Една вдъхновяваща история за успешна кариера, технологични иновации и мисията за създаването на 100% автономен автомобил

Константин Конов (ляво), Томас Мец и Динко Русев (дясно)

Страст към автомобилите, изключително отдаване и неуморна амбиция за постигане на целите – това впечатление оставя мениджърският екип на Бош Инженеринг Център София. Тримата управляващи директори – Динко Русев, Константин Конов и Томас Мец са повече от отличен екип професионалисти, които работят за световен гигант. Те притежават онова визионерско мислене за бъдещето, за технологиите, за новата автомобилна действителност след 10-15 години, която може да запали и най-големите песимисти.

И макар да ръководят R&D центъра на Бош у нас, който е част от най-големия бизнес сектор в Бош Групата, а именно “Автомобилни технологии” с оборот 46,8 милиарда евро за 2019 г., тримата управляващи директори са здраво стъпили на земята. Те не проповядват сляпо корпоративна политика – в думите им личи личното убеждение, че изпълняват мисия – да направят пътуването с автомобилите безопасно и да наложат България като дестинация за развитие на високотехнологични проекти.

Страстта към автомобилите и технологиите

Интересът на топ мениджърите към автомобилите е водещ още от детските им години. Въпреки че техните истории са различни, всички те имат нещо общо, а точно как детското увлечение може да запали искрата и да се превърне в двигател на успешна кариера, развитие на нови технологии и в крайна сметка да доведе до значим принос в създаването на автомобила на бъдещето – напълно автономен, безопасен, удобен, екологичен.

Началото

Когато Динко Русев за първи път сяда в скута на дядо си зад волана на семейния ЗАЗ, е на 4 години и не подозира, че няколко десетилетия по-късно ще е част от създаването на системи за автомобил без шофьор. И въпреки че познава добре удоволствието от шофирането, той вярва, в смисъла на безпилотните коли.

„Така ще намалеят инцидентите на пътя и знам, че тази кауза си струва жертвата да се откажем от страстта към управлението“, казва Динко.

„Събирах колички „Мачбокс“ и си ги редях като скъпоценности на една витрина в хола“, спомня си Константин Конов от къде тръгва страстта му към автомобилите. Тогава, по времето на социализма, малките прототипи на западните коли са единственият начин да се докоснеш до модерния автомобилен дизайн от онова време. Количките са метални, някои имат отварящи се врати или багажници, а играта с тях е част от лукса на поколението от 80-те в България.

По това време днешният колега на Константин и Динко – Томас, расте в район в Бавария, където BMW и Audi имат производство.

“Буквално бяхме разделени на два лагера – подобно на футболните фенове”, разказва Мец и продължава: “Баща ми работеше в една от компаниите и прекарвах много време покрай него и автомобилите“.

„Въпреки че съм „дете от СОЦ-а”, през 2003-та вече правихме първите автоматични врати за коли. Една година тествахме опцията как с едно натискане на копче, вратата да се отвори без докосване“, разказва Динко Русев.

Динко и Константин са категорични, че образованието в математическа гимназия и после в МЕИ (понастоящем Технически университет – бел. ред.) ги е подготвило така, че да са на ниво за срещата със световните гиганти.

„Завършихме МЕИ във време, когато оценка отличен 5:50 не стигаше, за да те приемат и 40 души се борихме за едно място“, припомня Динко. Константин допълва, че България е била сред водещите в социалистическия блок в сферата на електрониката и компютърните разработки. Учил се е от корифеите в бранша.

„Започнах работа в една българска фирма, чиито основатели бяха декодирали мейнфрейм, внесени от чужбина. Става дума за грамадни машини за военно промишления комплекс. Лазили са по 6 месеца, за да декодират двоичен код, за да могат да схванат софтуера и да го пренапишат след това. А защо са лазили, защото цялата памет е на едни огромни листове, пълни само с нули и единици, дълги триста метра, разстлани на земята, които те са изследвали и декодирали ръчно. Ти като го направиш това веднъж, после можеш да направиш всичко“, обяснява Константин.

Константин Конов работи в ИТ бизнеса повече от 24 години. Бил е мениджър в Citibank (ръководител на технологиите), HP (директор на Центъра за глобални операции), Luxoft (управляващ директор).

Русев е част от мениджърското трио на Бош Инженеринг Център София, като прилага своя над 21 годишен опит в технологичния сектор, 16 от които в сферата на автомобилната електроника.

Томас Мец става част от групата на Бош през 2008 г. като досега е заемал различни позиции в областта на автомобилното инженерство, управлението на ключови клиенти, както и стратегическия маркетинг и продажбите.

Днес тримата се допълват в управлението на инженерния център на Бош в България, който съществува през последната година и половина. Динко Русев е мениджърът, който има най-задълбочен поглед над технологиите. Константин Конов познава високотехнологичния сектор на ИТ индустрията в страната, регулациите и следи бизнес климата. Силата на Томас Мец е в способността да наблюдава и оценява идеите и проектите през очите на клиента.

Те са ръководители и съмишленици в мисията да направят пътуването с автомобилите безопасно и да наложат България като дестинация за развитие на високотехнологични проекти.

Образно казано, в местния инженерен център се работи по системите, които осигуряват “сетивата” на автомобила. Екипът създава софтуер, който „учи“ колите да усещат и интерпретират всичко, което се случва на пътя така, че машината да взема правилни решения как да действа при различни обстоятелства. Динко Русев нарича тези процеси “зрение”, “слух” и “осезание”. В това няма нищо странно, защото бъдещите автономни автомобили ще използват сензорите си точно както хората използват своите възприятия.

Доверието

“Новият център в София трябваше да си създаде име вътре в Бош, и нашите колеги навсякъде по света да разберат: „Ей, има страхотни хора в София, които вършат чудесна работа на много високо ниво и осигуряват същото качество, което всички очакват“, разказва Томас Мец за началото на общата им работа с екипа на Динко и Константин.

Скоро инженерният център в София доказва, че може да доставя високото качество, присъщо за Бош Групата.

“С нашето влизане в компанията, някои от проектите намериха своето разрешение“, споделя Конов и допълва, че това води след себе си положителната обратна връзка от най-големите производители на автомобили в света. „Те са изключително доволни и тъй като виждат ползата, вече настояват пред ръководството на компанията, в София да се развиват сериозни проекти“.

Инженерите в R&D центъра не просто участват активно в създаването и развитието на технологиите, но и решават кои програмни езици, платформи, алгоритми и т.н. да бъдат използвани в работния процес. Това е и желаната посока, в която ръководният екип желае да развива дейността.

“За нас е важно да работим по проекти, за които носим цялата отговорност. Никой не иска да е в ролята на “extended workbench“, разяснява Константин Конов.

За краткото си съществуване инженерният център на Бош в София се включва в над 40 международни научно-изследователски проекта, свързани с автоматизираното шофиране, асистиране на водача и електромобилност. Във фокуса на екипа в България попадат и системи, които ще свързват колите, както помежду си, така и с инфраструктурата – светофари, улични лампи, камери за сигурност и други.

Глобалните усилия на компанията също са насочени към изграждането на новата визия за мобилност. Това личи и от големия брой патенти, свързани с автономното движение на автомобилите, притежавани от Бош. По данни на Statista, до края на 2019 г. Бош притежава впечатляващите близо 1300 патента в тази сфера.

“Щастлив съм, че именно тази голяма компания ни даде правилната сцена, така че да покажем каква експертиза, какви специалисти и какъв опит има в България”, заявява с гордост Динко Русев.

Фирмата като семейство

Това са факти, които са безспорни и определено грабват вниманието. Това, обаче, което е още по-впечатляващо е мисълта на управляващите директори за хората, с които работят. Начинът, по който тези успели мъже представят постиженията като заслуга на целия екип, отношението, което имат към своите колеги като към членове на едно голямо семейство, безспорно, е нещо, което не се среща често в разговори с представителите на т.нар. “С-level” позиции.

Лидерският екип се ръководи от една важна ценност, а именно инженерният център на Бош в София да се превърне в място, “където всеки един служител се чувства добре и на мястото си”.

„С някои хора сме заедно от 17 години, работили сме на различни места и те продължават да са с нас с Косьо“, разказва Динко.

До края на 2019 г. центърът успява да привлече над 250 талантливи професионалисти – към момента вече са близо 300, изкушени от идеята да разработват иновативни технологии за автомобилната индустрия.

Освен от Техническия университет, в екипа попадат и студенти от Спортната академия или пък младежи, увлечени от архитектурата. Стига да имат интерес и умения в създаването на софтуер, срещата им с експертите от инженерния център в София е съвсем възможна.

“Свързва ни страстта към развитието на иновациите в автомобилната индустрия, така че софтуерните технологии да бъдат използвани за благородни каузи. Нашата цел е чрез високотехнологичните проекти, по които работим, да сведем до минимум жертвите на пътя”, обобщава Константин Конов.

Динко подчертава, че като ръководител на екип не възприема да нарича колегите „служители“. Казва, че и тримата мениджъри се стремят хората, които работят с тях, да чувстват фирмата като семейство, защото вярват, че с колеги, които се чувстват на мястото си няма невъзможни проекти и притеснителни крайни и срокове.

“Ако някой се замисли в понеделник сутрин колко лошо се чувства, че трябва да отиде до офиса, значи ние не сме си свършили работата. Това, което се опитваме да изградим са наистина стабилни и ефективни екипи, среда, в която хората си помагат, имат обща цел и вървят заедно към изпълнението ѝ”, разяснява Русев.

Всъщност, разговорът ни за семейството на Бош не беше планиран, беше подготвен въпрос за ролята на мениджмънта при постигане на успехите на инженерния център. В резултат Динко Русев даде ценен съвет за създаване на стабилен, мотивиран и щастлив екип. Формула от реалния бизнес, от която може да се възползват хората на ръководни позиции – мениджъри, предприемачи, стартъп ентусиасти и лидери на екипи от различни управленски нива.

Целта

Любопитен факт е, че Бош започва работа по ключови за безпилотния автомобил на бъдещето технологии преди повече от 10 години. През 2011 г. гигантът вече разполага с екип от експерти, които разработват концепции за автономно шофиране. Значително по-рано, обаче, Бош работи по важни технологии, които към момента са в основата на системите за автономност. През 1995 г., например, компанията анонсира своятa ESP (Electronic Stability Program) – една от най-важните системи за сигурност в превозните средства на пътя.

Според лидерите на Бош Инженеринг Център София, автомобилът на бъдещето няма да има нищо общо с настоящите представи за хубава кола. Той ще бъде напълно автономен – ниво 5 и ще осигурява безопасно пътуване до избраната дестинация.

Динко Русев визионерски разкрива цялостната концепция за колата на бъдещето.


Според него, при напълно автономните автомобили вниманието ще бъде насочено към интериора. Колите без шофьор ще могат да се използват според това как пътниците желаят да оползотворят времето си – като офис, място за релакс, детска градина, спалня или дори баня.

Докато напълно автоматизираното превозно средство завива, ускорява и спира автономно, шофьорът ще може спокойно да се отпусне и да релаксира. Докато се движи, колата ще използва всички налични данни, за да изчисли оптималната стратегия за шофиране. За целта ще използва система от сензори, данни, обменени с другите коли и с елементите на инфраструктурата, както и информация от дигитални карти в реално време за условията на пътя, трафика или времето.

Софтуер с обем от 300 до 500 милиона реда код ще стои зад “автоматизирането” на шофьорските функции в автомобилите на бъдещето. За сравнение една съвременна кола разчита на 100 милиона реда, което е близо 2 пъти повече от кода на последните версии операционни системи – между 20 и 50 милиона реда. Сложността на електрониката, броят на компонентите, дължината на кабелните трасета също се увеличава драстично.

“Автомобили със системи ниво 5, които осигуряват абсолютно управление на автомобила без човешка намеса, ще има в близките до 5 години”, прогнозира Динко Русев. “Естествено предстои много тежък период на тестване на системата, за да бъде изключително сигурна, да сме убедени, че работи във всякакви условия и че може да оставим хората, които обичаме да се возят безпроблемно”, допълва той.

До безопасно пътуване може да се достигне, когато на пътя се движат само напълно автономни автомобили. За осигуряване на максимална безопасност колите ще могат да “общуват” помежду си, както и да обменят информация със специално изградената за тях инфраструктура и с тази на околната среда.

Комуникацията ще се изразява в обмен на данни, така че автономните автомобили да получават максимално детайлна и точна информация за заобикалящата ги среда и да вземат най-адекватното решение, осигуряващо комфорта и безопасността на пътниците.

По едно специализирано трасе автономните автомобили ще могат да се движат със скорост, която е непостижима, когато имаме човек зад волана, а именно скорост около 300-350 км/ч.

„Ниво 5, от моя гледна точка, може вече да е възможно чисто технологично, но това, което трябваше да разберем е, че става въпрос не само за технически проблем, а също за законова уредба от страна на правителствата и за начина на възприемане от крайния клиент“, пояснява Томас Мец.

Засега създаването и употребата на напълно автономни автомобили е много скъпо и все още няма достатъчно хора, които са склонни да платят цената, за да притежават такъв автомобил. Липсва и инфраструктурата за ползването му.

На този етап акцентът е върху разработка на функции от по-ниските нива, които могат да подпомагат шофьорите при пътуване на магистрали, при паркиране или в по-специфични градски условия.

Не е за пренебрегване и фактът, че хората все още не са готови да поверят живота си на машина и за тази пренастройка на психиката се изисква време.

“За човека, който се вози в автономния автомобил, колата е черна кутия”, казва Томас Мец и продължава: „Доверието у хората трябва да се изгради стъпка по стъпка, което изисква и по-голяма яснота за начина, по който функционират технологиите“.

Страхът да бъдат просто пътници в кола без човек зад волана не е единственото предизвикателство, свързано с потребителите. Голяма част от тях на настоящия етап не са готови да инвестират в покупката на скъп автомобил с функции за автономно шофиране.

Работи се по проекти за въвеждане на камиони с автономно управление

И дори към момента прогнозите да са оптимистични и по всичко да личи, че инвестициите в електроника и софтуер, свързани с автомобилната индустрия, ще се увеличат значително до 2030 г., трябва да се има предвид, че крайният потребител е този, който трябва да възстанови вложените средства.

Първоначално погледите на бизнеса са насочени към индустриите, свързани с превоз на пътници и товари. Според Константин Конов, въвеждането на камиони с автономно управление вече се прави с ускорени темпове в държави от Западна Европа и САЩ. Подобен ход решава проблеми, свързани с часовете, прекарани зад волана, времето за пребиваване на територията на различни държави и т.н.

Трансформацията

Едно е ясно. Промяната в цялостната концепция на автомобила на бъдещето неминуемо ще доведе до пазарна трансформация. Автомобилната индустрия вече няма да бъде същата. Начините, по които хора и товари се придвижват от едно място до друго, ще се промени фундаментално. Очакват се промени в законодателството, потребителското поведение, мотивацията за покупка, същността на притежание, застраховането и др.

Реално, разработвайки технологии за автономно шофиране, Бош като компания, и в частност инженерният център в София, създават не просто безпилотния автомобил на бъдещето, а бъдещето на автомобилната индустрия.

Нещо повече. Няма как да не сме горди, че това се случва в България. Няма как да не се отбележи огромния принос на мениджърския екип на Бош Инженеринг Център София за това, че ни правят част от вълнуващия и значим процес на трансформация на цял един сектор – мобилността.

Няма как да не завърша с кратката дефиниция за бъдещето на д-р Щефан Хартунг*, топ мениджър в Robert Bosch GmbH – “Ние оформяме новата ера на мобилността – устойчива, безопасна и вълнуваща”.

Очаквайте ексклузивните интервюта с Топ мениджърите на Бош Инженеринг Център София в специалното издание Selected Stories, част от #8 на електронното (PDF) издание на DevStyleR. Направете своя безплатен абонамент

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
Founder
img alt

img advertisement