17 февруари, 2020

Дикран Хачикян е основател на DeviseExpert – ИТ образователен център с над 15 години опит на пазара. 

Какви форми на обучение предлагате? 

Провеждаме обучения в различни форми – с готово съдържание, което сме разработили. Проучваме и създаваме вътрешни програми за корпоративни клиенти с по-фокусирано и тясно специализирано съдържание. Курсовете за изградени професионалисти обикновено са доста фокусирани и не са подходящи за широка публика. Темите и нивата варират.  Предлагаме възможности както за напълно начинаещи така и за специалисти с опит.

Какви са вашите наблюдения, инвестират ли ИТ фирмите у нас в обучение? 

Обучението на служители е важен момент от развитието на самата фирма. В сферата на ИТ технологиите е важно за специалистите да са в крак с новите неща, дори и самата фирма още да не е готова да използва дадена технология.

По-големите компании обикновено имат планиран бюджет за обучение на кадрите, докато при малките и средни фирми често курсовете се провеждат при необходимост или при инициатива на някой от служителите.

Има ли реална самооценка българският разработчик?

Начинът на мислене на разработчиците (и не само на тях) се променя с натрупването на знания и това е естествен процес. Известната диаграма на Дънинг- Крюгер за връзката между компетентността и самооценката доста точно илюстрира ситуацията и по-скоро е нормално при ниските нива на знания и умения да ни се струва, че “морето е до колене”, но, ако процесът на натрупване продължи, да осъзнаем, че има още какво да се научи.

На какъв етап начинаещите вече могат да се самоубочават? 

На всеки един етап човек може сам да се обучава и въпросът не зависи толкова от годините, колкото от личностни качества, като търпение и упоритост.

Самообучението е доста сложен процес. Има разлика между това някой отстрани да казва каква е следващата стъпка, какво да прочетем или на какво да наблегнем повече, къде грешим, и това сами да можем да управляваме този процес. 

Каква е ролята на университетите и на частните центрове за полагане на тези основи?

Ролята и на двата вида институции е много важна, макар и да е коренно различна.
Задачата на университетите е да изградят фундамента, върху който през следващите години специалистите ще надграждат. Не са прави онези, които твърдят, че университетите не са необходими и студентите само си губят времето. Всъщност, някои може и наистина да си губят времето, но университетът няма вина за това – зависи кой как учи и колко усилия полага, дали мисли какво ще прави утре или след 10-15 години, например.
Учебните центрове имат доста по-различна цел, тъй като самото обучение е по-кратко (в сравнение с университетското) и ресурсите с, които разполагат центровете са по-ограничени. Учебните центрове имат за цел да съкратят процеса на самообучение, да направят така, че за по-кратко време и доста по-целенасочено да се придобият нови знания и умения или да се усъвършенстват съществуващи вече. Идеята на курсовете е да се достигне онази точка в знанията и уменията, след която човекът да може и сам да се ориентира в нещата и да се движи напред.

Трябва ли ИТ фирмите да инвестират в обучение на начинаещи? 

Да, трябва да дават шанс. В днешно време личностните качества и умението да се интегрираш в колектива често играят по-важна роля от нивото на знания. Отделен момент е това, че нивото на знания може да се подобри с много по-малко усилия от промяната на личностните качества.

С какви трудности се сблъсквате? 

Един от проблемите е това, че пазарът в България е твърде ограничен като брой потенциални клиенти, желаещи да учат. Друг съществен проблем е намирането на качествени преподаватели с достатъчно опит и умения.

Какви са изискванията на фирмите за кадри. Промениха ли се през годините? 

Изискванията днес са по-големи в сравнение с тези от преди 5 до 10 години, но това е нормално и е пряко отражение на развитието на самите технологии.

Тагове: , ,