16 юли, 2019

Краят на 2017-та г. изкачих десетия си осемхилядник – връх Даулагири, а тази година ми предстоят три осемхилядника и два седемхилядника. Ако всичко върви наред, пет пъти ще се изкача в облаците през следващите 7-8 месеца.

Алпинистът Боян Петров, разказва за целите, които си е поставил през настоящата година,  за изкачването на десетия си осмохилядник връх Даулагири и техниката, която използва на експедициите си.

Наскоро изкачихте десетия си осемхилядник. Разкажете ни малко повече за този успех.

Връх Даулагири е седмият по височина и преди мен е имало изкачвания на шест българи. Обадих се на няколко човека от изкачилите върха и те ми дадоха информация къде да внимавам, така че самото изкачване не беше от категорията на трудните. Даулагири ще ми остане в съзнанието преди всичко с факта, че бяхме заедно с испанеца, седемдесет и осем годишният ветеран Карлос Сория, който ми разшири границата, от която можеш да се считаш за пенсионер в алпинизма. На 78 години, той има дванайсет изкачени осемхилядника и продължава да се катери, като опита на Даулагири му беше за седми път. Сега ще му се наложи пролетта да отиде там за осми път. Моето изкачване премина без никакви инциденти и изненади. В атака тръгнах заедно с двама италианци и един швейцарец. Те обаче бързо изостанаха и аз продължих нагоре сам. Не бях сигурен откъде точно ще стане изкачването на върховия гребен, но намерих едно място през което успях да се изкатеря. В ранния следобед на 29.09.2017г. забих българското знаме и на този връх.

Колко време ви отнема физическата подготовка и проучването на върха преди да тръгнете на експедиция?

Аз поддържам такъв ритъм, че на практика почти не излизам от форма. Когато се поддържаш непрекъснато в стегната кондиция, ти трябват сравнително малко на брой интензивни тренировки, така че да добиеш топ форма. Даулагири например, беше вторият ми осемхилядник за 2017г. и на практика след Гашербрум II нямах нужда от тренировки. Аз отидох вече в свои води, аклиматизиран и готов за връх. Кулминацията в тренировъчния процес е два или три месеца преди изкачването на целта. Тогава е най-концентриран и броя на високо интензивните тренировки. От друга страна обаче, това е критичният период, в който се пазиш много повече, защото ако се контузиш на финала,  изкълчиш си крака, паднеш или стъпиш накриво по време на тренировка, няма да можеш да заминеш. Така че, тогава съм особено внимателен и буквално гледам нищо да не ми стане, да не се разболея, за да не си разваля целия проект, върху който съм работил, поне половин година.

Работите върху проекта си “Българин 14х8000”. Какви са плановете ви след като изкачите и четиринайсетия осемхилядник?

Като изследовател-зоолог, моят изнесен офис на практика е дивата природа и неизследваните територии. Занимавам се с изследване на високопланинската фауна и с фауната на дълбоките пещери. Дори не съм си и помислял към днешна дата какво ще правя след като ги изкача, защото още не съм успял да го направя. Гледам буквално парче по парче, връх по връх. Като постигна успех си отдъхвам, че съм оцелял и едва след това се замислям каква ще е следващата цел. Имам още четири пъти по осем хиляди да се замислям по този начин, така че ми е супер далече да планирам неща, които са извън моя контрол. Аз правя конкретни планове, едва след като ясно съм дефинирал целта. По този начин не се разсейвам да си мечтая.

Какви са плановете ви за 2018г.?

Тази година реших да разширя постиженията, които съм правил през предните години. Вече два пъти съм успявал да изкача по три осемхилядника за под сто дни – през 2014г. и 2016г. Тази година реших да започна с два осемхилядника през пролетния сезон в Хималаите. За кратко ще се прибера в България и през юли ще замина за Киргизия, където ще направя опит да изкача два седемхилядника – връх Кан Тенгри и връх Победа. Кан Тенгри вече съм го изкачвал през 2007г., а Победа е последният от петте седемхилядника на бившия Съветски съюз, който още не съм изкачвал. Живот и здраве ако и там успея за оцелея, есента през септември-октомври, съм планирал експедиция към Чо Ойю в Тибет. Тоест, предстоят ми три осемхилядника и два седемхилядника. Ако всичко върви наред, пет пъти ще се изкача в облаците през следващите 7-8 месеца.

Какво бихте посъветвали младите хора, които биха искали също да предприемат подобна крачка и да се опитат да изкачат някой връх?

Всеки връх трябва да се проучи предварително. Колкото по-сериозен е, толкова повече източници трябва да се разучат – експедиционни отчети, публикации в интернет, стари книги за предишни експедиции, описания, които дават представа как различни хора са понесли изкачванията. След като си изясниш целта, втората крачка е да провериш на какво физическо ниво си. Единият вариант е да отидеш на изследване в лабораторията по функционална диагностика към Националната спортна академия и там да разбереш какви са цифрите зад усещането ти за подготовка. Лекарите там знаят какво значи елитен алпинист, посредствен алпинист и слабо физически подготвен алпинист. Като ти кажат къде се намираш в таблицата, идва твоят ред да си подобриш показателите. Успоредно с физическата подготовка ако имаш пропуски в техническата подготовка, трябва да положиш усилия да я подобриш. Съответно ако не можеш да се катериш добре по лед, трябва да тренираш повече по ледените водопади. Ако не можеш да катериш скали – да подобриш техниките си по скално катерене. Не можеш да отидеш на висок връх и да го качиш случайно. Трябва да си намалил възможностите за неуспех. Трябва да си се раздал в подготвителната фаза. Аз не съм професионален алпинист, но след толкова много експедиции, подготовката ми е строго подредена в екселски таблици и знам много точно във всеки един момент какво става с мен. Именно на тази системност и постоянство всъщност се дължат успехите ми през последните години.

Планирате ли да напишете втора книга?

В момента заедно с историка на българския алпинизъм доц. Санди Бешев, работим върху книгата “Българските осемхилядници”. Това ще бъде енциклопедична книга за всичките осемхилядници, с маршрутите, първите изкачвания, както и пълен списък и справка за българите, които са правили опит или са изкачвали осемхилядници. Тя ще излезе ако успея да изкача връх Шиша Пангма, който е първият заплануван от мен през април 2018г. Това е последният неизкачен от българи осемхилядник и при успех, книгата ще бъде напълно готова. Върху нея ще работя до края на лятото, за да я довършим и илюстрираме добре. „Първите седем“ тръгна изключително добре и с изненада установихме, че пазарът в момента добре приема подобни документални произведения. Втора лична книга, в която да разкажа за останалите 7х8000, може би ще издам догодина. Все пак обаче трябва първо да ги изкача всичките върхове от Хималайската корона.

В момента казуса “Пирин” е актуална тема, която вълнува всички. Разкажете ни повече за вашата позиция.

Темата Пирин е една от най-болните и уморяващи ме теми. Вместо да се концентрирам върху подготовка си, търсенето на спонсори и въобще всичките аспекти около предстоящите ми експедиции, аз се занимавам за пореден път, с два екологични проблема. Единият е изменението гласувано на 29 декември 2017г. от Министерски съвет за промяна в Плана за управление, което ние категорично настояваме да бъде отменено и записано ново решение, в което ясно да се казва, че ще се строи втора кабинкова туристическа въжена линия и нищо повече, освен този лифт. Като природозащитници знаем много добре, че широко отворените врати днес не се пазят с обещания, които не са записани черно на бяло. Затова настояваме да се запише всичко, което е заявено. Другото, с което се занимавам, това е проблемът с бъдещата магистрала в Кресненското дефиле. Тя е на път да получи едно ново развитие, за което на 20.02.2018г. имаме среща в МРРБ. Това е един мега тунел, в който влизат две магистрални ленти и ж.п. линия. Това е вариант, при който няма губещи- местните жители са доволни, че ще си имат локален път, а хилядите мигриращи през дефилето животни няма да загиват смачкани на пътя, както е в момента. Всички тези каузи са ми на сърце, но страшно много ме изморяват, защото влагам повече енергия в тях, отколкото за подготовка си.

Какви технологии използвате в ежедневието, по време на тренировки, подготовка за експедициите и изкачванията? А, използвате ли т.нар. wearables?

Технологиите безспорно улесняват управлението на подготовката ни, но потъването в тях ни прави прекалено зависими. През 2014г. се предоверих на възможностите на лаптопа си и още с първото му пускане на 5600 метра, хард-дискът му гръмна и аз останах без информация и комуникации за повече от месец. За следващата експедиция вече имах 256Gb SSD драйв и всичко беше наред. Основното в джаджите, които нося на експедиции ми е да са със здрави корпуси, да са водоустойчиви, да имат издържливи батерии и да могат да се свързват едно с друго. Гледам да не прекалявам с броя им, защото вместо да мисля за върха, аз се разфокусирам и започвам да мисля дали и колко са заредени, къде се намират и дали ще издържат 5-6 дни на минус 20С. Над 6000м обикновено нося две камери, outdoor модел телефон (за музика и водене на бележки) и малка соларна батерия за презареждане на GPS-часовника. Той мери местоположение, външна температура, тракове, пулс, възстановяване, но може да играе и като дистанционно за екшън камерата ми. Следя непрекъснато какво ново излиза на пазара, тествам ги 2-3 месеца у нас и преценявам кое да взема към върховете. Модерният алпинизъм вече не зависи изцяло от звездите.

Тъй като нашето издание е насочено към професионалисти в областта на разработката на софтуер се изкушавам да ви попитам имате ли приятели или познати с тази професия. Ако да, как бихте ги описали?

Добре, че познавам двама IT магьосници, без които щях много да страдам. Единият (Деян Петков, директор в Studio X) отговаря за анализа на метео прогнозите и настройките на лаптопа ми Acer Travel Mate P645, така че по време на двумесечни експедиции да работи икономично и безотказно. Мартин Пепелджийски (Abi Web Design) отговаря за поддръжката на сайта ми, сателитните комуникации и свързаните настройки, чрез които новини и снимки стигат до България от всяка точка на Азия. Наблюденията ми върху хората от вашите среди са, че обичат да им се поставят трудни, но интересни задачи. Много от вас не могат да се успокоят, докато не решат даден проблем. Подобна упоритост и креативност би им помогнала много в планините, стига да намерят времето и стигнат до тях.

През последните 1-2 години в ИТ средите започна усилено да се говори за жените в технологиите. Как стои въпросът с жените във вашата сфера?

Съотношението жени:мъже в базовите лагери под 8000+ върхове често е 30-40:1. Всички им се радват. Но е трудно да бъдеш жена и да се бориш наравно с мъже-животни, за да пробиваш пъртина в метър нов сняг или да носиш тежка раница над 6000 метра. Не че не могат да го правят, просто се иска да си повече здрава жена-мъж, отколкото само жена. Жените са добри във всички останали форми на катеренето и алпинизма, но за височинните изкачвания трябва да преценяват трезво какво ги очаква в суровите условия на осемхилядните гиганти.

Какви съвети бихте дали на нашите читатели, които сега ще прочетат интервюто и ще се мотивират да се занимават с алпинизъм (или поне да опитат)? Откъде да започнат?

Ако започват от нулата, най-добре е да се запишат на курсове за начално обучение по катерене и алпинизъм към някой от клубовете на БФКА. Само така ще научат правилната употреба на А,Б и В. Нататък, ако установят, че това е тяхното занимание, те ще продължат да пишат сами азбуката и пътят може да ги отведе на места, до които стигат малцина.

Тагове: , , , , , , , , , , ,

0 Коментари

Напиши коментар