ЛИНК КЪМ ЧАСТ I 

Стойчо Недев се занимава с технологии още от появата на компютри в България и това е тема, която винаги го е вълнувала много. През цялата си кариера той работи “за себе си”, като през 1994 г. е част от основателите на софтуерната компания DAVID Holding, където и до ден днешен е CTO и MoB. Както самият Стойчо казва, софтуерният бранш е благодатен за изкарване на добри средства и именно това води и до зараждането на неговия интерес към финансите и финансовите технологии. Понастоящем, Стойчо може да бъде разпознат освен чрез работата си за DAVID Holding, и като финтех ентусиаст, инвеститор и Revolut Brand Ambassador. Разговорът ни премина през инвестиции, финтех и криптовалути, а във втората част на нашето интервю загатваме и други интересни аспекти – как се отрази COVID-19 на финтех сектора, кои са удобните платформи и приложение, а освен това и поглеждаме в бъдещето – какво развитие предстои за финансовите услуги? 

Какво се случи с финансовите технологии в България по време на COVID-19? Например в Япония, финтех приложенията през март са се покачили като потребление с 55%. Същевременно, във Франция – с 0%. Значи ли това, че във Франция са използвали повече финтех платформи преди това?

Не бих могъл да кажа за Япония, но за Франция – тези 0% вероятно са така, защото, да кажем честно, не мога да се сетя дори за един френски финтех. Има, разбира се, но дали представляват голям интерес е друго. Финтеха се развива на две места. За Европа, това е Обединеното Кралство. Колкото за България, използването на тези технологии е огромно. Когато аз станах Revolut Ambassador, много ми харесваше платформата и постоянно я използвах. Тогава, потребителите в България бяха под 10 000. Когато Revolut назначиха единствения си служител в страната, през март 2019 г., потребителите бяха около 25 – 30 000. Година по-късно забелязваме, че потребителите вече са над 120 000. Виждаме сериозен темп на растеж. Около 5 пъти за една година. Paysera се развива доста отдавна и предлага малко по-различен тип услуга. Хубавото е, че всички финтех компании не са толкова конкурентни помежду си. Те са по-скоро комплиментарни. Има отношения, в които Paysera е в пъти по-добре – български IBAN, бизнес сметки, които да използваш като алтернатива на банките и т.н. Тези неща ги няма в Revolut, но пък при тях има търговията с акции, криптовалути, динамично превалутиране, опцията за пътуване и т.н. Но за Revolut имаше и сериозен ръст на потреблението глобално. Те направиха много добър план за растеж – предлагаха и т.нар. реферали, чрез които се включваха много хора – препоръчваш платформата на някой и получаваш бонус, той пък при регистрация получава също. Тази система проработи изключително добре. За тях бе важното, за да привлекат инвеститори, да придобият критичната маса. Ето, че взеха и висока оценка на компанията – над 5 милиарда. Но изведнъж казаха, че спират рефералните програми, за да не правят разходи. Дори и безплатни карти не предлагат вече. Сега са на друго ниво – монетизиране на потребителската база. Но Revolut е чужда компания. Българските финтех такива имат сериозно предимство – тук има с кого да си говорим, независимо дали използваме phyre, Paysera, A1 и т.н. Има поддръжка, докато в Revolut не можеш да комуникираш със support, освен на чат и то не се знае кога ще получиш отговор, тъй като потребителите вече са много. За тях остава проблемът с адекватната поддръжка. Бързият растеж навсякъде е нож с две остриета.
Ако не си подготвен да обслужваш 3 милиона потребители, то как очакваш след една година да успееш да обслужваш 10 милиона? Едва ли си подготвен и не можеш да обучиш достатъчно бързо хора, които да осигуряват support. Да, има чатботове, които вършат работа за елементарни функции, но пък те са на английски. Какво остава за българските потребители? В началото на Revolut в България, потребителите бяха много технически грамотни, докато сега вече е ясно, при над 100 000, дори и половината не са. Съдя по това, какви въпроси се задават в групата Revolut България, в която също има осезаем растеж – от нула до 15 000 члена за година и половина. Но това, което се пита е доста елементарно и е странно как много хора са си направили Revolut, без съвсем базови познания. В този ред на мисли – поддръжката наистина липсва. От тази гледна точка българският финтех има предимство. Много хора също така настояват да знаят къде са офисите на финтех компаниите. Това не е банка, не може да се отиде на място когато даден човек не може да си реши проблема. Смисълът на финтеха е, че работи без офиси – неприсъствено. Можете да знаете адреса, но не можете да отидете там. Може да се звънне по телефон, например.

В случая на Revolut, с въпрос “къде ми е картата, поръчах я преди три седмици”…

Това ми е любимото. Много хора явно имат проблеми със забавяне на физическата си карта. Но това е работа на българските пощи, защото картите идват много бързо, особено в чужбина. Всички пристигат или от Германия, или от Чехия. Хората задават въпроса, с кой куриер ще дойде картата, а истината е, че тя пристига в пощенската кутия. Дори това ясно е написано, но явно не се чете. Много хора се бяха абонирали за платен план, с цел да получат експресна безплатна доставка. Без да се замислят, че този план ще ги таксува за минимум шест месеца. В това отношение – iCard доставят с куриер. Аз използвам почти всички финансови услуги и общо взето съм наясно как стоят нещата. В Paysera не използвам карта, а и ще ми станат прекалено много. Затова пък съм голям почитател на Curve. Това е един нетрадиционен финтех – дигитален портфейл, който не е конкурентен на Revolut и Paysera. Неговата идея е да събере всички карти в една. Да кажем, че аз имам над 10 карти и не ги нося със себе си постоянно. Но с картата на Curve мога да избера с коя от останалите искам да платя. Там има и опцията “машина на времето”. Да кажем, платил съм с една карта и след две седмици съм се сетил, че не е трябвало. В такъв случай мога да прехвърля това плащане към друга карта. Също така мога да си следя разходите, защото всички плащания от всички карти излизат натрупани на едно място. По този начин има и класификация по категории – хранителни стоки, кино и т.н. Хубавото също е, че те поддържат и Apple Pay.

Говорейки за удобството на Curve, имате ли наблюдения върху финтех стартъпите на българския пазар? Нещо, което може да се разрасне значително и да се използва от много хора?

Има някои интересни неща като намерения. От групата MFG имат идеи за анализ на разходите, дигитален портфейл, разплащания. Те издават и Бялата карта, и доколкото знам, имат амбициозни планове, което е добре, защото е хубаво да имаме добри български компании. Но истината е, че финтеха няма как да е много национален, но да кажем, че такова решение, което много се използва е ePay. Доскоро не го смятах за финтех, но ето, че вече може да имаме IBAN, карта, може да се тегли от банкомат и т.н. В ePay можем на практика да платим всичко – нещо, което другите приложения не предлагат като опция. По-скоро идеята е да се намери решение, което е ескалируемо. Трябва да знаем, че България не е страна, която би могла да захрани една компания със сериозни амбиции. Axi Card също е финтех решение – то е на MFG. Повечето финтех компании гледат да комбинират с банките. Тук бих казал, че Revolut е символ на много аспекти на финтеха, но има банки, които са направили подобни приложения и като цяло идеята е да има колаборация между двете. Ето, че Curve не искат да спреш да използваш своята сметка, а ти предлагат интегрирано решение с нея. Revolut например, казват – не използвайте банката, използвайте нас. Да, но това не е напълно възможно в България. Дори и да е възможно – не е удобно, практично и т.н. Ако трябва да дам едно “over the top” решение – това е Curve.
Разбира се, има и някои други платформи, които пък предлагат доста нишови решения, като например възможността да управляваш сметката на детето си, но ето, че след това Revolut пуснаха опцията Revolut Junior и показаха как е много по-лесно да направиш такъв продукт. Интересно защо никоя българска банка не рекламира нещо подобно. Да, има възможност за издаване на втора карта – детска– с някакъв лимит, но няма много други възможности. Не спирам да се шегувам с това, че някои мобилни банкирания на български банки са достойни за края на миналия век – доста са дървени. User Experience ще бъде това, което накланя везната. Не може вечно финтех решенията да предлагат безплатна услуга. Ще има такива, но само за началото на потреблението, колкото да тестваш нещо. След това ще си плащаш. По този начин, таксите ще се изравнят и конкуренцията на база цена няма да е устойчива. Ако ти си малко по-евтин от другия, това би било добре на пръв поглед. Но на втори поглед, другият ще свали цената и ще ти убие бизнеса, в случай, че неговият продукт е по-конкурентоспособен – това води към заключението, че конкуренция на база цена няма да има и това е причината значението на user experience да е огромно.

Същевременно не се ли приравняват и услугите? Ако едните изкарат дадено допълнение, то другите гледат да направят нещо подобно?

Ако говорим за финтех – да. Но ако говорим за банки – не. Те са изключително тежка машина и е лесно да не ги харесваш, нали? Кой харесва банките? Дори и служителите им не ги харесват (освен ако не са на ръководните позиции). Това, което искам да кажа е, че има много обективни причини, поради които банките не могат да се развиват със скоростта на финтеха. Но пък могат да купят нещо. На мен ми е много интересно, защо вместо една банка да се занимава с куп неща, не купи едно приложение? Ето например, аз съм клиент на ПИБ и съм много доволен. Бих казал, че те имат едно от най-добрите мобилни банкирания. Единственото неудобно е, че имат отделно приложение FIBank Token и FIBank мобилно банкиране. Но това е много масово явление – единственото място, на което не са две отделни приложения е ОББ, но това може да е, защото са обединени. Мисълта ми е, че няма нужда от две приложения на една и съща банка на телефона. Прави впечатление и скоростта с която се реализира Apple Pay. ПИБ бе първата, която го пусна. Но според мен, конкуренцията ще дойде от друго място. Когато започнат да се появяват приложения като Apple Card. За момента има Apple Pay, но не и Apple Card за България. Apple е компания, която има много пари и може да бъде банка сама по себе си – не иска, заради регуларии, но може да бъде и да предложи един куп финтех услуги, които не са банкови. Можем да говорим и за друго – финтехът сам по себе си е подложен на много голям натиск от големите компании като Google, Apple, може би и Amazon скоро. Поради тази причина, той трябва да е много гъвкав и конкурентоспособен, и да предоставя сериозни предимства, така че да успее. Аз го гледам от потребителска гледна точка – не съм част от тази индустрия и по-скоро съм финтех ентусиаст. Използвам всяко нещо, което на мен ми върши работа. Човек трябва да прави това, което му е най-удобно и изгодно. За съжаление обаче ми се струва, че и банките, и финтех платформите, са поставени под един много сериозен натиск и той идва от технологичните компании. Когато бях в лабораторията на Mastercard, те анонсираха новото си звуково лого. Това, на пръв поглед изглежда безсмислено – на кого е нужно такова? Но ако продължим да използваме Apple Pay, то ние няма да носим физическа карта. Ако погледнем компанията Mastercard, една голяма част от нейната цена се дължи на марката. Следователно ако не я виждаме много много, то трябва да я чуваме. Когато платиш безконтактно с часовник или пръстен, ще има изсвирване на мелодията на Mastercard. Ще има затвърждаване на марката. Това означава, че нещата отиват към много силно цифровизиране и физическите карти стават все по-малко. Мога да дам пример – на фризьор съм, но съм си забравил портфейла. Следователно отидох до първия банкомат на Пощенска банка, нагласих си от часовника картата от Curve и изтеглих кеш без да имам карта – просто. Разбира се, банкоматът иска ПИН код, който въвеждаш, но все пак. Изтеглям пари без карта.

Но предполагам, без портфейл, ако те спре полиция за рутинна проверка, няма измъкване. Макар че, може след време да има платформа за електронни документи.

На това се надяваме, да. Честно казано, като гледам с какъв темп вървят нещата в България, едва ли ще има скоро. Имаше такава идея и дори преди няколко години трябваше да има с новите лични карти, но нищо не се случи. От гледна точка на ИТ изобщо не е усилие да се направи такъв тип идентификация, но… Mastercard има платформа ID Check с цел да налагат електронна идентификация. Но консервативността на държавата ни е голяма. Ето, че всеки може да стане гражданин на Естония. Аз днес мога да си пусна документите онлайн и единственото физическо усилие, което е необходимо, е да отида до близкото посолство, за да си получа паспорта. Но той е електронен и моментално ме прави гражданин на страната. С него аз мога да получа банкови сметки, да си плащам там и т.н. – валиден е навсякъде.

Естония винаги се дава за пример от гледна точка на дигитализацията.

Това е интересно, че много хора от арабски държави могат да станат граждани на Европейския съюз срещу таксата от около 200 евро. Разбира се, след това ще трябва да плащат естонски данъци, но все пак…

А как си представяш бъдещето на финтех индустрията на глобално ниво? Какво предстои след 15 години? По същия начин ли ще боравим с финансите си, както сега – приложения, платформи? Или ще се намират все по-гъвкави методи?

Дори не опитвам да си представям. Харесват ми думите на Бил Гейтс в това отношение, че когато прогнозираш нещо в рамките на година, почти винаги надценяваш това, което се случва. Когато пък прогнозираш в хоризонт от 10 години, почти винаги подценяваш. Най-вероятно след тези години хората няма да знаят какво е това кеш. Най-вероятно хората няма да знаят и какво е дебитна и кредитна карта. Ето, че в Китай използват Ali Pay и хората извършват директни плащания. Paysera също имат такава опция, но много малко хора го знаят. В Швейцария например, в магазина на Lindt успях да си купя шоколад с QR код. Друг въпрос е – ще използваме ли телефоните по начина, по който ги използваме? Те заеха функциите на компютъра, но какво следва? Феновете на теории на конспирациите вярват, че Бил Гейтс иска да ни чипира, така че може би ще можем да извършваме плащания и с пръст. Извън кръга на шегата, бях впечатлен от това, което Мъск показа с Neuralink и директната brain-computer connection. Но най-вероятно след 10 години никой няма да знае какво е финтех. Тогава всичко ще е канал за достъп до финансови услуги – удобен и модерен. От друга страна, финансовите услуги не претърпяват кой знае какви революции – имаме разплащания, даване на пари срещу лихва и вземане на пари срещу лихва. Под някаква форма това винаги е било така, следователно е логично да смятаме, че този модел ще се запази. Друг е въпросът как точно ще се извършват тези финансови услуги. Вероятно ще е доста по-лесно отколкото сега. При всички положения – няма да е същото. Ако преди години някой ми бе казал, че ще мога да платя на фризьора си без ПОС терминал, а с часовник, нямаше да повярвам. Нещата се развиват бързо, но аз вярвам, че ще се развиват и все по-добре. Технологиите са нещо, което винаги е помагало развитието на хората. Но не само ИТ технологиите – всички. Трудно е да се каже какво предстои в дългосрочен план. В краткосрочен, след една, две години – надявам се банковите услуги да са повече заприличали на финтех, а финтех услугите да са повече заприличали на банкови. Някак двете неща да успеят да се компенсират, така че да спечелим ние като потребители.

Интервюто проведе Пламен Михайлов

Тагове: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
Отговорен Редактор