7 декември, 2019

„Дивелъпъри в играта“ е инициативата на сп. DevStyleR, с която ще представим поредица интервюта с дивелъпъри от български гейминг компании и студиа. С тази инициатива искаме да дадем думата на професионалистите, чиито труд стои в създаването на един продукт, но и нещо повече – да получим професионално мнение за гейминга и е-спортовете.

Специалистът, който ви представяме днес, е Юрий Попов – Senior Game Developer със сериозен опит, който е съосновател на гейминг студиото Incineration Productions JSC.

Представете се? Какъв е вашият бекграунд в гейминг бизнеса?

Здравейте, казвам се Юрий Попов и освен Senior Game Developer, съм и съосновател на Incineration Productions JSC – едно от най-прогресивните независими гейминг студиа в България за разработката на собствени видео игри.

Занимавам се с програмиране, откакто се помня. Никога няма да забравя, обаче, първия си компютър Правец 8М. Баща ми показа как да програмирам на него едва, когато бях на 5 години. Само за няколко минути, чрез някакъв текст, създаде пред мен, анимирано слънце. В този момент осъзнах, че едно от най-хубавите неща, е да имаш възможността и познанието да кажеш на компютъра какво да прави. Малко по-късно дойде и страстта ми към видео игрите, а оттам и желанието да създавам свои собствени игри. Но, не от онези, малките игри, а от тези, в които създаваш цели светове. Когато бях на 14 години, участвах в първия си по-сериозен проект. Той беше свързан със създаването на българска масова ролева игра. 

Завърших Софийската математическа гимназия, а след това и Техническия университет в София. Образованието, което получих, и на двете места, ме превърна не просто в човек, който имаше хъс да създава игри, но и в човек, който вече притежаваше значителна част от базовите умения. Защитих дипломната си работа в Англия и заминах да живея и работя в Дубай. Там бях Lead Developer на правителствени проекти, като част от тях, стъпваха на метода на игровизацията. Около година и половина по-късно, осъзнах, че мястото ми не е в Дубай и се върнах на родна земя, за да преследвам мечтите си.

На кои платформи работите? На кои езици програмирате?

Към настоящия момент използваме Unity3D, като разработваме видео игрите си на C#. Лично аз работя предимно със C# за геймплей скриптовете, HLSL за шейдърите и, от време на време, ми се налага да пиша C++ и PHP.

На каква техника предпочитате да работите? Какви са характеристиките ѝ?

Почти всички в офиса работят на high-end gaming машини. Конфигурацията, на която работя аз, е: 

Intel i7-9700F 3.00GHz

Kingston HyperX 32GB Ram

Nvidia GeForce RTX 2070

AsRock Z390 Phantom Gaming 4

Intel SSD 1TB

От къде черпите вдъхновение за създаването на една игра и изграждането   на героите в нея? 

Черпя вдъхновение от различни източници, например – книги, комикси, филми, както и от други игри. Също така използвам и собственото си въображение, и въображението на екипа, който стои зад  Incineration Productions JSC. 

Лично според мен, процесът по създаването на една игра е итеративен. Рядко се случва да имаме монолитна идея от самото начало, свързана с това, как ще изглежда един герой, каква ще бъде историята му, какъв смисъл стои зад изграждането му. Сходна е ситуацията, когато създаваме различни нива, или имплементираме определени гейм механики.

Сцена от „Third Omen“, видео играта, която Incineration Productions JSC в момента разработват

Кога една игра е готова, според вас?

Не мисля, че има понятие като “готова игра”. Винаги можеш да се върнеш и да доизпипаш даден елемент или да промениш друг. Важно е да развиеш усета кога играта, която разработваш, е достатъчно добра, за да бъде пусната в продажба.

Може би, ние сме единственото българско студио, което показва behind the scenes на проектите, които разработва, на възможно най-ранен етап. Стратегия, която не допада на българите, като цяло, но в същото време ни носи много позитиви на международния пазар.

Какво мислите за VR гейминга, как той ще промени гейминг индустрията? Какви изисквания ще зададе към създателите на игри?

  В световен план, VR-ът вече започна да променя функционирането на част от индустриите. Когато говорим за гейминг индустрията, бих казал, че VR-ът, като платформа, изправя разработчиците на игри пред много нови и интересни предизвикателства. Например – как да решим проблема с навигацията на играча през нивото, по такъв начин, че пътят да му бъде удобен и същевременно да не го „извади от играта“. Също така, когато става дума за VR, повечето известни досега похвати за дизайн на нивата подлежат на промяна. Все още е рано да говорим в каква посока VR-ът ще тласне индустрията, но моето мнение е, че ще се превърне в сериозна и неотделна част от нея.

Кой бизнес модел ви допада повече и защо – DLC и монетаризации или еднократно закупуване на цялата игра?

Бизнес моделът трябва да съответства на играта. Ако говорим за single-player игра, каквато е и разработваната от нас – Third Omen, според мен еднократното закупуване, би довело до най-голям успех на проекта – особено в случаите, в които историята е водеща за съответната видео игра. 

Ако играта, обаче, е multiplayer и набляга на мачове между играчите, то тогава микротранзакции и периодични content updates, определено биха били подходящ бизнес модел. По този начин жизненият цикъл на играта ще се удължи до безкрайност. Игри като Dota 2, LoL, CS:GO, TF 2 и други са чудесен пример. 

Следите ли електронните спортове? 

Да, следя електронните спортове. Предимно гледам Dota 2, тъй като това е играта, която играя най-много. Също така следя CS:GO и понякога Starcraft II.

Кои игри са най-подходящи за е-спортове и защо?

На теория всяка игра може да бъде подходяща за е-спорт, стига да е направена по начин, който да бъде интересен за гледане. 

Понякога дори не е необходимо играта да бъде разработена специално за е-спорт, достатъчно е организацията и предаването на турнира да бъдат направени на ниво. Случвало ми се е да гледам професионални турнири по Тетрис.

Коя е вашата предпочитана игра за е-спортовете? 

Предпочитам Dota 2. Играта е направена по такъв начин, че реално всеки един мач е различен от предходния. Към момента имам 4 870 часа, изиграни в нея, и винаги се опитвам да намеря поне малко време, за да я играя, след работа.

Имате ли любим отбор? 

Любимите ми отбори са: OG и Liquid.

Имат ли девелъпърите предимство, когато участват в е-спортове?

Не. За да имаш предимство в е-спорт, трябва да си превърнал игрането на съответната игра в своя работа. Хората, които играят играта, по 8+ часа на ден, поне 5 дни в седмицата, и след това анализират, къде са сбъркали, са единствените, които имат предимство.

 Няма успешен game developer, който да разполага с подобно време.

Как е-спортът влияе на гейм индустрията?

По много различни начини. Например, е-спортът напоследък привлича все по-голям интерес към игрите, като цяло, от хора, които до този момент, са били настрана от тях. Дава разпознаваемост на различни брандове, генерира значителни приходи, привлича инвестиции и т.н.

В днешно време е изключително важно, не само какви гейм механики има една игра и съответно как се играе от потребителите, но и как изглежда същата тази игра, показвана на екран.

Какъв съвет бихте дали на начинаещи дивелъпъри в гейминг индустрията?

Задължително да започнат от нещо малко и да не се изхвърлят. Добре е първите им стъпки в разработката на игри, да бъдат свързани с пресъздаването на класически игри като Pong или Tetris. Проблемите, с които ще се сблъскат в тези малки проекти, и последващото им решение, ще им бъдат много по-полезни като опит, отколкото ако директно започнат да работят по следващото MMO или battle royale. Дори бих препоръчал за подобни проекти, да не използват готови енджини, а единствено графични библиотеки. По този начин ще придобият опит какво се случва “зад кулисите” на една игра, което със сигурност ще е от полза при последващата работа с голям гейм енджин.

 

Тагове: , , ,