11 декември, 2019

Определено страната ни се развива добре като конкурент на другите европейски държави. Какво следва за нея и какви стратегии и програми за технологичния просперитет се прилагат и предстои да се прилагат, разбираме от Росен Желязков, Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. 

По какъв начин МТИТС подпомага и кореспондира с българския IT сектор?

Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) провежда държавната политика в сектора и наше убеждение е, че изграждането на информационно общество е споделена цел. Единствената работеща формула е сътрудничеството. Ще посоча само няколко примера – създадохме Обществен съвет по информационни технологии и интернет управление, има и действаща Работна група за развитие на блокчейн и други иновативни технологии. МТИТС е координатор по Механизма за свързване на Европа, както и по програма „Информационни и комуникационни технологии“ от Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ на ЕС. За да популяризираме възможностите за финансиране, провеждаме различни информационни събития. МТИТС, чрез представителите си в различните Комитети към Европейската комисия, оказва подкрепа за включване на български партньори в консорциумите, лобира за проекти с български участници и предоставя консултации на бизнеса за възможностите за участие в програмите. В резултат на съдействието от страна на МТИТС, българското участие в двете програми е много активно. Спечеленото финансиране за българските организации от стартирането на програмите през 2014 г. до момента, е повече от 8 млн. евро, от които почти две трети са за представители на българския IT сектор. 

От 2021 г. ще започнат да действат нови финансови инструменти на ЕС като „Хоризонт Европа“ с предложен от Комисията бюджет 100 млрд. евро за научни изследвания и иновации и „Цифрова Европа“ с индикативен бюджет 9,2 млрд. евро, която ще подпомага развитието и широкото използване в икономиката и обществото на високопроизводителните изчислителни технологии. Имаме необходимия капацитет и готовност да организираме институционалната подкрепа на потенциалните български бенефициенти от академичната общност, бизнеса и публичния сектор. На страницата на МТИТС вече е публикувана информация за обявената от Комисията обществена консултация, която акцентира върху приоритетите и проектните предложения за първите 2 години на програмата 2021-2022 г. Допитването е отворено онлайн от 25 юли до 25 октомври 2019 г. на интернет страницата https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/news/have-your-say-future-investment-europes-digital-economy. В консултацията могат да се включат всички заинтересовани страни – малки и средни предприятия, големи компании, публичната администрация, научно-изследователски организации, неправителствени организации, граждански асоциации, академичната общност и гражданите.

Как IT технологиите влияят на работата на МТИТС и обратно? С какво е допринесло за повишаването на технологичното развитие в България?

МТИТС участва в хармонизирането на националната правна рамка с европейската. Нашият екип разработва, координира и изпълнява стратегии и програми, свързани с въвеждане на интелигентни IT решения и създаване на среда за широкото им прилагане във всички сфери на икономиката и социалния живот. Тази среда включва модерна комуникационна и информационна инфраструктура, иновативни електронни услуги за бизнеса и гражданите, единни стандарти и постигане на висока степен на мрежова и информационна сигурност, както и оперативна съвместимост. Един от важните стратегически документи в тази посока е проектът на национална програма „Цифрова България 2025“. Той включва комплекс от мерки, предложени от различни държавни институции в няколко приоритетни области: цифрови мрежи и услуги; динамична и иновативна цифрова икономика; ефективни и публични електронни услуги; цифрови компетентности и умения; сигурна кибер екосистема и интернет управление. Предстои и актуализирането на Националната стратегия за развитие широколентов достъп. Промените са насочени към осигуряване на радиочестотен спектър на всички участници на пазара за провеждане на ранни тестове и разгръщане на 5G мрежи.

Какво е необходимо да се промени в работата на държавните институции, за да има по-голяма реализация за иновативните технологични решения в страната?

Държавните институции трябва да работят в по-тясна координация за разработването на съвременна макроикономическа рамка за повишаване технологичното равнище на българската икономика и в частност на малките и средните предприятия. Икономическият растеж и високата конкурентоспособност се дължат в много голяма степен на иновативния капацитет и ефективното разпространение на съвременни технологии. В този смисъл, особено внимание трябва да се обърне на улесняването на предприятията да внедряват продукти и услуги, базирани на цифровите технологии, които безспорно имат много висок иновативен потенциал.

Къде се намира България в световното технологично развитие спрямо други страни от света?

България е сред държавите членки на ЕС, където делът на сектор ИКТ във формирането на брутната добавена стойност е сравнително висок. По този показател сме на 5-то място в ЕС. Делът на износа на ИКТ услуги на България е оценен високо в Глобалния индекс за иновации, като по този критерий страната ни е на 9-то място в ЕС. Важно е да се отбележи обаче, че за сметка на бурния ръст на сектор ИКТ услуги, производството на ИКТ стоки все още остава на относително ниски нива. Потенциална пречка пред развитието на този сектор е недостигът на кадри. Например, приходите в сектор „Далекосъобщителни, компютърни и информационни услуги“ се удвояват в годините между кризата и 2017 г., формирайки около 13% от целия износ на услуги в страната. В контекстa на разрастването на този сектор, предлагането на специалисти по ИКТ не успява да догони търсенето. Това може да се окаже пречка за новостартиращи предприятия в сектора, както и за навлизането на чуждестранни фирми.

Какви стратегии сте обсъждали, за да подобрите IT пазара на кадри и как това влияе на компаниите?

МТИТС участва в разработването на национални стратегически и планови документи, които се координират от други институции и в които информационните технологии присъстват като приоритет. Във всички тях неизменно са включени мерки за подобряване на пазара на IT кадри. Отделно, подкрепяме различни форми на сътрудничеството между научните организации, висшите училища и бизнеса при обучението на студенти, специализанти и докторанти. МТИТС оказва силна институционална подкрепа на предложения, свързани с повишаване на компетентностите и уменията в областта на ИКТ. Такъв е примерът с програмата „Професия програмист“, създадена от БАСКОМ, подкрепена от МТИТС и финансирана от образователното министерство през 2018 г. Тя вече е въведена в над 20 професионални гимназии.

Kак виждате ситуацията на пазара на кадри в следващите 2 до 5 години?

Според анализ на Министерството на труда и социалната политика, „Средносрочни и дългосрочни прогнози за развитието на пазара на труда в България (2008-2032)“, публикуван през януари 2019 г., една от най-търсените професия е разработчик на софтуер и софтуерни приложения, както и анализатор. През 2022 г. тя ще бъде практикувана от 21.2% от заетите в сектора. Други значими професии са специалистите по бази данни и мрежи; както и техници по радио-телевизионна и далекосъобщителна техника. Очаква се още повече жени да потърсят професионално развитие в IT сектора.

Интервюто проведе Атанас Нейчев

Четете още по темата „Пазарът на ИТ кадри от А до Я“

Тагове: , , , ,