5 април, 2020

Теодор Тодоров е 12 клас в Технологическо училище „Електронни системи“. Докато мнозина завършват и тепърва за тях предстои изграждане на характер, намиране на работа, измисляне на проекти, то по всичко изглежда, че Теодор е с една крачка напред. Неговата механизирана инвалидна количка, взела и награда от БАИТ, служи като печат за това какъв е той и какво му предстои. В него е заложено нещо, за което се надявам все повече и повече да има поводи да се говори – технологична филантропия. 

Как се появи механизираната инвалидна количка, която ти донесе и награда от БАИТ? Какво представлява?

Това е инвалидна количка, която има опции да изкачва стълби и да преминава през прагове. Идеята изникна в главата ми, може би защото обичам да се занимавам с механихми и електроника. Стори ми се добре да я като дипломен проект и първоначално направих проучване относно това, как един обект може да изкатери стълби. Имаше много различни варианти, но смятам, че аз избрах възможно най-оптимизирания. Все пак, на този етап самата количка не е готова за производство.

Има ли нещо подобно правено до момента?

Съществуват продукти на пазара, подобни на този. Въпросът, обаче, е следния. Един човек, който е в неравностойно положение, може ли да си позволи нещо подобно. Цените достигат тези за един автомобил. Затова моят план бе да сваля цената максимално надолу, така че този продукт да е достъпен за нуждаещите се. Това, с което разполагам в момента е прототип, който не е готов за производство и използване от човек, но демонстрира, че такава количка може да се направи за драстично по-ниска цена.

А редуцирането на цената води ли и до редуциране на качеството? Или показваш единствено, че големите производители продават много по-скъпо отколкото е реалната стойност на продукта?

За съжаление нямам достъп до продукт от друг производител и не мога конкретно да коментирам качеството на количките. Тази, която аз направих е с подръчни материали и тежи 70 кг., а на пазара се предлагат към 90 кг. Все още не е тествана и никой не се е разхождал с нея, но в близко бъдеще смятам да я изкарам във външния свят.

Въпреки, че работата е свързана с дипломен проект, сам си изобретил количката?

Основно сам, да. При необходимост, задавам някой друг въпрос на съученици. Баща ми също ми помага, но главно действам сам.

По какъв начин помага баща ти? И той е техник?

Учил е дърворезба и има идеи относно естетиката на някои от аспектите. Притежава добър поглед над нещата и ми дава идеи, които все пак, аз решавам дали да изпълня.

Ти взе награда на БАИТ, въпреки че те са наясно с процеса за механизираната количка и знаят, че не е завършена. Можем да кажем, че те връчват наградата с намерението, че проектът ще бъде завършен и ще е от полза на хората?

Когато представих количката пред БАИТ, тя бе тествана само в училище – на затворено и с хора около мен, които да се намесят ако стане нещо. Но количката работеше. Тя работи и сега. Единствено искам да е малко по-сигурна и оптимизирана, преди да я дам на човек, който има нужда от нея.

Сега си на етап усъвършенстване на прототипа. Как си представяш нещата след това? Производство, разпространение?

Все още не си представям нищо от това, ако трябва да бъда честен. Не разполагам с интерес от спонсори, но в последствие най-вероятно ще направя стартъп и ще се опитам да разпространя идеята, така че да достигне до повече хора.

Чисто технологично как създаде прототипа?

От година и половина се занимавам с 3D моделиране и първоначално се захванах именно с това – 3D модел, който да премине през симулации, които да ми покажат как точно ще се случат нещата. След това започнах работа по реалния обект. Количката е направена от квадратни профили, като има основна рамка. На долната част са закачени четири винтови крика с електромотори, които подпомагат за това, предницата и задницата на инвалидната количка да са независими една от друга. Когато се катериш, центърът на тежестта се измества към задната част. Управлението става чрез джойстик и е направено максимално лесно за употреба.

Джойстика е прикрепен за количката или е автономен?

Прикрепен е за десния подлакътник и с него се управлява в колесен режим. Когато обикаляш София, например, управляваш количката единствено с джойстика. От лявата страна има контролно табло, на което има два бутона, които контролират въртенето на веригите в зависимост от това, дали се изкачваш или слизаш. От тях зависи и повдигането на седалката – тя се нивелира, така че да не изпаднеш при изкачване или слизане.

При изкачване да не изпадаш назад, т.е.?

Да не изпадаш напред, защото катериш назад.

Аз си представях, че катеренето става напред…

Знам. Всички хора си мислят, че се катериш напред. Но заради правилата на физиката центърът на тежестта трябва да е назад. Отделно има и още четири бутона, които са за вдигането или свалянето на предните гуми. Това позволява веригата да захване първото стъпало и след това задните гуми се повдигат и се прибират възможно най-нагоре. Тогава количката минава изцяло на верижен режим. Това е идеята.

Способна ли е количката да изкачи прага на градския транспорт? На автобусите, например. Това е много сериозен проблем при инвалидите, а шофьорите не винаги са достатъчно отзивчиви, че да свалят рампата, която е към автобуса…

Мислил съм по този въпрос, но не съм го тествал и не съм сигурен дали ще стане.

Миналата година имаше демонстрация преди местните избори. Кандидат-кметовете трябваше да преминат през центъра на София в инвалидни колички. Явно е, че градът не е достатъчно пригоден за инвалиди. Смяташ ли че твоята количка е способна да улесни това занятие? Един човек да излезе от дома си, да си свърши работата и да се прибере обратно. Без придружител.

Абсолютно това е идеята на количката. Не знам дали първият прототип ще успее да изпълни всичко това, но в последствие на още работа ще може. Все пак аз съм ученик и нямам чак толкова знания откъм механика и всичко, което правя е ново за мен. Факт е, че държавата ни изобщо не е приспособена. При първоначалното ми проучване, преди изработването, посетих една метростанция и забелязах, че стълбите от двете страни са коренно различни като размери. Такива детайли трябва да се имат предвид. За да може количката да си свърши работата на тази станция, стълбите би трябвало да са еднакви.

Ти не си тествал количката в метростанция?

Не съм, но бях в метростанцията с рулетка, за да измеря стълбите. Така забелязах, че не са добре нещата. Има си закони и стандарт на изработка, които никой не спазва.

Нямаме политика, която да мисли за инвалидите…

Има закон.

Има закон, но политиката се води. Докато не изпати човек, явно няма да се получи.

Абсолютно.

Мислил ли си за други оптимизации, които биха били в полза на хората в затруднено положение? Разхождайки се по улицата, хрумва ли ти още нещо?

Аз съм заклет планинар. Поради това си мислех, че ще е добра идея да направя количка, която да може да се катери по пътеки нагоре в планината. Мисля, че това е готина идея, но включва много повече откъм финанси. Това е причината да не съм направил такава количка, но идеята я имам и искам да я разработя.

Границата, която си поставяш е да няма граница? Планинарството е доста сериозно физическо усилие.

Освен ако не си се качил с кола. Но това за мен не е планинарство, а просто каране на кола до чист въздух, а и няма как – трябва придружутел. Докато моята идея е един инвалид изцяло самостоятелно да се справи. Смятам, че има нужда от едно такова изобретение. Ако например имаш в дома си разлика от две стъпала между кухнята и хола какво се случва? Да кажем, че можеш да слезеш по някакъв ловък начин, но как ще се качиш след това обратно?

Всъщност ти самофинансираш ли цялото това нещо? Механизираната количка…

Да, със собствени средства от спестявания.

Купуваш части – пробваш. Купуваш нови части – пробваш пак. Колко горе-долу изискваше като време направата на прототипа?

Той не е напълно довършен, а по-скоро каквото дотук съм свършил… Така де – идеята се роди преди две години, но в продължение на една цяла година аз правих проучвания и обмислях как точно да се направи всичко и откъде могат да се взимат части. След това, за около 3, 4 месеца начертах модела и направих количката.

Това го правиш в свободното си време предполагам. Ходиш си на училище, а след това в безсънни нощи работиш по проекта?

Безсънните нощи са навик заради училището ми. То е по-специално откъм учене и това да не спя, а да работя, не ми прави впечатление.

В ТУЕС всички се борите за каузата, нали? Всеки нещо си майстори през нощта.

Общо взето е така.

А има ли интересни проекти на твои съученици или на някой друг от училището? Нещо, което да е в полза на някой в затруднено положение.

Не мисля, че има. Специално с насоченост към хора с двигателни проблеми, моят проект е единствен.

Все пак има ли нещо интересно от другите дипломни работи?

Сещам се за един проект – устройство, което се поставя на колело и при въртене на педалите, можеш да си зареждаш телефона.

Предполагам си размишлявал по въпроса колко такива механични уреди и инсталации могат да се използват за пестене на енергия. Например, в Лондон има спящи полицаи, които представляват нещо като топки. Когато върху тях мине превозно средство, те се задвиждат и генерират ток. Така осветляват цялата улица…

Нямаме нито технология, нито политика в тази насока. За мое огромно очудване тук не се финансират такива проекти. За опазване на околната среда да кажем, има вече вариант – електрическите тротинетки. Но съм виждал покъртителни случаи с хора, които ги карат. Изумен съм колко безотговорно се управляват и как без проблем се предоставят за всички, дори и тези, които не са адекватни на пътя. От около две години аз се придвижвам с mountain board, който сам го направих на електрически. Дори и да се движа по пътя, съм наясно, че аз съм част от движението. Трябва да се спазват правилата и много да се внимава.

Как направи своя mountain board?

Мисля, че това бе първото нещо, което направих. Отне ми едно лято…

Ти явно имаш уменията и познанията да си решиш много проблеми по механичен начин.

Ами да, но затова идеята ми е как бих могъл да помогна и на другите. В крайна сметка не съм сам в това общество и ако мога да бъда полезен на друг – правя го.

Това е добър приоритет за правенето на технологии – да поставиш другите пред себе си. Има ли нещо, което би искал да споделиш на своите съученици, на читателите ни, на обществото? В крайна сметка ти се занимаваш по един или друг начин с кауза и благотворителност.

По-скоро с кауза, не точно с благотворителност.

В крайна сметка до този момент сам си инвестирал и сам тестваш докъде може да достигне твоята технология. Не е като да имаш зад гърба си спонсор или компания, която да ти дава пари, така че да се затвориш и…

И да си бачкам по каквото си искам.

Именно. Не е точно така, което ме навява, че има известна благотворителност в цялото нещо.

В такъв случай, бих казал на хората да пазят околната среда и да мислят как можем да подобрим света около нас и да помогнем на хората около нас.

Интервюто проведе Пламен Михайлов

Тагове: , , ,