителни канали за намиране и задържане на таланти. Ситуацията с намирането на разработчици в София е много конкурентна и това предразполага компаниите все по-често да гледат към провинцията. 

Според нас, за да се ускори развитието на IT бизнеса в градовете извън София са нужни основно 3 компонента:

  • Обучителни организации (университети, академии и професионални гимназии);
  • Физически пространства за споделяне на опит и знания споделени работни пространства, изследователски центрове или друго; 
  • Предприемаческа екосистема.

Интервюто проведе Вяра Стефчева

Четете още по темата „Другата технологична България“

Тагове: , , , , , , , , , , , , ,