Бистра Папазова е член на управителния съвет на БАСКОМ. През последните шест години Бистра е и Изпълнителен директор на Кобилдър Интернешънъл, дъщерно дружество на норвежката компания Кобилдър, която разработва софтуер за дигитализация на строителството.

Какво определя една компания от софтуерния бранш като успешна?

Една компания, независимо дали е софтуерна или не, е успешна, когато постига целите си. Все повече за успех се определя не само икономическият резултат на дадена компания, но и какъв е нейният ефект върху средата – обществото и околната среда. Софтуерните фирми в България от много години работят за промяна на средата – откриване на нови работни места, квалификация на талантите в България, създаване на екосистема за обмен на идеи, опит и знания. Ние не искаме една или две компании да са успешни, а всички компании да са успешни, и то устойчиво. За това свидетелстват многобройните събития, менторски и стажантски програми, академии и др., които се финансират частично или напълно от компаниите.

Може ли в България да се развива успешен бизнес и защо? Какви са плюсовете и минусите?

В България може да се развива успешен бизнес и компаниите в ИТ бранша са много добър пример за това. Индустрията расте с близо 25% на годишна база, като броят на работните места за последната година се е увеличил с близо 10%, а работната заплата в сектора е 3,5 пъти по-висока от средната за страната. Основни фактори са наличието на висококвалифицирани специалисти, натрупаният опит и на ниво компании, това че сме част от Европейския съюз и не на последно място – данъчната рамка. Тези фактори и активната работа на всички колеги от индустрията направиха бранша двигател на българската икономика. Разбира се, има и фактори, които ограничават развитието на успешния бизнес – продължаващият недостиг на кадри, периодичните опити за посегателството върху настоящата данъчна система, обсъжданията по посока отмяна на плоския данък и необоснованата му замяна с прогресивен такъв, вдигането на максималния осигурителен доход във всеки момент, в който трябва форсмажорно да се попълват дупки в бюджета без оглед на това, че се ощетяват доходите на младите, мотивирани и висококвалифицирани кадри и се ограничават възможностите на индустрията да се развива.

Как се отрази кризата? Защо някои фирми увеличиха приходите си, а на други се наложи да преструктурират бизнеса си?

ИТ индустрията премина буквално за 24 часа в режим на изцяло отдалечена работа, без загуба на производителност. Това показва и нейната гъвкавост. Важно е обаче да се отбележи, че софтуерната индустрия е хоризонтална, тоест тя помага другите индустрии да са по-ефективни, иновативни и конкурентоспособни. Затова и кризата се отрази различно на различните софтуерни фирми, в зависимост от това кои са техните клиенти. За компании, предлагащи софтуер в областта на туризма, самолетната индустрия и т.н. кризата се отрази директно негативно, водейки до замразяване на бюджети, а в някои случаи съкращения или дори затваряне на офиси. За компании, предлагащи софтуер в областта на електронната търговия и финтех компании, кризата се отрази благоприятно, тъй като техните клиенти всъщност увеличиха дейността си. Като цяло през пролетта и лятото на тази година повечето ИТ компании бяха предпазливи, но в началото на есента се забеляза раздвижване. За съжаление влизаме в нова фаза на пандемията и е трудно да се правят прогнози за следващите няколко месеца. Дългосрочно обаче кризата изостри нуждата от информационни технологии във всички сфери на икономиката, както и в публичния сектор, и перспективите пред ИТ индустрията са положителни.

Очаквайте цялото интервю с Бистра Папазова в специалното издание на DevStyleR “ТОП Софтуерните Компании”, за което можете да се абонирате безплатно.