7 декември, 2019

Йонко Чуклев е зам.-председател на сдружение „Професионална асоциация по роботика и автоматизация“. Асоциацията развива инициативи като първия доклад за успехите на България в сферата на роботиката, проучване за нивото на автоматизация в българската индустрия и тематичното събитие Robotics Strategy Forum. Г-н Чуклев се фокусира върху технологични анализи и тенденции, институционални партньорства, възможности за технологичен трансфер, образователни инициативи и промотиране на българските технологични успехи в чужбина.

По Ваши наблюдения, как се промени нивото на заплащане на софтуерните специалисти през последните 5 години у нас и в световен мащаб?

Още през 2014 г. Европейската комисия отбеляза, че до 2020 г., Европа може да изпита недостиг на 900 000 програмисти. Мисля, че анализите на институцията бяха много точни, през последните години станахме свидетели на много високи ръстове на инвестициите в стартиращи компании, крипто проекти, технологични платформи и следващо поколение софтуер, базиран на изкуствен интелект, машинно самообучение и др. Тази тенденция допълнително засили дефицитите на софтуерни специалисти в световен мащаб и логично доведе до ръст на заплатите. Ръстът на заплащането на подобни кадри в България също е осезаем, тъй като той е отражение на повишаването на възнагражденията и в световен мащаб.

Как финансовата ситуация у нас се отразява на интереса към роботиката?

Условно разделям интереса към роботиката на три големи категории – интерес на индустрия, на инвеститори и на младежи, търсещи поле за развитие. 

Относно индустрията – повечето поръчки и по-евтиното финансиране по естествен път повишават интереса към роботизация и автоматизация на производството. Бизнесите имат нужда от такъв тип иновации, за да бъдат конкурентоспособни и да отговорят на новите предизвикателства пред себе си. 

Що се отнася до инвеститорите – с финансовата ситуация у нас се подобряват възможностите за финансиране, съответно фондовете за рисков капитал обръщат поглед дори към робо компании, които имат нужда от повече време за разработка на продуктовото си портфолио. 

Относно младежите, лично аз не смятам, че финансовата ситуация е определяща за интереса към роботика, а най-голям принос имат учителите, които отделят от времето и енергията си за да развиват клубове по роботика и така засилват интереса към тази дисциплина. От асоциацията имахме среща с доста гимназисти през последната година и считам, че интересът им към някоя дисциплина се поражда най-вече от препоръки на родители, по-големи братя или сестри, учители и не на последно място –  публикации в социални мрежи и други онлайн медии. 

Коя е максималната сума, която е редно да достигне месечната заплата на един разработчик на софтуер? 

Не смятам, че следва да има максимална сума. Ако един PHP Developer освен този програмен език има и умения за събиране на данни за машинна обработка, знае как да комбинира двете за да донесе повече стойност на работодателя си и е страхотен екипен играч с доказани трудови навици, то е напълно нормално възнаграждението му да е между 20% и 60% над средното за длъжността му. Заплатата освен техническите умения, трябва да възнаграждава и креативността, желанието за принос, уменията за работа в екип и управление на времето, които са строго индивидуални и не смятам, че могат да бъдат оценени с една универсална максимална заплата. 

Как определянето на таван на заплатите би рефлектирало върху борбата за висококвалифицирани кадри?

Определянето на таван на заплатите би ни направило неконкурентоспособни да задържим висококвалифицирани кадри. Днес има българските софтуерни инженери, които работят 280 дни в годината от София, 60 – от Сан Франциско или друга избрана точка на света, а част от тях дори работят за щатски или европейски компании изцяло home office от България. Няма как с таван на заплатите фирмите у нас да задържат най-добрите таланти, защото за тях не се конкурират само с останалите български фирми, конкурират се буквално с целия развит свят.

Може ли да се каже, че с изравняването на нивото на заплащане с европейското, много аутсорсинг фирми ще бъдат принудени да напуснат България в търсене на държава с по-нископлатена работна ръка? Какво ще се случи с пазара у нас тогава?

Според мен в такъв случай една част от фирмите биха напуснали действително, но и голяма част ще се пренасочат към дейности, които от по-високо ниво на веригата на стойността. Вече виждаме такива примери у нас – фирми, които от customer support и сходни дейности, започват разработката на софтуер, която е по-високоплатена дейност, но достъпа до местния пул от таланти и осигурява много повече преимущества от евтиния труд.

По какъв начин недостигът на кадри оказва влияние върху инвестициите в технологичния сектор в България? 

Върху инвестициите влияе единствено негативно – към момента дефицита на кадри е единствената пречка технологичния сектор у нас да не привлича двойно или тройно по-големи инвестиции. Дори преди седмици наш партньор беше споделил: „Намерете ми град с 50,000 софтуерни инженера, а аз ще намеря стратегически инвеститори от ранга на Microsoft, IBM, Oracle, SAP и др. за по-малко от ден“. Мисля, че тази мисъл е много актуална за българския технологичен сектор през 2019 година.  

Смятате ли, че липсата на достатъчно кадри в IT сферата е способна да прогони компании, имащи желанието да инвестират в България? 

Ако компаниите виждат стратегическо предимство на България като дестинация за сериозна развойна дейност, напредничави разработки и имат желание да инвестират време и средства в обучението на кадри, вероятно напускането не би било опция. Въпреки това, ако компанията тепърва оглежда възможността за разивитие на хъб в България и анализите й покажат липсата на кадри в IT сферата, вероятно тя няма да инвестира у нас. 

Какво смятате за първото по рода си национално и независимо проучване за заплатите в софтуерния бранш, организирано от DevStyleR?

Стъпка в правилната посока е, традиционно темата за заплатите е табу у нас, но в развитите държави са изключително проактивни в такива проучвания и съответно търсене на връзката между заплатите, кадрите и състоянието на икономиката. Смятам, че и в България трябва да следваме примера им, както прави DevStyleR.

Интервюто проведе Вяра Стефчева

Четете още по темата „Пазарът на ИТ кадри от А до Я“

Тагове: , , , , , , , ,