7 април, 2020

Георги Захариев е Business Development директор в SoftUni – една от основните академии в България, позволяващи разгръщане на технологичния потенциал в човек. Заемащ ключова роля в софтуерния университет, г-н Захариев изповядва следната философия – във всеки се крие талант, но човек трябва да разполага с шанс, за да докаже себе си. 

Какъв тип обучения предлагате? Как работите с компаниите?

В СофтУни предлагаме, както достъп до нашите курсове, така и корпоративни обучения и консултации, специализирани, спрямо нуждите на съответната компания. Фокусът на нашите курсове пада върху бъдещи специалисти, които тепърва започват кариерния си път, имат малък опит или искат да доразвият наличните си умения в полза на бизнеса, за който работят. Отскоро стартирахме и мастър класове, където аудиторията се състои от професионалисти, които вече са натрупали знания и професионален опит, и целят надграждане. В същото време, ако дадена компания наеме наши специалисти за вътрешно обучение, си гарантира възможността техните служители да получат конкретни знания, консултация или анализ, изградени изцяло спрямо нуждите и нивото на съответния екип. Спектърът от предлаганите корпоративни обучения е широк и включва технологични обучения, Soft Skills, Project Management, Machine Learning и дигитален маркетинг (по линия на инициативата ни SoftUni Digital).

Имат ли практика българските фирми да отделят бюджет за обучение или го правят при необходимост? 

Фирмите, които оперират в България, имат различен подход, спрямо обученията, от които имат нужда техните служители. От основно значение е дали компанията е аутсорсинг или е продуктова такава. Фактор е колко е голяма дадената компания. Фирми, които имат по-голям брой служители (над 70), обикновено се опитват предварително да дефинират настоящите и бъдещите нужди за обучение и да отговорят на тях превантивно, залагайки даден бюджет в контекста на стратегическото си планиране. За сметка на това, по-малките компании, които са по-гъвкави и работят на проектен принцип, се затрудняват с предварителното бюджетиране на обучения, защото нуждите им се появяват по време на самия работен процес или при договарянето на даден проект. Те трябва бързо да реагират на бизнес предизвикателствата и ние им предлагаме тази гъвкавост. В същото време, повечето компании поддържат и абонаментни планове към PluralSight, Linda и други платформи, като там очакванията са по-скоро за самообучение и проявена самоинициативност на конкретния специалист.

Кога може да се каже, че разработчиците могат сами да се обучават?

Истината е, че един разработчик трябва да приеме, че ще се обучава сам, още преди да е станал разработчик. Изграждането и надграждането на набор от умения в дадени технологии е процес, а не еднократно действие. Всеки курс може да ви даде отправната точка и основите, от които имате нужда, но нещата накрая зависят от вас. Познавам хора, които имат над 15 години опит, и въпреки че вече не се занимават пряко с дивелъпмънт, а структурират бизнес процеси или управляват компании, те не спират да се учат, за да бъдат адекватни в условията на силна конкуренция и интензивността на пазара. Дали нямате никакъв опит или имате дългогодишен такъв – няма значение. Обучението трябва да бъде изначално заложено в начина ви на мислене, защото единствено и само през него се достига следващо ниво на познание. А пред всеки от нас има следваща стъпка, без значение дали сега кандидатствате за позиция на Junior или сте CTO в дадена компания. Разбира се, всеки има различни необходимости и нужди във всеки един етап от кариерното развитие. С времето тези нужди стават по-осъзнати, техният отговор се появява по-бързо и реакцията става по-навременна. Тук говорим за обучението, като процес на личностно и професионално развитие и като осъзната нужда. 

Каква е ролята на университетите и на частните центрове в обучението на ИТ кадрите?

Частните центрове и университетите са двигатели за полагане на основите на конкретни знания, които са нужни за наемането ви на дадена позиция. Обективно погледнато, би могло да се приеме, че човек може и без тях, защото в света, в който живеем, голяма част от необходимата информация е налична онлайн. Разликата е, че, когато преминаваме обучение, ние не се учим само на дадена технология, а на модел на мислене, създаваме проекти в екипи, които наподобяват бъдещата ни работна среда и се учим да структурираме правилно информацията, знанията и процеса си на работа. Обучителните центрове и университетите изграждат навици.

Има ли разлика в потребността от обучение при различните поколения обучаващи се?

Всяко поколение има контекст и екосистема, в които е израснало. Нормално е нещата да се променят. Повечето от нас, които са на възраст над 25 години, си спомнят възприятието за „програмист“ през 90-те години: геймъри, които са готови да стоят до 5 сутринта пред компютъра в местната компютърна зала или в гаража, за да разучат нещо ново, което ги е впечатлило. За тях това беше страст и хоби, а не „работа“. Голяма част от тези хора завършиха Софтуерно инженерство, но основните си знания придобиха сами, защото обучението в тази сфера не беше толкова добре развито и популярно. В днешно време контекстът е друг. България е държава, в която имаш избор и възможности за развитие. Софтуерното инженерство вече е привлекателна професия, която отваря нови хоризонти пред бъдещите курсисти и студенти. 

Разбира се, поколението, което тепърва се включва в работните процеси, има различна мотивация и различни интереси за кариерно развитие. Това са световни тенденции, а не локални. Възможността за гъвкаво работно време, за социални каузи и придобивки, за remote работа, са много важни за съвременните служители. От гледна точка на обучение, разбира се, хората с опит са авторитетите и синергията е изключително важна. Хората, които имат опит, трябва да предават своето знание към тези, които тепърва натрупват такъв. Менторството и споделянето на знания в контекста на дадено обучение са мост между поколенията. В моя опит, тези, които са събрали експертиза, предпочитат консултация с експерти на тяхното или по-високо ниво, но тук не говорим за обучение в традиционния смисъл на думата, а по-скоро за споделяне на ноу-хау. 

Трябва ли ИТ фирмите да дават шанс на хора, които все още не са достигнали до необходимото ниво?

Философията, която аз изповядвам, е че потенциалът на даден човек винаги трябва да бъде водещ. Технология се учи, умения се придобиват, техника се развива. Ако даден човек демонстрира голям потенциал, мотивация и има капацитет да усвои дадени материал и умения, то малки технически пропуски не трябва да бъдат стопер за инвестицията на време в този кадър. От дългосрочна и стратегическа гледна точка, подобна философия винаги дава положителен резултат за една компания. Разбира се, трябва да има и нужния ресурс от опитни „девове“ и време, което да бъде инвестирано, за да се разгърне истинският потенциал на човека. 

Как лекторите ви повишават и развиват своите знания и умения? 

Лекторите обикновено са експерти от индустрията. Те са CTO-та, архитекти или собственици на софтуерни компании, на които им се налага ежедневно да подобряват знанията си. При тях това е въпрос на справяне с тяхната ежедневна работа, а нашите курсисти имат шанса да се възползват от това. За да бъдеш лектор във вътрешната програма на СофтУни, трябва да отговаряш на серия от изисквания, които гарантират качество пред нашите курсисти. 

 

Тагове: , , , , , , ,