17 април, 2024

Къде инвестира най-добре платеният сектор от ИТ индустрията у нас?*

Определено заетите в софтуерния бранш не влагат средства там, където инвестират техните колеги от емблематичната Силициева долина.

Освен в личен компютър, основна част от българските специалисти харчат основно за автомобили, велосипеди, мотоциклети, последни модели телефони и други джаджи. По-сериозно инвестират като правят влогове в банки или купуват имоти – предимно жилища, това сочи анкетата на DevStyleR.

Ако погледнем общата картина – влоговете на българите, в категорията между 5 и 50 хил. лв. са на обща стойност 26.12 млрд. лв..

На близо 2 млрд. и 19 млн. лева годишно възлизат загубите, които спестяванията на българите търпят само от инфлацията. По данни на официалната статистика инфлацията за януари 2020 г. спрямо януари 2019 г. е 4.2%, а средните лихви по депозитите около 0,57%. Така получаваме годишна загуба от 3,63% от спестяванията си към декември 2019 г..

Каква е причината за този избор?

На първо място стои фактът, че така сме си възпитани – подобно на нашите родители, баби, дядовци да имаме влог в банка и да си купим апартамент. И реално няма нищо лошо в този модел, ако не искаме да печелим от спестените си пари или по-скоро ако не искаме да правим допълнителни усилия, свързани с тях – да четем, да търсим варианти и т.н. На второ място стои липсата на информация за това какви са другите възможности за инвестиции, различни от спестяването в банката и недвижимия имот. Няма точна информация и за това каква е реалната доходност от един депозит или от закупен недвижим имот, който е отдаден под наем.

Какви са алтернативите?

Според данни на редица анализатори и консултантски компании, профилът на притежателите на влогове у нас съвпада с този на най-активната инвеститорска група в растящи компании по света. Това реално са основно са хора на възраст между 25-45 години, които са наблюдателни, практични, правят информиран избор – т.е. базират своето решение на факти. Именно тази група може да инвестира умно. А, точно умните пари търсят доход над инфлацията.

Какви обаче са фактите?

Българинът инвестира едва 2,4% от спестяванията си в собственост в компании. Това е изключително нисък процент, който не е специфичен за по-развитите икономики. За сравнение в Източна Европа числото достига 20% от спестяванията. В някои от скандинавските страни, които са известни като най-възприемчиви на новите технологии и като генератори на иновации, показателят достига до 40%. Най-голяма част от семейния бюджет инвестират в акции и други инвестиции в собствен капитал в Швеция и Финландия. Именно в тези държави 40% от активите на домакинствата се формират от подобни вложения. Това сочат данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за 2018 г.
Подобни, дори малко по-високи са показателите за САЩ, където за някои области в Калифорния достига до 60-70%.

“Там за инвестиция на капиталов пазар се говори още, както се казва “от детската градина”, обяснява доц. д-р Маню Моравенов, изпълнителен директор на Българската фондова борса. “Хората са стимулирани от ранна детска възраст да мислят за това, че те трябва да инвестират част от свободните си средства, а не да са консуматори и да харчат всичко. И така е организирана системата им, че всички служители, които получават заплати приемат за нещо съвсем нормално да инвестират част от средствата си не само в задължителните пенсионни схеми, но и в някакви инвестиции, които да им осигурят по-добър живот в бъдеще, когато дойде време да се оттеглят от активна дейност”, допълва той.

Според същата класация семействата в Германия са най-консервативните. Въпреки това все пак инвестират 11% от активите си в акции и собствен капитал, като засилват интереса си през последните години. Броят на инвестиращите в акции в Германия е нараснал до 10,3 млн. души през 2018 година. За период от 8 години, броят на германците, които или притежават акции директно, или които инвестират средства в собствен капитал е нараснал с впечатляващите 20%. Михаела Холмайер, ръководител на тенденциите на капиталовия пазар в DAI (Германски фондов институт), заявява, че увеличението на интереса към растящи компании се дължи на два фактора, а именно възходящият пазар и ниският лихвен процент за влоговете.

„Хората започват да се интересуват защото Dax [германският индекс на фондовите пазари на т.нар. “blue chip”-компании] е във възход повече от десетилетие. Вземете предвид ниския лихвен процент по спестовните сметки и ще разберете защо вниманието им наистина се обръща към намирането на алтернатива “, обяснява тя.

Глобални възможности за инвестиции?

Възможностите за инвестиции на борсата са много и разнообразни. Те са и отлична възможност за влагане на свободните средства на ИТ специалистите, които в днешно време са отлично заплатени. В общия случай те носят и добра доходност. Тук обаче се отваря скобата, че този, който реши да инвестира, трябва задължително да бъде запознат с основни термини, да знае как да чете информацията за дадена компания, как да интерпретира финансовите отчети и др. В противен случай инвестирането на финансовите пазари започва да прилича повече на хазарт.

Има ли възможност за инвестиции в български компании?

„Любопитното е, че на този фон на губещи депозити в България, в момента има близо 15 хил. компании, които през последните три години растат годишно с над 25% на приходите от продажби и на оперативната печалба. Те представляват добра инвестиционна възможност – много по-атрактивна от инвестициите в имоти, например.
Сред тези компании има една малка част, около 200, които имат близо 500% годишен ръст през последните години. Те са в сектора на услугите, на транспорта, на строителството.“ – коментира Виктор Манев – съосновател на Impetus Capital, компания, инвестираща в растящи иновативни компании.

Как пандемията COVID-19 променя картинката?

За различните играчи на борсата – различно. За някои това е тежък удар, за други възможност за инвестиция. За обикновените хора – това е момент, в който не се харчат излишни пари – в общия случай. Но пък за други, които имат свободни средства, това е добър момент да използват времето за социални контакти, да проучат възможностите и да се възползват от ситуацията. В крайна сметка това е просто е пазарен цикъл, който ще бъде последван от друг – рано или късно.

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,