10 април, 2020

Борислав Варадинов е DevOps Team Lead в HedgeServ, но ако го питате как би се представил, той ще отговори – “техничар”. Неговата мисия e да помага на екипа в развитието на технологиите на първо място, а това непременно е свързано с правилното разпределение и баланс в работата. С него разговаряме за поддържането на доволни служители и превенцията срещу т.нар. “бърнаут”.

Любима технология за разработка? 

.Net Core, Angular, Ansible, Kubernetes и др.

Любим Open-Source продукт? 

Може би Ansible.

Любим спорт? 

Уейкборд и Водни ски.

Имате ли ИТ гуру? 

Прекалено много са. Както в България, така и в света има много кадърни хора, от които съм научил изключително много. Във всяка една технология съм намирал някого, който да ме вдъхновява.

Борислав, разкажи малко за себе си, от колко време работиш в ИТ индустрията? През какви етапи и позиции си преминал до тази на DevOps Teal Lead?

Занимавам се с ИТ от ранна възраст, чрез компютърни игри и изграждане на мрежи и сървъри с приятели. Това бе добър начин да навляза в технологиите. Имах невероятен шанс да започна летен стаж, който доведе и до постоянна работа по няколко часа на ден и до осъзнаването, че искам точно това да уча. Завърших бакалавър в НБУ и магистратура в СУ. В кариерата си съм работил за стартъп-и, за големи компании, за консултантски екипи. Водил съм обучения в Telerik Academy, ФМИ и т.н. Всичко свързано с технологии винаги ми е било интересно. В бранша съм от около 15 години, като от 3 години съм част от екипа на HedgeServ. Използваме много програмни езици, като Python, .Net, Java, Node.js, TypeScript, Angular, React, JavaScript… Винаги е интересно, това е сигурно. Екипът ни подпомага DevOps културата в компанията и затова имаме интеракция с всички тези технологии. На много други места работиш с една технология. Това не е лошо, защото можеш да се развиеш много добре в нея. За мен, все пак, винаги предизвикателствата са били приоритет.

Какви са отговорностите на лидера? Кои са любимите ти теми за разговор с колегите? На какво се опитваш да ги научиш и от какви грешки се опитваш да ги предпазиш?

Хората, които работят на Lead позиции, трябва да са хора, с които лесно се работи. Не става въпрос да си мекушав, а да си човек, с когото всеки от екипа може да разговаря. В екипите има всякакви моменти. В случай, че някой не иска да върши работа, която му е възложена трябва да се намери правилният начин да комуникираш с този човек, да намериш причината, да го разбереш, и да подадеш ръка. Има и много амбициозни хора, искащи още и още работа. Team Lead-а трябва умерено да блокира това желание, защото преработването е опасно.

С какво се характеризира “burnout”-ът в ИТ средите, в софтуерната индустрия?

Това не е нещо, което би могло да се опише с една дума, не е и синдром, който бихме могли да разпознаем. Факт е, че е нещо сериозно и за щастие аз съм успявал да се измъкна в зародиш, в начален стадий. В България “бърнаутът” е често срещано явление особено в модерния ИТ бизнес.

Какви са симптомите? Как може да разпознаем, че колега или приятел не издържа на напрежението и “прегрява”?

В общия случай това е психическото натоварване, което води до умора и непродуктивност – не можем да взимаме бързо и правилните решения, постоянно се чувстваме отпаднали, не можем да спим… Това са част от симптомите, но не можем да кажем – “ето, той има такива симптоми, следователно има “бърнаут””. Разбира се говорим за началните стадии. Стигне ли се до по-сериозните стадии, там можем да си докараме сериозни проблеми, които да рефлектират и върху личния живот. Проблемът е, че малко хора са запознати, че това нещо въобще съществува. Опитвал съм да си говоря с хора от моето приятелско обкръжение и някои от тях дори не бяха чували какво е “бърнаут”. Сякаш е нещо, което не е съществувало в България.

Какви са, според теб, причините за това? Има ли водещ фактор? 

Имаме бързо разрастващ се пазар на модерните професии и нужда от специалисти, а нямаме достатъчно добре подготвени такива. Това отваря врати на хората, да започнат да се занимават с неща, с които не са се занимавали. Те не са достатъчно подготвени. Поради липсата на опит преживяват изключителен стрес. Понякога компаниите прекаляват с дадените отговорности, без да осъзнават до какво може да доведе това. Това е един от най-страшните модели. Да поставим някого с малко опит в такава позиция.

Има ли подобни случаи в твоя екип или твоята кариера като цяло? Как трябва да се подходи към човек, който страда от т.нар. професионално и емоционално изтощение? 

Измъквал съм се от “бърнаута”, като съм си намирал различни извънработни занимания, които да ме разсеят. Отлична практика на компаниите е предоставянето на т. нар. Мултиспорт карти, чрез които спортуването става много достъпно. Аз лично се запалих по скуош. Докато играя изключвам за два часа и не мисля за нищо. Спортът е интензивен и след това можеш и лесно да заспиш. Мой колега бе изпаднал в тежък момент – проблеми в работата и в личния живот. Започна да ходи на най-различни танци и спортове и буквално за няколко месеца той се промени драстично. Смени начина си на живот, отслабна и успя да се справи с част от проблемите.

Нека да погледнем и от другата гледна точка – тоест от тази на ИТ професионалист, който усеща, че не се чувства комфортно и търси помощ. Към кого трябва да се обърне – към ръководителят на екипа, към HR-а или просто да потърси сам помощ от приятел или професионално от психолог? 

Изключително важно е, независимо дали една компания е в ИТ сектора или не, да се осъзнава какво представлява това състояние и какъв негативен ефект може да има за служителите и бизнеса. Фирмите трябва много добре да го осъзнават и да работят в насока превенция. Необходимо е да се заложи в самата корпоративна култура. Забелязвам напредък – предлагат се повече дни отпуск, допълнително почивни дни за добре свършена работа. Има всякакви механизми, които могат да се използват, за да се покаже на служителя, че се справя повече от добре и че не е нужно да му прегрява мозъка. Съществува и тип мениджмънт, при който колкото и да се стараеш и да се справяш добре, постоянно ти се казва, че трябва да работиш още. Това в дългосрочен план има много негативни ефекти за самия работодател. Служителите напускат. Добре е хората да излизат от зоната си на комфорт и да преживяват контролиран стрес. Ако надхвърлим възможностите си и компанията не се грижи да ни опази, може да стане много лошо.

Как може да се излезе от това състояние? Има ли универсална рецепта? Мнозина, минали през него, го описват като “12-те кръга на ада” – все пак, какво е решението на този проблем?  

Строго индивидуално е, тъй като има много различни видове хора. Въпросът е, човек да разбере, че наистина е достигнал до някакво положение, в което опасността е наблизо, и да успее да промени по някакъв начин работната си среда. Един от най-добрите методи за справяне е да си намерим външно занимание, което не е свързано по никакъв начин
с типа работа и ежедневна дейност.

Има ли как да се избегне навлизането в това състояние? Наскоро ми попадна мнението на разработчик на софтуер с над 35 години опит, който изказва мнение, че ако си достигнал до състояние на “burnout”, значи не си работил правилно или не си работил на правилното място или с правилните хора. Как ще коментираш това? 

За да има справяне, трябва да бъдат предоставени необходимите инструменти и механизми. Един от честите примери, които съм виждал е хора, които се опитват да се докажат на грешната позиция, за която не са готови, не получават достатъчно добра обратна връзка за това как се справят, не се поощряват достатъчно добре. Компаниите трябва да работят по модел, по който да могат служителите да си почиват и да се откъсват от работа. Важно е да им се поставят правилно задачите.

Каква е твоята лична рецепта? 

В ИТ света, където хората работят седнали най-добре е да е спорт или социално занимание с повече движение. Спираме да мислим за работата, тъй като, когато стигнем до първите етапи на “бърнаут”, не можем да спим и каквото и да правим си мислим или сънуваме работа. Това води до психическо и до емоционално натоварване, което може да доведе до много по-сериозни заболявания. За този проблем се говори от повече от 50 години и има много случаи на хора с инсулт, инфаркт и т.н.

Какъв съвет ще дадеш на твои колеги – Team Leader-и? 

Един лидер на екип не трябва да гони своята болна амбиция, защото може да направи доста бели, както за екипа, така и за компанията. Знаем, че хората напускат мениджъри, не компании.

Интервюто проведоха Ивелина Абаджиева, Пламен Михайлов

Тагове: , , , , , , , , , , ,