11 ноември, 2019

В разглеждането на България като технологичен организъм, безспорно София може да бъде припозната като сърцето – основен мускулен двигател, подпомагащ издигането на България в световните ИТ класации. Столицата е добре развита и е седалище на множество международни компании, изнасящи своите офиси из различните точки на света. Но един организъм не може да съществува единствено със сърцето си. ИТ секторът е много благоприятен фактор за икономическото развитие в страната, затова неговото централизиране би било опасно и вредно, защото може да доведе до запушване на кръвоносни съдове. За децентрализирането е важно кръвта да достига до всички точки на организма, за да съществува здравословно оросяване на ИТ бизнеса в национален план. Ако ли не, може да се образува тромб, който да увреди организма. Не става въпрос всеки един град да се превърне в ИТ център, но поне изграждането и работата по създаването и утвърждаването на регионални такива, ще повиши местната икономика, което ще рефлектира цялостно върху страната.

В темата Другата технологична България ще опитаме да направим ИТ преглед – кръвна картина, за да разберем какво се случва в някои от водещите или потенциалните ИТ градове. Насочваме се към Пловдив. Според разговорите с представители от общината, както и Пловдивския университет, стигаме до извода, че ИТ образованието е на много високо ниво и дори, програмистът Никола Вълчанов ни сподели, че няма разлики между нашето образование и това в MIT, например. В щатите учат със същите учебници, приемат същите знания и т.н. Но тогава, от къде идва мнението, че има толкова много нискоквалифицирани кадри. Налично е противоречие, но съществува и опцията, че университетите наистина са на много високо ниво, проблемът е в кадрите, които нямат желание за повече, защото знаят, че могат да намерят сигурна работа за много пари.

Разбираме, че възнагражденията на кадрите на ФМИ към ПУ са с 26% по-високи, отколкото е средната заплата за града като цяло. Ето какво казват и официалните изследвания на InvestPlovdiv за 2019 г. Според тях, entry или junior level заплатата за един дивелъпър варира между 750 и 1300 евро, а на experienced ниво е между 1500 и 2300 евро. Нивото със сигурност е по-ниско от това в София, но имайки предвид, че Пловдив е и по-малък град с по-нисък стандарт на живот, то заплатите са завидно добри. Освен това, поради повишаването на икономическата стойност на ИТ сектора в града, но и главно поради недостига на кадри, прогнозата на InvestPlovdiv за 2020 г. е, че дивелъпърите от entry и junior level ниво ще получават между 990 и 1690 евро. Служителите с опит – съответно, 1920 – 2830 евро. Това означава, че в рамките на една година най-ниската възможна работна заплата на един софтуерен разработчик в Пловдив ще скочи с цели 240 евро. Същевременно пък, най-високото ниво – 530 евро. Това са 1060 лева лева скок за една година. Само скокът, без редовната заплата надвишава с 15 лв. средното заплащане в Пловдив, което според данни на НСИ е 1045 лв. Грубо сметнато, дори един специалист с най-висок стандарт на заплащане (според очакваното за 2020 г.) да не живее под наем в центъра на града, а да плаща по 100 лв. на вечер в хубав апартамент чрез Airbnb платформата, за един месец нощувките му биха излезли 3000 лв. От заплатата ще му остават 2 500 лв. за храна, социален живот и прочее, което е с 2.5 пъти по-висока стойност от средната заплата за града.

Изводите са два. Първи – месец февруари, като най-кратък, е измислен като бонусна система за програмистите. Втори – ако недостигът на кадри провокира още и още растеж на заплатите, възможно е след време България да бъде управлявана от ИТ специалисти, вместо от мутри. От това ще спечелим всички, защото животът ни ще претърпи оптимизация. Нещо, за което всички бленуваме. Програмистите ли са новите мутри? Бъдеще, в което BMW не засича Mercedes и не следва бой, а бъдеще, в което една електрическа тротинетка засича друга. Разправията се решава с дуел на Pokemon Go. Тогава, разбира се, отново ще има голяма група от хора с носталгия по миналото и ще се заговори за недостиг на мутри, след което ще бъдат създадени програми и стратегии за развитие на мутрите в България.

Поради сериозната разлика в населенията на града, за Пловдив е непосилно да догони София. Разликата в населението е прекалено голяма, следователно, градът може да се задоволи единствено с втората позиция. Представител на местния бизнес, Стоян Атанасов, Team Leader на Cloud Development Team в пловдивския офис на Seeburger, е на мнението, че бързите темпове на развитие могат донякъде да бъдат отдадени и на стабилната образователна мрежа, налична в града, както и комуникацията с бизнеса в подготовката на по-качествени кадри. “Разбира се, има и какво да се подобри. Все още слабо развитото летище е едно от тях. То ще позволи още по-лесна и бърза връзка между бизнес партньори. Друго нещо върху което всички технологични фирми трябва да поработим е провеждането на повече ИТ конференции, лекции, дискусии,” споделя още Стоян Атанасов.

Все пак, Пловдив не е точно градът, който да ожалим. Неговите възможности са много добри, а изнасяне на офис там дори не би могло да се счита за поемане на риск, тъй като очевидно пътят на града е свързан с разрастване. Борис Сарабеев, Site Manager в Modis, споделя, че намеренията на компанията са свързани с инвестиции в града, именно защото осъзнават предимствана на местния пазар и визията за дългосрочно ИТ развитие. “Атрактивността на града от гледна точка на ИТ Аутсорсинга е подплатена с разнообразието на университети и професионални гимназии, както и множеството социални и културни събития. Модис България идентифицира тези фактори, като основни притегателни сили за много млади и образовани хора, търсещи възможности, както за академично, така и за професионално развитие,” разказва Борис Сарабеев.

Ако съществува едно сигурно заключение от проучването на Devstyler, независимо дали въпросът е отправен към министър или към работещ в ИТ сектора, то е, че е необходима координирана образователна система в национален план. Обучението по информационни технологии може и да не реши проблемите на сектора, но изглежда за момента е единственото решение, което автоматично го прави и най-добър вариант.

Повечето от отговорилите на нашите въпроси са на мнението, че българските държавни и частни университети притежават изключително високи качества в предаването на познание на бъдещите таланти. Но съществуват хора, като основателят на Tri Soft и преподавател в Пловдивски университет – Стефан Ставрев, който смята, че академичното усилие на университетите не може да бъде разглеждано като един- ствен фактор, защото самите студенти не попиват по еднакъв начин. Т.е. няма как да предадеш еднакво знание на всеки, защото не всеки може да го приеме. Според него, едва 20% от завършилите университет знаят какво правят. Какво става с оставащите 80%? Също биват наети, разбира се, и по формулата на г-н Ставрев и изчисленията по-горе, получават едни добри пари, без реално да са достатъчно квалифицирани.

 

Борис Сарабеев, Site Manager, Plovdiv Site at Modis Bulgaria

Експертен коментар: Стъпваме на местния пазар с идея и визия за дългосрочно развитие

Като втори по големина град в България, Пловдив предлага множество възможности за развитие на бизнес. Атрактивността на града от гледна точка на ИТ Аутсорсинга е подплатена с разнообразието на университети и професионални гимназии, както и множеството социални и културни събития. Модис България идентифицира тези фактори, като основни притегателни сили за много млади и образовани хора, търсещи възможности, както за академично, така и за професионално развитие. Компанията ни, като един от водещите работодатели в България, е на позиция, позволяваща ѝ много добре да осъзнае всички предимства, които град Пловдив предлага. Това е и причината Модис да стъпи на местния пазар не само с идеята, но и с визията за дългосрочно развитие в сферата на ИТ аутсорсинга. Благоприятната бизнес среда, благодарение на учебни заведения с фокус върху чуждите езици и ИТ профили, са в основата на плановете на Модис да инвестира в града и в хората.

 

Тъй като разглеждаме България като организъм, прост физиологичен факт е, че когато си гладен си способен да изядеш всичко. И явно това се случва на ИТ пазара за кадри.Но не разбирам защо това учудва много хора. Златният стандарт на ИТ специалистите, както стана на въпрос и в анализът на “Пазарът от А до Я”, е един страхотен оазис в пустинята, от който, всички жадни, биха искали да отпият. Представете си, че изведнъж със закон се реши от утре най-високите заплати да бъдат в сферата на таксиметровите услуги. Разбира се, че тогава ще има недостиг на клиенти, защото улиците ще се напълнят с жълти коли. Има голям ИТ бизнес, всичко върви към дигитализация и бизнесът се разширява.
Има нужда и от много хора, което влияе на покачването на заплатите. Хората се интересуват от пари, записват ИТ образование и накрая притежават съмнителни умения за изпълняване на по-сложни задачи. Не, че не са добри, но може би недостатъчно за изискването. Същевременно от фирмата се опитват в най-добрия случай да изкарат най-доброто от служителите, което отнема време – месеци, година или повече. Но тези служители може и да не попият всичко необходимо. Тази формула се е превърнала в стандарт и за момента, най-жаргонно казано – това е положението. И все пак, ИТ специалистите са доволни, че имат работа. Фирмата е доволна, че има хора. Но все пак не ѝ достигат онези, които наистина търси.

Много се говори напоследък и за Бургас, като за град с огромен ИТ потенциал. Ето, вече измина една година от създаването на Професионална гимназия по компютърно програмиране и иновации. Това е изключително важно, защото за един град да разполага специално с ИТ гимназия и да подготвя кадри още от средното образование, демонстрира сериозни намерения. И друго важно е, че се извършва проучване за нуждите на пазара на труда, съгласува се с университетите и програмите се приспособяват на базата на необходимостта на бизнеса. Това е много важно, защото крие сериозна перспектива зад себе си. Ясна посока и добра ориентация. Когато има недостиг на кадри, въпросното образование на ИТ кадри, особено на по-ниско мащабно ниво, не е задължително да е всеобхватно. Затова, именно допитването до местния бизнес и неговите нужди трябва да бъде приоритетно! Няма полза от образоването на кадри, за чиято специалност няма работа. Това би довело до необходимост от преквалификация, което, разбира се, води до още време за образование. Общи усилия от общините и местните компании биха били градивни за локалния бранш. Трябва да се продуцират правилните хора, спрямо нуждите. Ако има необходимост от повече QA специалисти, например, то може да се акцентира на това. Но тук е важно и друго. Компаниите да осъзнаят, че въпросите относно какви специалисти са им необходими и с колко отворени позиции разполагат, не е издаване на търговска тайна и конкуренцията няма да ги погълне изведнъж. Напротив, отговорите на тези въпроси могат да изиграят сериозна роля в тяхна полза, защото след уточняването на спецификата на работната позиция, един специалист може да бъде много по-подготвен… нещо, което всяка фирма иска. Гледането в собствената купичка на маса с други хора е признак за аутизъм, а не за приятен обяд.

Велико Търново – Старата столица на България е една от топ туристическите дестинации, поради възвишеното си ниво на очарование. Но нека погледнем как стоят нещата и от гледна точка на бизнес дестинация. Срещаме се с Невен Боянов, член на управителния съвет на Клуб на програмистите Велико Търново. Едно от важните постижения на Клуба, е създаването на специалност “Софтуерно инженерство”. Това несъмнено служи като алармиране на местните младежи, че има алтернатива в образованието. Доколкото алтернатива може да се нарече потенциално най-добре платената професия. Боянов също спомена, че поради спешната си необходимост, много работодатели дават по-високо заплащане на някои не толкова добри ИТ специалисти. Това широкоразпространено мнение определено може да служи като лайтмотив в проучването. Във Велико Търново съществуват около 50-60 ИТ фирми, което е около два пъти по-малко от броя за Пловдив. Но фирмите в старата столица са предимно малки, така че можем да кажем, че разликата на пазарите между двата града става тройна. Горе-долу 1200 ИТ специалисти работят във Велико Търново, според Невен Боянов. Пропорционално, по сметките излиза, че това не е толкова лошо, защото е около 2 пъти по-малко от София. Например, ако Търново в близко време успее да покачи заетите в ИТ сектора до 2500, съдейки по населението в града, ще се окаче, че един на всеки 28 души е програмист. Т.е. 1:28. Ако се доверим на данните на InvestSofia, че в столицата работят 50 000 програмисти, а града е 1 200 000 души, излиза, че един на всеки 24 е програмист, т.е. 1:24. Това доказва, че няма как един малък град да стане голям ИТ център като брой хора, но пропорционално, нещата могат да изглеждат добре. Един вид – всеки според възможностите си. Определено и в Търново съществува глад за кадри. Това не се отрича от Клубът на програмистите. Но все пак е по-важно кадрите дори и да не са много, да са висококвалифицирани, с опит, който успешно да предадат на местната екосистема. Ако има един наистина добър бизнес, може би по-голяма компания с добро производство, то това непременно ще рефлектира и на околните бизнеси, дори ще създаде нови, защото вече ще има един отъпкан, готов за следване модел. Все пак, размерът на ИТ сектора във Велико Търново е доста добър за размера на града, чието население е около 70 000 души. Юри Стойнов, софтуерен разработчик от града, също смята, че няма достатъчно подготвени хора за големи инвестиции. Дори и да има, те поемат в посока София. Това значи, че Търново или трябва да подмами висококвалифицираните, които могат да донесат инвестиции, или да създаде такива. Но докато това не стане, положението ще бъде стабилизирано в средно ниво. Определяща, разбира се е заплатата. Посоката София е сигурна, защото независимо от таланта, една минимална за сектора заплата би надвишила средната във Велико Търново. Това, всъщност важи за всички градове в България и всички видове сектори. Стойнов споменава, че от малко над 1000 лв. до над 2000 могат да достигнат заплатите на софтуерен разработчик на средно техническо ниво. Ако сравняваме с пловдивския стандарт, то това за ИТ сектора са не примамливи пари, които няма как да задържат таланта на града. Ако един специалист изкарва 2000 на месец, които са му напълно достатъчни за стандарта на живот в старата столица, как би могъл да спи нощем при мисълта, че за същата позиция в София може да печели двойно, дори тройно.

От същата диагноза страда и Враца. ИТ екосистемата на града тепърва се заражда, но града има много сериозни намерения да се утвърди на българския ИТ пазар. Това би било много полезно за целия североза-паден регион, където разстоянията не са големи и един град, предлагащ високоплатена работа, може да подобри показателите за цялата област. Най-малкото, северозападна България е най-бедния регион в Европа, следователно е натрупала лош имидж, който може да бъде изчистен. 30 души работят като ИТ специалисти в града, а компаниите, отворили офиси там са четири – тренд, който може би не се очаква да расте. Емилиян Кадийски от софтуерното общество разговаря с нас и сподели следното: “Дигиталният бизнес във Враца все още прохожда и компаниите дори не се осмеляват да правят смели планове за годишен растеж на екипите си. Кадрите са силно ограничени и не позволяват планиране за разрастване. Както в столицата, така и тук, заплатата на специалистите зависи от представянето на служителите и техните способности. Все още е рано да се говори за средна заплата, тъй като има малък брой софтуерни специалисти и голяма част от тях са начинаещи, което би изкривило статистиката”. За момента заплатите достигат около 70% от тези в София, а качеството на работа не е по-ниско. Но това е проблем, отново касаещ цяла България и всички сектори. Да, в София заплатите са по-високи, но разликата в повечето случаи не отива ли в изплащането на ежемесечен наем за жилище?

Благоевград също се опитва да се утвърди на пазара и също е определян като град с голям потенциал. В помощ на разрастването се намесва местния ИКТ Клъстер Благоевград, който активно работи за разширяването на местната ИТ екосистема, което да доведе в цялостен прогрес на града. Борислав Деливерски е председател на управителния съвет на Клъстера и ни разказва за сериозните ангажименти, които са поети. Семинари, обучения, изложения, конференции и кръгли маси се опитват да засилят града в конкурентността му. Сериозен фактор е, че градът предлага държавно ИТ образование. Градовете с такова, имат преимущество пред останалите, защото ежегодно успяват да генерират едно сигурно количество ИТ специалисти. Факт, някои от тях отиват в София, но други остават и стартират в местни компании или проектират свои стартъп идеи. По този начин, с малки крачки технологичната инфраструктура на града се развива. По-сложно е за тези места из България, които не предлагат никаква ИТ квалификация, защото тогава се налага организирането на специални курсове и програми. “Колкото по-висок е образователният статус на предприемача, както и квалификацията на неговия екип, толкова е по-вероятна и възможността за интеграция, успеха в силно конкурентна среда,” коментира Борислав Деливерски пред Devstyler. Ето още едно споменаване за важността на образованието. Добре информираните, образовани и подготвени ще се ориентират много по-лесно в пазарната ниша, където и да се намират. ИТ сферата изисква добра инфраструктура и добре запознати хора. Но първото няма как да стане без второто.

 

Стоян Атанасов, Team Leader, Cloud Development Team, Seeburger

Експертен коментар: Все повече компании искат да открият офис в Пловдив

Град Пловдив се развива с бързи темпове в технологичната сфера и все повече компании търсят възможности да открият офис тук. Причините за това са много, но основната, която бих посочил е наличието на няколко големи университета с традиции в обучението на квалифицирани професионалисти. Те държат непрестанна връзка с бизнеса и се вслушват в нуждите му. По този начин компаниите се срещат с все по-подготвени кандидати. Не са редки случаите, в които още незавършили своето обучение студенти стават важна част от екипа, на която може да се разчита. В Пловдив се строят все повече бизнес сгради от висок клас, които задоволяват нуждите на все по-взискателните технологични компании.

Друго нещо върху което всички технологични фирми трябва да поработим е провеждането на повече ИТ конференции, лекции, дискусии. Тук бих искал да благодаря на Дойчин от BGJUG за желанието и упоритостта му при организирането на едни качествени и полезни събития на местна почва. Въпреки бурното си развитие през последните години, Пловдив все още предлага едно по-спокойно и ненатоварващо ежедневие в сравнение със столицата.

 

С подписването на Меморандум за ИКТ развитието на Благоевград през 2016 г., се спомена за стратегията до 5 години градът да достигне Пловдив като размери на технологичната екосистема. Разговаряйки с г-н Деливерски, разбираме, че това за съжаление все още не е достигнато и не се знае дали планът ще успее да бъде изпълнен в скоро време. В крайна сметка, градовете имат и сериозна разлика в населението. Ето, че това вече няколко пъти става на въпрос. Колкото и наивно да звучи, населението е един от най-важните фактори. В град със 100 000 души, няма как да има 20 000 ИТ специалисти, например. Но в град с 500 000 е по-лесно достижимо. Разбира се, заплатите в Благоевград са по-ниски от София. Не са достигнали средното ниво от 3000 лв. и въобще това ниво не е широкоразпространено. Нещо важно, което Деливерски споменава. Административните облекчения! Бюрокрацията е като куче – може да яде до пръсване. Документи, правила, още документи, заверки, подпис тук и там. Накрая са минали месеци.

За бизнеса, времето е от основно значение и никой не иска да губи време, което може да бъде прекарано в работа по капитала на компанията. Административната бумащина е способна да откаже нещо, което би работило чудесно и би било добро за града. Разбира се, това не важи само за Благоевград. Но в неговия случай има и друго – може да се използва доброто стратегическо местоположение. Намира се на около един час от столицата и е в близост до две държави. С разрастването на града, може да се създаде фокус, целящ привличането на специалисти от Гърция и Северна Македония.

Затова, разбира се, ще трябва и повече работа върху въпросните “Сини карти”, но пък за един македонски специалист, работа в България не би изглеждала зле, поради факта, че страната е член на Европейския съюз и предлага повече възможности.

Пътувайки из различни градове из България, преглеждайки нейните части, определено можем да кажем, че София е заела сериозно ИТ тронът. Няма нито един град, който дори да е близо до изравняване на нивото. Пловдив изглежда най-перспективен, но дори и той е далеч. Но може да се каже, че по всички точки на България има градове, които се развиват изграждат и поддържат своята инфраструктура и най-важното – осъзнават важността на присъствието на ИТ индустрията в днешния свят. Връщайки се на медицинската метафора – сърцето тупти най-здраво, но оросяване успява да достигне до различните краища на организма и да ги разбуди. Общо взето сме свидетели на едно стабилно национално ИТ развитие. Повечето градове са прохождащи, но може да се каже, че прогнозите са оптимистични на този етап, защото интересът е общ. Или?

Няма как да завършим положително и утопично. Затова трябва да вметнем един сериозен контрапункт, който срещаме и в темата за пазарът на кадри. ИТ бизнесът в България основно се крепи на износ на продукт. Вземайки предвид недостига на кадри и показването на заплатите, какво ще стане ако богатите и заможни аутсорс компании започнат да напускат страната? Ще загасне ли тази искра, която в момента блести толкова силно? Грубо, но може да се каже, че в основата си, българският ИТ сектор работи наготово, върху основи, които вече са създадени от други. Трябва да започнат да бъдат обмисляни и стратегии обаче, които да повишават производството на национални продукти. В противен случай, ако си представим сектора без международните фирми, се връщаме в 90-те години. Необходимостта за създаване на автономен и самостоятелно функциониращ ИТ сектор за страната ще става все по-очевидна и належаща.

От: Пламен Михайлов

Тагове: , , , , , ,